3 may 2007, 17:38

* * *

  Prosa
978 0 0
 

Ива                                                                                                                                 

Приятелка добра, умна и красива - казваше се Ива. С нея всеки ден и час седяхме, чакахме във мрака да не става часът, в който ще се разделим. Плакахме и се молех някога да я видя, плакахме и се молех да не заминава. Ала корабат потъна заедно с мечтите. Всичко стана в мрак. Пред очите ми беше само тя. Чудех се дали беше щастлива с човека, когото обича... Исках да се варне, ала съдбата е жестока. Раздели приятелство вечно, а тя остана там, където е сърцето. При любим човек живя. Някой ден може би  ще чакам да се варне тя. Да видя нейната усмивка, да чуя нейния глас.   28.10.2005год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Мечкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...