12 590 резултата
It was a cold winter's evening. I was coming home, the streets were empty and I was hearing dogs barking. However, I had a strange feeling. It was as if someone was watching me.
"What's going on? What's happening to me today?" I wondered.
As I walked, I looked around and saw someone watching me thro ...
  15 
Зима е. Студено. Всеки се крие там, където е намерил топлина. Не иска и да чуе за това, което се случва навън. Студът затваря човека и той се свива в черупката си и допуска до сетивата си най-важните за него неща. И много са малко тези хора, които ще излязат на разходка в студения ден. А всъщност, т ...
  19 
/ по истински случай /
И такава ли има? Налага се да започна по-отдалече.
Почти цял живот посветих изцяло на професията си. Имах такава възможност, защото мъжът ми се пенсионира на 50 години и , като грижовен съпруг се отдаде на домакински дейности – пое пазаруването и готвенето. И откровено казано, ...
  40 
Слънцето едва изгряваше над безкрайната пустиня. Небето бе станало огнено червено, а на хоризонта не се виждаше нито едно облаче. До където очите стигаха имаше само златисто-жълт пясък. Един кактус стоеше самотен на златистата пустош. Бе покрит с хиляди бодли, а голямо жълто цвете гордо красеше чело ...
  18 
Седим си с Петя в Италианското и си пием кафето. Сладоледът има само ритуални функции, за да подсили усещането, че лятото все още не се е превърнало в спомен. Бъбрим си за какво ли не. Скачаме от тема в тема като непослушно дете, на което са забранили да скача в локвите и точно затова то го прави с ...
  20 
Минавали дни, после месеци, а накрая и години. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятн ...
  110  15 
- Тази сряда и следващата разполагаме с два пъти по петнайсет минути, за да поговорим отново за препинателните знаци, като се спрем по-подробно на запетаята.
- Уф, пак ли тия препъвателни знаци!
- Методи!
- Знам, госпожо - препинателни знаци, но те винаги ме затрудняват, затова ги наричам така.
- Те ...
  48 
Нали казват утрото е по-мъдро от вечерта...
В главата ми се премятаха преживяванията преди часове...
Ами ако тези момчета са проявят като самохвалковци, или се правят на гангсери от някой филм,... или искат да направят впечатление на някои момичета, или..., ами ако полицията се добере до тези момчет ...
  61 
Аз съм домошарка. Е, не точно както е обяснено в речника. Аз съм малко по различна домошарка. Нося домашен навик със себе си. Където и да отида си създавам кътче.
У дома си имам едно ъгълче, което съм обявила на всеслушание, че е моето и никой друг не може да се настанява там. То е под прозореца. Им ...
  47 
Ранният следобед на този януарски ден беше необичайно слънчев и относително топъл. Преди да излезе от вкъщи той дори провери външния термометър, който висеше на терасата. Беше почти цели 8° C.
Нарами старият кожен калъф, който вече почти две десетилетия пазеше неговия безценен "Weltmaister". Взе мал ...
  33 
Продавачът в кварталния магазин използваше затишието, за да попълни разредените стоки по рафтовете.
Звънчето на вратата сигнализира за клиент. Влязоха млада жена и около три-годишно момиченцe. Детето подскачаше около нея и нещо я уговаряше, а тя кимаше с усмивка.
Когато след малко застанаха пред кас ...
  41 
Тази зима беше от студените или както старите хора казваха: "Камик се пука от студ". Марти сърдито следеше минусовите температури на електронното табло, близо до леговището му. В това студено време нямаше много начини да изкара пари, но пък за негово щастие си имаше храна за повече от седмица. Стара ...
  41 
В коридора погледнах часовника си,.. никакво време,.. ако се прибера в къщи ще разбудя Светла, а нали обещах на човека, че пак ще дойда,.. къде да подскачам в студа по улиците..
Отпуснах се отново на стола...
Притворих очи и някакви спомени оживяха отново...
Реших да кандидатствам за студент,.. да а ...
  60 
/подражание по великия О.Хенри/
С Анди Тъкър завъртяхме няколко успешни бизнес проекта. В Айдахо открихме и закрихме университет и игрален дом, в Кънектикът намерихме, продадохме и загубихме златна жила, в Тексас проведохме курсове за бързо омъжване на вдовици.
Така стигнахме до малкото градче Зелен ...
  59 
Около него стояха трите жени държейки ябълка в ръка. Чудеше се коя да предпочете. По тяло бяха с еднакви пропорции сякаш са еднояйчни тризнаци. Иначе едната беше брюнетка, другата блондинка а третата червенокоса, но той нямаше предпочитание към цвета косата. Всъщност към нищо конкретно нямаше предпо ...
  51 
Вече сме петстотин, пожълтелите ми леко треперещи ръце взимат изпокъсаната тетрадка, дописвам това тук и считам всичко за приключено.Пръстите ме болят от писане, а белезите на може би започваща болест си казват думата, леко изпукват, но не им обръщам внимание. защото вече сме петстотин.Тънък лъч све ...
  63 
Спиридон живееше на предпоследния етаж на нашия панелен блок. Беше спечено старче и отвсякъде изглеждаше като ехо от младостта или изпята стара градска песен. Не общуваше с никого, защото асансьорът го отнасяше директно пред гарсониерата му, освен когато той се повреждаше...По неизвестни причини тов ...
  172  18 
Тягостно и мълчаливо чакане....
Сегиз -тогиз някоя медицинска сестра в бяла манта ще премине из коридора, тихо и безшумно като фея, носеща надеждата със себе си...
Притворих уморено очи...
Връщах се от Военното окръжие, последна проверка преди казармата....
Срещу мен светлокосо приятно момиче в шушл ...
  50 
Беят се огледа и като не видя никого скочи от седлото. Запря коня до едно дърво. Без да се помайва изу чепиците си, размота чевръсто пояса, съблече антерията и горните дрехи, пусна силяха на тревата. Кесията с парите му глухо тупна и той я скри под купчината дрехи. Беше решил да се забавлява с гяурк ...
  94  12 
Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...
  17 
Лабораторията беше толкова скучна, колкото беше редно да се очаква от нея. Разположена в сутерена, тя бе правоъгълна, почти квадратна. Влизаше се през архаична врата с ключ. Стоян обясни тази приумица с аргумента, че вратата е първото нещо, което ще види господин Кешмор щом се озове в 2112 година. З ...
  34 
Студеният януарски вятър щипеше в късния следобед, колко бързо се стъмнява...
Всеки загърнал се в палтото си бързаше за някъде,.. даже уличните лампи сякаш премигаха уплашени от студеното време....Може би само аз се наслаждавах на студа, вървях бавно и правех през устата си имитация на пушещ парен л ...
  85 
От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се ...
  148  13 
София вече се беше събудила. Свежият есенен ветрец като овчарско куче упорито гонеше непослушните облаци. Сутрешната мъгла беше изчезнала внезапно – така, както се беше и появила - сякаш Арабела просто бе завъртяла своя вълшебен пръстен. Витоша се усмихваше загадъчна и приветлива.
Сгради с най-разли ...
  28 
Ние сме зад нея. Охранявани. Да не ни грабнат вълците. А те са едни лоши, лоши…
Затова ни пазят кучетата и овчарите. Нашите скъпи водачи – те отварят портичката, повеждат ни на паша, намират ни най-хубавата и полезна за нас трева, най-вкусната вода. Те знаят до кога да пасем и кога да ни отведат да ...
  60 
Сутрин ги вдигаха едновременно. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които ги вдигаха. За вдиганите беше излишно да се товарят с подобни сиви ежедневни мисли…
После започваха работа. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които бяха над тях. Просто задължително беше да се изпълнява п ...
  50 
Отново бе есен – вечерната дама, покрила листата със загара на изтлялото лято, пременяща се в меките тонове на все по-ранните залези.
Онази същата есен, поръсила долината с росата от хладните повеи на късните изгреви. Идваща с умората на следобеден сън, обиващата прегръдка, която не винаги топли.
От ...
  56 
Не бяхме приятели с Ицо. Не и в онзи класически, за мен, смисъл на тази свещена дума, носещ усещането за филма "Вчера" или за песен на група "Фактор". Един поизтъркан по ръбовете, но красив образ на приятелството, сякаш по шаблон изрязан от зелен линолеум в час по трудово обучение. Образ, с който по ...
  48 
Едвам затвори вратата на шкафа. Почти с ритник. Когато преди четири години преобзаведоха спалнята, го поръчаха със специални отделения – с висока ниша, която да помести рибарските такъми и фотогафската раница на съпруга ѝ; с укрепени рафтове за книгите и речниците ѝ, както и за някои нейни писания, ...
  90 
Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причи ...
  57 
Слънцето току-що се показваше на небето. Облаците се окъпаха в златисто, а морето бе синьо-сиво и само в средата се образува една златна ивица.
Стръмните скали наоколо бяха пълни с различни птици. Чайките огласяха въздуха със своите неспирни крясъци, а малките им се сгушваха много близо едно до друг ...
  28 
Когато пропяха първи петли, Ангелина отвори очи. Петър лежеше до нея и тихо похъркваше. Едната му ръка лежеше на хълбока й и пръстите му нежно я бяха галили цяла нощ. Когато си спомни за ласките и целувките му, бузите й се зачервиха от свян, макар че живееше с него от шест години, но все още се срам ...
  125  13 
Пътуването ми не мина особено приятно. Телепортаторът попадна във вакуумна дупка и мина известно време, докато транспортните служители я запълнят. Това даде отклонение от двайсетина минути, но все пак бях доставен гладко на местоназначението. Папата беше вече там и изглеждаше изнервен от чакането.
- ...
  56 
На перона съм. Потропвам ритуално с големите си туристически обувки, за да се стопля. (Добре, че днес си обух по-дебелите чорапи). Сякаш танцуваме някакъв странен зимен танц с поредната студена януарска сутрин. Тя ме държи здраво в ледената си прегръдката, а аз я настъпвам непохватно от време на вре ...
  106 
Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...
  66 
Нюанси на любовта
Посветен на приятелка
Наивна, красива и добра, навремето Поли работеше като библиотекарка в училищна библиотека. Четеше много, тя винаги се бе интересувала от литература и изкуства. Млада и одухотворена, Поли очакваше да срещне любовта – любов като в романите – неземна и красива, к ...
  61 
Когато постъпи на работа, в офиса я посрещнаха приветливо. С изключение на един млад колега, който нахално й намигна.
И тя веднага отиде при шефа да се оплаче от това долно, нагло посегателство над женската й същност и душа.
Младокът веднага бе предупреден, а когато – въпреки това – се опита да й об ...
  84  11 
Отпразнува Нова година. То така се казва, ама не беше никакъв празник. Не само заради присъствието на зетя му. Който цяла вечер не щя да чуе полковнишките мъдрости, ами се занимаваше с внучетата си, та дори с другата им баба поде разговор. За някакви книги, моля ви се… На масата, в присъствието на с ...
  105  12 
Вечер като другите.Почти.Трябва да приготви вечеря, да зареди пералнята.
И разбира се да провери контролните на 6- ти”а”. След 34 години учителски стаж и вече над 10 години в пенсия я извикаха да замести болна колежка и трябваше бързо да се адаптира към новите условия на преподаване и изпитване.
В у ...
  198  19 
Като за андроид Айнщайн добре си пийваше. От своя страна Папата изглеждаше в отлично настроение.
- Харесва ли ви уискито, джентълмени? – попита той. – „Поуп‘с спешъл“, направо от собствената ми дестилерия до Транент в Ийст Лотиън, Шотландия. Наскоро си купих и един замък в околността. Мястото е мног ...
  107  11 
Предложения
: ??:??