- Казах истината, това беше! - извика костюмираният мъж, чиято ярко червена вратовръзка, сега беше леко разпусната.

- Истината... Вие много обичате да я казвате тая истина, а?

- Що за нагла ирония има в тона ти, старче!

- А когато в съда защитаваш виновния, тогава чия истина казваш, оная която ви изнася - той, за да спечели свободата, ти, за да заслужиш парите.

- Що за смелост!

- Казвам само истината, това беше! Слабият мъж стана и с лежерна грациозност взе сакото си от диванчето и се запъти към изхода.

- Провокирате ли ме? - попита с неприкрита злоба адвокатът

- Истината ли обичаш, адвокате? Ако застанеш от единия край на прозореца, а аз от другия и погледнеш в едната посока, а аз в другата, ти ще видиш дърво, аз - къща. Всеки от нас ще е казал истината, но ще я е погледнал от различен ъгъл. Сега виждаш ли колко ще тежи твоята истина за мен и за хората, които мислят като мен? И накрая ще ти кажа - изхвърли си истината на боклука, скъпите неща са само за ценители, а когато не си и да ти поднесат изискани блюда, ще предпочетеш помията! Въпрос на вкус!