Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, достатъчно глупости изписах вече за себе си, време е да напиша нещо и за някой друг, а именно днешните ученици. По никакъв начин не искам да слагам всички под общ знаменател, да се подигравам или да ги обиждам. Просто искам да споделя това, което видях, с малко насмешка, почуквайки се с пръстче по "канчето".

15 септември е! Ден като всички. Само че в автобуса е доста по-претъпкано, шумно и... цветно, крещящо цветно. Разбутвам стената от лица, заврени в смартфоните си, за да си намеря местенце, където да застана. Потегляме. "Напред, науката е слънце", но модата свети по-ярко и от полярната звезда. Оглеждам се и се чудя къде съм попаднала - нещо средно между дискотека, маскен бал и във всичко това се открояват по-малките ученици - спретнати, с букети в ръцете. Наоколо ми дъни смес между чалга и Криско, като за акомпанимент автобусът проскърцва жално, за да напомни колко е стар и, че всичко това май вече му е омръзнало. Задавам си въпрос: Знаят ли повечето от тези деца къде отиват и защо отиват там? Отговорът ми е неизвестен поради причина, която споменах малко по-горе. Странни прически, неприлични дрехи, вечерен грим, високи обувки и..ииии. Ей така от вътре ми дойде да напиша едно поздравително слово. Ето го и него: Честит празник на учениците, както и на техните гримьри, коафьри и стилисти, на техните селфита, тагове и лайкове! Честит празник на учебниците, които няма да бъдат отворени, на стиховете, които няма да бъдат прочетени и на всички детски мечти, изгубени някъде в мрежата на прехода.

Погледнах през прозореца. Тайничко се надявах да сме наближили моята спирка. Слязох от автобуса с нетърпение и доза обнадежденост - от близкото училище звучеше "...Земьо, що си ме кърмила, моя поклон приеми." О, не, тя просто си била изкълчила глезена заради високите токчета. На обяд видях други ученици, връщайки се да обсъждат "тъпата" програма. Викам си: "Брейй, за един ден научиха всичко! Умни деца. Те за това избягвали да ходят на училище."

Но... 15 септември мина. Сега имат цяла година да се доказват. Мога само да им пожелая успех!