13 302 резултата
Броня!
Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природа свои предпочтения имеет, указывать не надо, сама знает, что ей нужно. Красивые женщины – слабые мужчины, нация сглаживает недостатки, небо исстари осведомлено, куда должна идти большая нация.
Китай, ...
  16 
/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...
  59 
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
  58 
Едър и солиден човек беше господин Анатоли Панов, той пълнееше наистина, но не беше въздебел. Намираше се в най-мъжка възраст, с размах и увереност, които позволяваха да му се довериш. Той носеше костюми, направени специално за него. На шивача си бе заръчал да шие дреха малко над калъпа му.
Навремет ...
  70 
Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радв ...
  35 
Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
  71 
В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха постав ...
  71 
На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа... ...
  30 
Моля те Стояне, налей ми една чаша вода. Нещо ожаднях. – изпъшка жена му. Беше легнала и се бе увила като коледен подарък с няколко одеяла.
- Ами стани си налей. Не си малка. – измърмори нервно той. Беше се загледал в поредната турска сапунка, а и главната героиня беше хубавица.
- Знаеш, че ме боли ...
  157  26 
Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за н ...
  46 
Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая обичаха да пеят песни и да играят настолни игри.
Мая обичаше много ...
  70 
Срещата приключи. Хората щяха да станат, да се затътрят към изхода на залата и входът да бъде блокиран за известно време.
Валери Игнатов, мъж на средна възраст, предвидил всичко, не губеше нито миг, следвайки плана за изтегляне. Беше дошъл от другия край на България да слуша и участва на живо в лекц ...
  33 
Във вторник Александър ме изненада с празнична трапеза. Освен приборите за основните ястия имаше каничка с вино, а на помощната масичка две чинии с някакъв сладкиш. Подадох му и печените ябълки, които бях донесла, почти последните от миналогодишните.
- Откога не сме се глезили така! - възкликнах, ко ...
  60 
Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Та ...
  44 
Над красивата Долина на Виното се спускаше белият шифон на горещия летен ден. Кехлибарените зърна на гроздето се наливаха с райска сладост, която би изкушила дори боговете с неповторимия си вкус на вечност. Беше тихо все още, но дори спокойно, утрото вече предвещаваше буря.
Само че тази буря щеше да ...
  57 
/Светът на бъдещето/
Бунтът срещу извънземните започна една съботна нощ. Вярно, хората отдавна скърцаха със зъби и стискаха юмруци, но пустата толерантност и най-вече страхът от армадата кораби, заели уж случайно стратегически позиции около планетата, караха търпението да потиска гнева като капак на ...
  62 
Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня по ...
  50 
Най-изтърканата фраза, трябва да си свалим панталоните през тях не може, свърши чудесна работа. Вече имахме смелостта да се понесем към леглото, а там нямаше значение дали си висок или нисък, дали си дебел или слаб...
Още ли е днешният ден или не. Слънцето срамежливо надничаше през полуотворените що ...
  59 
Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За н ...
  82 
Любима, не пиша.
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...
  66 
То стои далеч от другите. На пръв поглед е неугледно. Клоните му растат на всички страни. Не са докосвани от човешка ръка. Не е имало кой да ги подреже, докато са били млади. Плодовете му са опадали на земята. Листата също. То е самотното дърво. Не разчита на никого. Няма на кого да опре клоните си ...
  67 
/Светът на бъдещето/
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...
  82 
- Вчера ходих За риба – каза Митьо Джибрата и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…
Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и ...
  88  11 
Хладничко, гледам нахлупили шапки, някои с вдигнати яки на якетата, да бе все едно са в Оймякон.
Загледах се, усмихната жена, развяла пешовете на палтото си, червен дълъг шал, усмихната.
Каралайн, тя е тук, дошла е да ми каже, че лъжата й е лъжа, че е богата наследница, че наблюдава гръцката фирма н ...
  80 
...Навярно си спомняш за Мия, каза Самарянката, любопитното младо момиче от офиса на господин Павлов, дъщерята на Нора...Тя много обича да скита из пустошта с фотоапарат и да прави разни интересни снимки. Пуска ги във Фейсбук, дори много хора гласуват за тях. Веднъж, съвсем случайно, на един отдалеч ...
  29 
Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяв ...
  111  13 
Топлите есенни дни са времето, в което старите хора се радват на слънцето. То вече не ги плаши както през лятото. Имат на разположение цял ден и не бързат. Седемдесетгодишният Стефан бе седнал на една от пейките в парка. Слънцето даряваше топлина в късната есен. Мъжът се бе отпуснал на пейката и си ...
  48 
Небето стана дъно, а дъното небе...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябъ ...
  49 
Внезапно появилият се бурен вятър заблъска прозорците и засвири в комина на малката къщурка, кацнала на високия бряг. Не след дълго огромната вълна Солуган, която вятарът беше подгонил от вътрешността на морето, се стовари върху скалите под нея. Заприиждаха още големи вълни. Като гладни вълци те се ...
  46 
Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. ...
  95 
Камен затвори внимателно вратата на детската стая, където остави нощната лампа да отразява звездички по тавана. Росита не обичаше да спи на тъмно, а и често се случваше през нощта да се озове с викове в стаята на баща си и да се шмугне при него под завивките. Той я гушваше, разказваше отново и отнов ...
  83 
Изоставаме и икономически и еволюционно сме доста по-назад. Заради правителството което ни спъва напред и бута назад. Да си заробен означава да си на политическите организации враг. Как кукловодите ни закарват към крах. Докато ние сме станали ментални инвалиди и гниди с мозъците ни промити и сме от ...
  57 
Лицето ѝ бе поруменяло.
- Добре ли си - усмихнах се широко - Хайде отиваме у нас, тъкмо ще си починеш, ще хапнем нещо и утре сме на работа
В метрото стояхме прави и прегърнати, мълчаливи и вглъбени в себе си, а багажните ни ранички висяха на рамото ми.
- Пристигнахме, ето тук живея. Заповядай, има т ...
  123  13 
Започвайки като малко яйце, скоро се превръща в пеперуда.
Ние търсим пътя на пеперудата, започвайки от най-ниската фаза,
бавно стигайки до небесата.
Пеперудите са като нас, те не могат да видят
елегантността на крилете си, но всички останали гледат тяхното славно издигане от пепелта до върха ...
  69 
/Светът на бъдещето/
Двете луни осветяваха пясъчната пустош надалеч, така че Мммм видя идващият рано и се приготви за срещата. Копието в едната ръка, щита в другата, а третата е свободна и може да бъде използвана за коварни удари по евентуалния враг. Двете глави – в бойна формация. Едната следи напр ...
  52 
Никога не съм си и представяла, че ще пиша вдъхновяващи речи. Като тази тук. Банални са и сълзливи. И не помагат много. Виж, опитът е друго нещо. Ако го преживееш, нещото остава в паметта ти завинаги. Ако търсиш достатъчно търпеливо и настойчиво, винаги можеш да намериш отговорите. Понякога изисква ...
  58 
На другия ден бяхме в Райсъвета. Обясниха ни какви документи трябва да представим както и да доведем двама свидетели и ни насрочиха дата и час след пет дни. Вписвахме се във времето, което ни беше отпуснато. Александър каза, че ще доведе свидетелите. Разделихме се и аз побързах за вкъщи да приготвя ...
  75 
/Светът на бъдещето/
С последните удари на витлото яхтата стигна до стария кей и опря на него сред скърцанията на прогнилото дърво, отдавна не посрещало подобни гости.
На палубата излезе единственият пътник – немлад, но все още със здрава фигура, облечен в някакви дрехи, които отдалеч минаваха за мо ...
  60 
Прераждането
Сънят беше странен и неразбираем. Струваше ми се, че летя в междузвездните пространства и някъде там се явяваше образ – много красив. Исках да разбера кой е той, но чертите оставаха не съвсем ясни и аз напразно се стараех да се доближа до образа.
Събудих се притеснена от странния сън, о ...
  92 
Пристигнах с колата си в съботния следобед на любимият ми плаж Луца, в малко градче на около 30-35 километра от Атина. Имах тук позната ли, бивша приятелка ли, работеше в една таверна, ще й се обадя, че колата ще е на паркинга им.
Мария, дребничко момиче, лъчезарно, усмихнато. Какво не хареса в мен ...
  65 
Предложения
: ??:??