3.05.2007 г., 17:38

* * *

981 0 0
 

Ива                                                                                                                                 

Приятелка добра, умна и красива - казваше се Ива. С нея всеки ден и час седяхме, чакахме във мрака да не става часът, в който ще се разделим. Плакахме и се молех някога да я видя, плакахме и се молех да не заминава. Ала корабат потъна заедно с мечтите. Всичко стана в мрак. Пред очите ми беше само тя. Чудех се дали беше щастлива с човека, когото обича... Исках да се варне, ала съдбата е жестока. Раздели приятелство вечно, а тя остана там, където е сърцето. При любим човек живя. Някой ден може би  ще чакам да се варне тя. Да видя нейната усмивка, да чуя нейния глас.   28.10.2005год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Мечкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...