Ива
Приятелка добра, умна и красива - казваше се Ива. С нея всеки ден и час седяхме, чакахме във мрака да не става часът, в който ще се разделим. Плакахме и се молех някога да я видя, плакахме и се молех да не заминава. Ала корабат потъна заедно с мечтите. Всичко стана в мрак. Пред очите ми беше само тя. Чудех се дали беше щастлива с човека, когото обича... Исках да се варне, ала съдбата е жестока. Раздели приятелство вечно, а тя остана там, където е сърцето. При любим човек живя. Някой ден може би ще чакам да се варне тя. Да видя нейната усмивка, да чуя нейния глас. 28.10.2005год.
© Илияна Мечкова Всички права запазени