000
- Казах истината, това беше! - извика костюмираният мъж, чиято ярко червена вратовръзка, сега беше леко разпусната.
- Истината... Вие много обичате да я казвате тая истина, а?
- Що за нагла ирония има в тона ти, старче!
- А когато в съда защитаваш виновния, тогава чия истина казваш, оная която ви изнася - той, за да спечели свободата, ти, за да заслужиш парите.
- Що за смелост!
- Казвам само истината, това беше! Слабият мъж стана и с лежерна грациозност взе сакото си от диванчето и се запъти към изхода.
- Провокирате ли ме? - попита с неприкрита злоба адвокатът
- Истината ли обичаш, адвокате? Ако застанеш от единия край на прозореца, а аз от другия и погледнеш в едната посока, а аз в другата, ти ще видиш дърво, аз - къща. Всеки от нас ще е казал истината, но ще я е погледнал от различен ъгъл. Сега виждаш ли колко ще тежи твоята истина за мен и за хората, които мислят като мен? И накрая ще ти кажа - изхвърли си истината на боклука, скъпите неща са само за ценители, а когато не си и да ти поднесат изискани блюда, ще предпочетеш помията! Въпрос на вкус!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Грета Всички права запазени
