В тъмното
В тъмното вървях сама. Плашех се от своите следи. Чух незнаен глас - викаше ме в пропаста. Зад мен се чуха стъпки. Ива там стоеше. Шепнеше незнайни думи, сякаш викаше: "Ела." Сякаш викаше за помощ, но сянка на незнаен мъж проблясна в лънната светлина. Чудех се кой беше той? Какво искаше да стори и защо бе дошъл? Но отговор не намерих. Знаех какво да направя, но нямах сили, а тя беше далеч. Чувах гласа й и молех за помощ. Стигнах до нея едва... прошепнах само: "Ива?" А тя отвърна: "Добре съм, щом ти си до мен." 28.10.2005год.
© Илияна Мечкова Всички права запазени