heartandsoul
21 резултата
Сгушен на залеза в шепата,
Наметнат с тъмносиньо небе,
Надничаш на света зад кьошетата,
От всяка сянка се плашиш като малко дете.
А светът е разперил примамки – ...
Наметнат с тъмносиньо небе,
Надничаш на света зад кьошетата,
От всяка сянка се плашиш като малко дете.
А светът е разперил примамки – ...
342
Сред сиви капки и мъгла от уличен дим,
Зад фасади кратки и счупен комин,
Нещо проблесна само за кратко,
Изтървано, изгубено, златенце някакво.
Падна във локвата, развълнува небето, ...
Зад фасади кратки и счупен комин,
Нещо проблесна само за кратко,
Изтървано, изгубено, златенце някакво.
Падна във локвата, развълнува небето, ...
192
Где са тия небеса - лазурно сини до безкрая?
И най-черния отрязък на нощта,
де светулки сияйни мостове чертаят?
По светло зелени пътеки, къде вълшебни същества сътворяваш?
Без преграда, свободен, къде си - на неизречената мисъл на края. ...
И най-черния отрязък на нощта,
де светулки сияйни мостове чертаят?
По светло зелени пътеки, къде вълшебни същества сътворяваш?
Без преграда, свободен, къде си - на неизречената мисъл на края. ...
419
Като суха филия безвкусен е хлябът,
Страшен е пътят като празен вагон.
Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,
И вярваш, че дъгата е някъде там.
Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг, ...
Страшен е пътят като празен вагон.
Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,
И вярваш, че дъгата е някъде там.
Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг, ...
439
1
Седим двамата под лозата: аз - малък, с ожулени колене и уморен от игрите и дядо срещу мен - с побелели коси, загрубели от работа ръце, но все още живи и неуморни очи. "Дядо, разкажи ми някоя история". И той разказва - за войната, за геройствата, за другарите му, за горещите и сухи лета едно време, ...
495
1
Лятна привечер. Вятърът носи аромат на рози. Онова време от денонощието, в което на изток вече се появяват първите блещукащи звездички, а на запад мастилено-черната паст на спускащата се тъмнина дояжда последната ивичка жълто-розово небе. Тишината е нарушавана единствено от звъна на щурчетата и крас ...
425
(За разлика от измислените приказки, тази не е с хепи енд…., защото е истинска)
Живееше (а може би все още живее) в самия централен край на селото, един мъж. Кое е селото ли? Това е без значение, всяко второ българско село. На около шейсет и нещо. Краят е централен, защото се намираше в края на улиц ...
Живееше (а може би все още живее) в самия централен край на селото, един мъж. Кое е селото ли? Това е без значение, всяко второ българско село. На около шейсет и нещо. Краят е централен, защото се намираше в края на улиц ...
407
Думите са пясъчни замъци. Току си ги построил и вече не са твои. Вълните са ги изяли. Ще кажеш: "Трябва да ги построиш по-навътре на брега, за да не може да ги достигне морето". Но колкото повече се отдалечаваш от водната ивица, толкова по-негодни за градеж стават песъчинките. За да постигнеш крайна ...
405
1
Стремежът човешки, тъй да се каже,
Не ще нивга внезапно да спре,
Щом узнал е веднъж, тази истина тежка –
че светът е създаден по две.
Не ще нивга внезапно да спре,
Щом узнал е веднъж, тази истина тежка –
че светът е създаден по две.
484
Глупаво неглупаво, страх ме е от новогодишната баница. И то не от баницата като вкусно, традиционно българско ястие, а от онова, което съдържа в себе си точно на Нова година – късметите. И то най вече от един – страхувам се да не ми се падне любовта. Ако не ми се падне – здраве да е, не очаквам нищо ...
859
2
Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, д ...
708
И луната не е сама
тази вечер аз съм й сянка
и съм цялата полъх, и съм чудно добра
как си приличаме - две полулунни осанки.
Гледам я с нежност, ...
тази вечер аз съм й сянка
и съм цялата полъх, и съм чудно добра
как си приличаме - две полулунни осанки.
Гледам я с нежност, ...
694
2
Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...
407
22:28 вечерта е. В понеделник. Един от онези понеделници, в които всичко върви наопаки и само стоиш и се ослушваш от къде ще се появи поредното неочаквано и нежелано препятствие.
Почти си отдъхвам, отпускайки гръб на меката възглавница, че денят е към края си и с химикала в ръка се опитвам да изчопл ...
Почти си отдъхвам, отпускайки гръб на меката възглавница, че денят е към края си и с химикала в ръка се опитвам да изчопл ...
646
1
И все пак борбата с вятърни мелници не е съвсем безсмислено начинание.
Падаш, изправяш се, нанасяш не много точен или прекалено слаб удар, но си твърде луд, за да се откажеш. Хмм... не, думата не е лудост, а необходимост. Да се доказваш, да знаеш, че вярваш в нещо, в себе си, в инстинктите си, да се ...
Падаш, изправяш се, нанасяш не много точен или прекалено слаб удар, но си твърде луд, за да се откажеш. Хмм... не, думата не е лудост, а необходимост. Да се доказваш, да знаеш, че вярваш в нещо, в себе си, в инстинктите си, да се ...
623
1
- Откъде идваш? - попита момчето.
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате ж ...
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате ж ...
529
1
Тя седеше и си мислеше, не като Мечо Пух, който понякога само си седи. И освен че мислеше, и мечтаеше. Искаше ù се да полети, да стигне до слънцето. Не, в никакъв случай нямаше да тръгне натам само с пера, залепени с восък. Знаеше, че пътят е много по-труден. И въпреки това ù се струваше толкова лес ...
510
С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръг ...
1104
4
Виж ме в сълза на ранена кошута
виж ме в живота на капка роса
виж ме в безкрайния цвят на дъгата
виж ме в стремежа на бурна вълна.
Виж ме във звучния сън на щурчето ...
виж ме в живота на капка роса
виж ме в безкрайния цвят на дъгата
виж ме в стремежа на бурна вълна.
Виж ме във звучния сън на щурчето ...
431
"Какво да направя? Аз съм само един звезден пътешественик. Пътувам през различни вселени и на черно-златния екран изливам надеждите, таящи се дълбоко в съзнанието ми. Гледайки замъглените картини пред мен се старая да не примигвам, защото колкото и далече да протягам ръце, преминат ли ресниците през ...
553
Гледаше през черните капки по стъклото на прозореца. Е, не бяха съвсем черни. Във всяка от тях като блестящо златно мънисто се пречупваше и отразяваше жълтата светлина от уличната лампа. Това ги правеше да изглеждат красиви. Изведнъж се фокусира върху отражението в стъклото - на собственото ù лице, ...
832
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
