Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на националния отбор по футбол. Обаче, откакто се ожених, открих че има и по-страшни неща в житието и страданието на грешния мъж. Топлата бира поне можеш да я бутнеш във фризера, пържолата все ще я допечеш някак, а резултатите от мачовете винаги могат да се влошат допълнително - толкова по-добре, тъкмо ще сменят треньора с нов. А аз обичам да псувам различни лица и обекти - разнообразието си е важно, особено за един семеен мъж. Нов треньор, нова булка, нов късмет.
Като казах семеен мъж и булка, това сме ние двамата с жената. Интересно, толкова граждански бракове разтрогнах, на толкова хорски разводи се нагледах, пък накрая сам аз встъпих в брак. Чудна работа, а всъщност няма за чудене - аз нищо не умея да правя като хората, затова възприех следната тактика - гледам ги те какво правят и правя обратното. И ето, народът се развежда, аз се женя.
Денят на сватбата ми премина тържествено и гръмогласно. Едни хубави ни бяха шаферките, тях ли да гледаш, церемониала ли. Като сериозен кавалер удържах на думата си: обещал бях на жената, че няма да се напивам в сватбения ден. Затова изчаках да се стъмни и се напих вечерта. Което ми донесе и първия семеен скандал - всички скандали в семейството настъпват поради различна интерпретация на правилата. Жената си мисли, че мъжът ѝ е длъжен да се въздържа от правенето на поразии, докато той, от своя страна, си мисли, че това е неотменимо негово право. Аз може да съм пристрастен, но тук поне правдата е на наша страна. Нали прасето е най-щастливо, когато се въргаля в локвата? Вземеш ли на мъжа правото да върши бели, значи му вземаш целия живот.
Щом възникна дебютната семейна крамола, аз, все още неосвободен от изцапания сватбен костюм, веднага си спомних мъдрите слова на любимия си преподавател. Той много ме обичаше едно защото бях най-слабият му студент, и второ, защото със сърце и черен дроб споделях непресъхващата му любов към българската, шотландската и арменската огнени води. Много бащински ми беше обяснил защо булките винаги са в бяло на сватбите, а младоженците в черно. "Това е така, моето момче, защото за тях този ден е последният бял ден в живота, а за нас е първият черен".
И така тръгна. Повлякох крак и загубих първия съпружески спор. За това отчасти допринесе и хубавото ѝ кроше. Баща ѝ, нали и той стар варненец, владееше отлично бокса и я понаучил на това-онова. Умеем ги тези неща варненците, ние сме единственият град в цялата галактика, който е родил двама олимпийски шампиони в леката категория. А моята съпруга си е лека жена - на килограми говоря, да не си помислите нередности - и идеално пасва на категория "перо". Та, както казах, много хубаво кроше ми отви. Поотрезнях и видях звезди насред лампеното осветление на стаята. Видях също добра поличба в това - явно ми се очертаваше звезден брак.
Но не би. Жена ми се постара да ми направи ежедневието черно като нощ, а аз напук правех тъй, че бял ден да не види. Но какво струва мъжкото неподчинение пред една ревнива жена? По-малко от приказките на премиера струва. Да ви кажа, отвратително нещо е ревнивата съпруга и колкото повече ревнува и прави сцени, по-отвратителна става. А моята благонравна е връх в това отношение. Види ли някоя друга покрай мене - в службата, в асансьора, на улицата или в заведението - става нащрек и като квачка се ежи и излъчва омраза към горките жени. Чак лицево се видоизменява, а умствено направо изтрещява.
Сега сме скарани много. И защо? Няма да повярвате. Живеем на десетия етаж в блока. В кухнята се появиха мравки. Тя тръгнала да изследва основите на блока под кухните и открила два мравуняка. Лазят си мравките по фасадата и стигат чак до горе. Това както и да е. Купила тя препарат против мравки и разровила мравуняка с една клечка, да го сипе вътре. От това ѝ действие произтекоха катастрофически последици за бедната моя персона. Да бях застрелял лично вожда на Ислямска държава, нямаше да ме сполетят такива проблемни последствия.
Хвана ме от засада, когато се върнах от работа, и ми устрои страшен щурм по женски. Нямах никакво време да укрепя предварително хилавата си крепост, градена върху стени от отричания и оправдания. Един съвременен мъж може да построи Бастилията наново, но тя ще е от картон. А жена му ще я събори само като си отвори устата.
Неравностойния вербален дуел предавам с известни съкращения:
Тя (♀): Омбре, ти защо се прибираш по това време?
Аз (†): Ами аз нали по това време свършвам да работя, кога да се прибера?
(♀): Айде пак ме занасяш. Какво ти пречеше да хлътнеш в някоя кръчма с колеги? Знам те аз, прибираш се навреме, за да ми правиш мили очи и да ме баламосаш. Значи наскоро си мърсувал с някоя никаквица и си гузен. Що не си признаеш?
(†): Че какво има да признавам? Аз с никакви никаквици не се занимавам. Нали си имам теб, слънце?
(♀): Я не ме слънчасвай! То аз покрай теб наистина слънчасах вече... Казвай с коя си бил, че не можеш да си представиш какво неопровержимо доказателство имам срещу теб!
(†): Неопровержимо доказателство ли? Дай да го видя. Какво пък ще доказваш сега? Че Земята е плоска или че ти си станала такава?
(♀): Много си оригинален, ха-ха. Ама сега няма да ти е до смях, като научиш какво открих. Знаеш ли какво намерих в мравуняка долу? А? Би трябвало да се досещаш.
(†): И най-малка представа нямам.
(♀): Така ли? Нямал бил. Я помисли какво може да съм намерила там!
(†): Може би писмена покана за явяване в психиатричния диспансер? Или си открила поименните акции дето са ти ги издали от дружеството за закрила на дивите патици?
(♀): Продължавай да ми се правиш на оригинален. Хем разбира колко е загазил, хем продължава да си подритва здравната книжка.
(†): Защо да съм загазил? Казах ти, аз нищо не съм направил.
(♀): Така ли? А защо намерих в мравуняка парченце от опаковката на презерватив? Чакам да чуя обяснението ти.
(†): Намерила си опаковка от презерватив в мравуняка долу? И това ти е неопровержимото доказателство срещу мен, тъй ли?
(♀): Естествено, още като го видях си казах, че туй само на Омбрето ще е работа.
(†): А-а, разбирам, разбирам. И какво по-специално те наведе на този забележителен извод?
(♀): Елементарно, драги ми Омбре. Бил си тук с някоя курва докато мен ме е нямало и си хвърлил опаковката от презерватива през терасата.
(†): Имаш талант за следовател и то какъв. Значи, я да обобщя разследването дотук. Ако правилно разбирам, според теб съм правил секс с чужда жена в собствената ни спалня и после съм метнал презерватива през терасата.
(♀): Още ли отричаш? Няма да ти повярвам, ако не се закълнеш. Закълни се!
(†): Добре, заклевам се. Заклевам се, че не съм правил никакъв секс с друга жена тук. Заклех се!
(♀): Така не ти вярвам. Трябва да се закълнеш в най-милото си.
(†): Ох, сега пък в най-милото... Добре... Значи заклевам се в теб. Ти си ми най-милото.
(♀): А, не, не, не! Не искам в мен, защото ако лъжеш на мен ще ми се случи нещо лошо. Ти това ли искаш? Ужасен си. Просто си ужасен!
(†): Добре, добре, няма в теб. Няма да се заклевам в теб.
(♀): Тогава трябва да се закълнеш в следващото, което ти е най-мило. Закълни се!
(†): Ама, миличка, следващото ми най-мило е с важно атрибутивно и функционално значение. И ми се струва, за теб е не по-малко важно, отколкото за мен. Ако му се случи нещо, ти ще си ощетената.
(♀): Прав си. Недей в него.
(†): Няма.
(♀): Какво няма, бе? Да признаеш ли няма? Мръсник такъв, признавай!
(†): Хайде пак! Скъпа, помисли малко. Парченцето е лъскаво, харесали са си го мравките и са го прибрали незнайно откъде. То в нашия блок има пет входа с по 36 апартамента, откъде накъде само аз да съм виновният?
(♀): Не си ли ти? Наистина ли не си ти? Как ще обориш доказателствата?
(†): Какви доказателства, за бога!!! Та това е отломка от презерватив. Какво доказва отломка от презерватив?
(♀): Доказва, че той е бил използван.
(†):Ъх-хх, мамка му! Логика и половина! Ще ме умориш. Наистина ще ме умориш и тогава няма да мога да разсъждавам като нормално същество от мъжки пол. Също няма да мога да върша и други дейности, присъщи на мъжкия хуманоид. Това ли искаш?
(♀): Не, но искам да ги вършиш само с мен.
(†): Побърквам се. Аз това и правя.
(♀): Признай си!
(†): Кое?
(♀): За презерватива.
(†): Добре, мир да има, признавам. Няма за какво да се безпокоиш. Ние с приятелката ми си вярваме. Затова не ползваме презервативи. Освен това го правим у тях, а не у нас. Така че това, което си открила в мравуняка не е от мен. Успокои ли се сега?
Прассс! Усъвършенствала си е крошето още повече... явно е тръгнала на тренировки без да зная. Как ме свали на пода тъй и не разбрах. Както и не разбрах как можах да се изпусна така. Много съм прост! Къде изчезна тая жена сега? Проклетите мравки ми докараха тази беля на главата. Мразя, мразя мравките!
© Дон Бъч-Странски Всички права запазени