Незнам_коя_съм
Име
Златина Иванова
Избрани произведения
16 резултата
1455
6
Каква цена би платил за смъртта си?
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
1217
5
Устремените минувачи
Улицата беше дълга, толкова дълга, че краят и не се виждаше. По нея минаваха безброй минувачи, забързани и устремени право напред. На три пейки седяха младостта, зрелостта и старостта и въпреки че ги делеше съвсем малко разстояние, те дори не се поглеждаха. Не искаха да се запоз ...
Улицата беше дълга, толкова дълга, че краят и не се виждаше. По нея минаваха безброй минувачи, забързани и устремени право напред. На три пейки седяха младостта, зрелостта и старостта и въпреки че ги делеше съвсем малко разстояние, те дори не се поглеждаха. Не искаха да се запоз ...
1086
4
Огледално отражение
Тя стоеше гордо изправена, непоколебимо втренчена в мен и беше всичко, което аз исках да бъда, но не бях. Беше гладка и студена, като застинала надежда. Беше така безразлична и бездушна към дните, които се здрависваха с нея. Не беше любопитна, не задаваше въпроси и не търсеше отг ...
Тя стоеше гордо изправена, непоколебимо втренчена в мен и беше всичко, което аз исках да бъда, но не бях. Беше гладка и студена, като застинала надежда. Беше така безразлична и бездушна към дните, които се здрависваха с нея. Не беше любопитна, не задаваше въпроси и не търсеше отг ...
1147
3
Затвори очи
Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не пом ...
Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не пом ...
1505
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
