May 3, 2007, 5:36 PM

* * *

  Prose
923 0 0
 

В тъмното

В тъмното вървях сама. Плашех се от своите следи. Чух незнаен глас - викаше ме в пропаста. Зад мен се чуха стъпки. Ива там стоеше. Шепнеше незнайни думи, сякаш викаше: "Ела." Сякаш викаше за помощ, но сянка на незнаен мъж проблясна в лънната светлина. Чудех се кой беше той? Какво искаше да стори и защо бе дошъл? Но отговор не намерих. Знаех какво да направя, но нямах сили, а тя беше далеч. Чувах гласа й и молех за помощ. Стигнах до нея едва... прошепнах само: "Ива?" А тя отвърна: "Добре съм, щом ти си до мен."  28.10.2005год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Мечкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...