Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, достатъчно глупости изписах вече за себе си, време е да напиша нещо и за някой друг, а именно днешните ученици. По никакъв начин не искам да слагам всички под общ знаменател, да се подигравам или да ги обиждам. Просто искам да споделя това, което видях, с малко насмешка, почуквайки се с пръстче по "канчето".
15 септември е! Ден като всички. Само че в автобуса е доста по-претъпкано, шумно и... цветно, крещящо цветно. Разбутвам стената от лица, заврени в смартфоните си, за да си намеря местенце, където да застана. Потегляме. "Напред, науката е слънце", но модата свети по-ярко и от полярната звезда. Оглеждам се и се чудя къде съм попаднала - нещо средно между дискотека, маскен бал и във всичко т ...