Незнам_коя_съм
18 резултата
Новата Алиса
Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.
Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне ...
Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.
Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне ...
687
3
Просто Хора
Когато слънцето затвори очите си и се търкулне лениво по хоризонта, денят е свършил. И отново никой не е обърнал внимание, никой не се е замислил и на никой не му е станало мъчно, че е изгубил светлината си за поне още една нощ. Не, никой не се усъмни, че това може да е последната нощ на ...
Когато слънцето затвори очите си и се търкулне лениво по хоризонта, денят е свършил. И отново никой не е обърнал внимание, никой не се е замислил и на никой не му е станало мъчно, че е изгубил светлината си за поне още една нощ. Не, никой не се усъмни, че това може да е последната нощ на ...
636
3
Нов свят
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...
608
1
Каква цена би платил за смъртта си?
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
1125
5
Усмивка на обратно
Нарисувай ми усмивка на обратно. Сега разбираш ли защо е толкова смешно, когато смехът липсва. Не разбираш това, което блуждае сред мислите ти и не разбираш как може да го уловиш. Не можеш да се примириш, че рисуваш усмивката винаги на обратно и тя никога не носи смеха със себе си ...
Нарисувай ми усмивка на обратно. Сега разбираш ли защо е толкова смешно, когато смехът липсва. Не разбираш това, което блуждае сред мислите ти и не разбираш как може да го уловиш. Не можеш да се примириш, че рисуваш усмивката винаги на обратно и тя никога не носи смеха със себе си ...
776
3
1332
6
Падам
Облегнах се, но основата не беше стабилна и аз падам. Но падам нагоре, а светът е обърнат наопаки. Падам спокойно и плавно. Изведнъж усещам болка. Ръбът на един облак се е впил в гърба ми. Ръбът е остър и твърд, чувството е ужасно. Не мога да се освободя. Осъзнавам, че това е облакът на всичко ...
Облегнах се, но основата не беше стабилна и аз падам. Но падам нагоре, а светът е обърнат наопаки. Падам спокойно и плавно. Изведнъж усещам болка. Ръбът на един облак се е впил в гърба ми. Ръбът е остър и твърд, чувството е ужасно. Не мога да се освободя. Осъзнавам, че това е облакът на всичко ...
867
1
Тишина
Нарисувай ми тишина и напиши с вика си в нея безпорядък. Не се смей, тъжно е да знаеш, че никога няма да бъде нарушена.
Потъвам в отчаяните и прегръдки, дори не знам защо съм и толкова близка. Може би си приличаме твърде много. Може би тя не е няма и недружелюбна, а просто отчуждена и разочар ...
Нарисувай ми тишина и напиши с вика си в нея безпорядък. Не се смей, тъжно е да знаеш, че никога няма да бъде нарушена.
Потъвам в отчаяните и прегръдки, дори не знам защо съм и толкова близка. Може би си приличаме твърде много. Може би тя не е няма и недружелюбна, а просто отчуждена и разочар ...
751
5
3635
2
Хората
Мислите в главата ми се въртяха като във виенско колело, достигащи своите върхови моменти и спадове. Нещата, които бяха ценни за мен, се брояха на пръсти, а пръстите на останалите, безболезнено закърнели във времето, отдавна вече нямаше какво да изброят.
Хората доброволно губеха себе си във в ...
Мислите в главата ми се въртяха като във виенско колело, достигащи своите върхови моменти и спадове. Нещата, които бяха ценни за мен, се брояха на пръсти, а пръстите на останалите, безболезнено закърнели във времето, отдавна вече нямаше какво да изброят.
Хората доброволно губеха себе си във в ...
854
3
Огледално отражение
Тя стоеше гордо изправена, непоколебимо втренчена в мен и беше всичко, което аз исках да бъда, но не бях. Беше гладка и студена, като застинала надежда. Беше така безразлична и бездушна към дните, които се здрависваха с нея. Не беше любопитна, не задаваше въпроси и не търсеше отг ...
Тя стоеше гордо изправена, непоколебимо втренчена в мен и беше всичко, което аз исках да бъда, но не бях. Беше гладка и студена, като застинала надежда. Беше така безразлична и бездушна към дните, които се здрависваха с нея. Не беше любопитна, не задаваше въпроси и не търсеше отг ...
1047
3
Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
800
2
Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...
783
1
Огънят наметна червената си пелерина и се опита да опари облаците. Те надничаха закачливо надолу, като деца. Леки, прозрачно наивни и любопитни. Не вярваха в червенината на страха и болката, а само в красотата на синьото спокойствие.
Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, н ...
Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, н ...
802
Устремените минувачи
Улицата беше дълга, толкова дълга, че краят и не се виждаше. По нея минаваха безброй минувачи, забързани и устремени право напред. На три пейки седяха младостта, зрелостта и старостта и въпреки че ги делеше съвсем малко разстояние, те дори не се поглеждаха. Не искаха да се запоз ...
Улицата беше дълга, толкова дълга, че краят и не се виждаше. По нея минаваха безброй минувачи, забързани и устремени право напред. На три пейки седяха младостта, зрелостта и старостта и въпреки че ги делеше съвсем малко разстояние, те дори не се поглеждаха. Не искаха да се запоз ...
985
4
Самотна лъжа
Представи си объркваща празнота,
измисли си дума без смисъл,
заслушай се в звъна на листата отвън,
представи си страха им от вятъра. ...
Представи си объркваща празнота,
измисли си дума без смисъл,
заслушай се в звъна на листата отвън,
представи си страха им от вятъра. ...
753
3
Раздяла
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...
817
1
Затвори очи
Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не пом ...
Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не пом ...
1397
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
