Дребосъчка
Име
Денис Лайтнън
Избрани произведения
6 резултата
ВЪВЕДЕНИЕ, ДЕН ПРЕДИ БЕДСТВИЕТО...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...
676
2
5
5
Беше изминал по-малко от час от срещата ни с господин Милър, но сякаш бе минала цяла вечност. Със Сам вече пресушавахме втората си чаша чай с ром и разпалено обсъждахме случилото се.
- В крайна сметка възнамеряваш ли да отвориш този прословут пакет? - събеседничката ми отпи от чашата си и ме изгле ...
Беше изминал по-малко от час от срещата ни с господин Милър, но сякаш бе минала цяла вечност. Със Сам вече пресушавахме втората си чаша чай с ром и разпалено обсъждахме случилото се.
- В крайна сметка възнамеряваш ли да отвориш този прословут пакет? - събеседничката ми отпи от чашата си и ме изгле ...
1625
5
II
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...
657
1
1
IV
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду ...
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду ...
722
1
2
1
Беше ден като всеки друг. Излежавах се в огромното легло и нямах намерение да се изправям скоро. Исках да остана на топло под завивките през целия ден. Бях заключила вратата и прилежно бях прибрала ключа в чантата си. Телефона беше изключен и нямаше кой да ме безпокои. Макар че не исках и не можех ...
Беше ден като всеки друг. Излежавах се в огромното легло и нямах намерение да се изправям скоро. Исках да остана на топло под завивките през целия ден. Бях заключила вратата и прилежно бях прибрала ключа в чантата си. Телефона беше изключен и нямаше кой да ме безпокои. Макар че не исках и не можех ...
790
3
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
