14 793 резултата
Здравей, драги ми читателю! Искам да ти разкажа една история. История за една лудо влюбваща се и обичаща с цялото си същество душа. Разказ за вечната любов. Разказ за неосъществената навреме, но никога забравена любов. Разказ за неизживяната, но дълбоко преживяната любов – любов, която не бе само из ...
143
2
6
,, Какво е тишината,
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...
44
Стоеше в колата си на затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок, където живееше. Мръснобели коси стояха неестествено стърчащи, оредели върху темето му. Посивяла и подпухнала кожата на лицето му бе насечена с релеф от бръчки, някои от които се събираха до очните му кухини, където два ири ...
34
Отражения
Студената сива светлина на ноемврийския следобед се разливаше в безупречно подредения офис. Белите стени, голямото тъмно бюро и абстрактната картина на една от стените, която Андрея не харесваше, но мислеше за подходяща, придаваха хладна изисканост на помещението. Тя стоеше до огромния про ...
Студената сива светлина на ноемврийския следобед се разливаше в безупречно подредения офис. Белите стени, голямото тъмно бюро и абстрактната картина на една от стените, която Андрея не харесваше, но мислеше за подходяща, придаваха хладна изисканост на помещението. Тя стоеше до огромния про ...
57
2
Един човек срещна друг човек. Беше късно, свечеряваше се. Двамата не се познаваха, така ми се стори.
– Ти кой си? – попита единият.
Другият мълчи.
– Виждал съм те. Ти си от отсрещния блок, често пушиш на терасата на осми етаж, нали?
Мълчание. ...
– Ти кой си? – попита единият.
Другият мълчи.
– Виждал съм те. Ти си от отсрещния блок, често пушиш на терасата на осми етаж, нали?
Мълчание. ...
118
4
6
Запозна ме и с родителите си. Кирия Елени, майка й, възкликна радостна
- О, та ти си по-едър и хубав отколкото Диана те описа,... няма да говоря за нея, все пак ми е дъщеря, но е борбена натура, макар че се справя сама, не харесвахме в нея обсебеността й от хазарта. Е, но и времето си минава, по-тру ...
- О, та ти си по-едър и хубав отколкото Диана те описа,... няма да говоря за нея, все пак ми е дъщеря, но е борбена натура, макар че се справя сама, не харесвахме в нея обсебеността й от хазарта. Е, но и времето си минава, по-тру ...
108
1
10
Пробвахме с Диана да се държим малко на дистанция един от друг. Но магията на любовта не ни изпускаше, не го позволяваше.
Шегувахме се. Понякога тя ще скрие джипа си из уличките и когато съм из двора и видя, че го няма, работя по-усърдно, нежно пипам розите и цветята, говоря им тихичко като на живи. ...
Шегувахме се. Понякога тя ще скрие джипа си из уличките и когато съм из двора и видя, че го няма, работя по-усърдно, нежно пипам розите и цветята, говоря им тихичко като на живи. ...
126
1
9
В 5:00 ч. сутринта майчиният ми глас прозвуча като сирена в апартамента на брат ми в София.
– Ставайте! Ставайте, казах! Закъсняваме за автобуса!
Двете ми деца, по природа нощни животни, се опитаха да се престорят на възглавници. Едното си навря главата под одеялото, другото просто изсумтя и се извъ ...
– Ставайте! Ставайте, казах! Закъсняваме за автобуса!
Двете ми деца, по природа нощни животни, се опитаха да се престорят на възглавници. Едното си навря главата под одеялото, другото просто изсумтя и се извъ ...
93
1
2
Загризахме. Сметана и шоколад изпоцапаха устните ни, но ако имаш смелост да ги оближеш.
А времето си следваше своя ритъм, ден-нощ-ден-нощ...
Усещах как печеленето на пари се бе превърнало в нейна страст, в спортна злоба, да печели и да не се интересува от спечеленото.
- Петро, в събота вече ще сме о ...
А времето си следваше своя ритъм, ден-нощ-ден-нощ...
Усещах как печеленето на пари се бе превърнало в нейна страст, в спортна злоба, да печели и да не се интересува от спечеленото.
- Петро, в събота вече ще сме о ...
134
9
Пийнахме. Алкохолът ни отпусна, напрежението бе отминало.
- Да ви попитам, играете тенис, а носите масивен бастун и умрело се подпирате на него без да имате нужда,... Защо, ако не е тайна.
- Не е, просто за самоотбрана. Навъдиха се доста хора, които не използват мозъка си правилно и мислят само как ...
- Да ви попитам, играете тенис, а носите масивен бастун и умрело се подпирате на него без да имате нужда,... Защо, ако не е тайна.
- Не е, просто за самоотбрана. Навъдиха се доста хора, които не използват мозъка си правилно и мислят само как ...
172
20
- Да така е, направено е за ограничаване на достъпа на зяпачи, частен клуб е. Но има вътрешни състезания, междуклубни само за амаматьори или демонстрационни с някои известни тенисисти - жени или мъже.
Гостът е най-желан когато знае кога да си тръгне.
- Кирия Диана, беше ми приятно, че отделихте врем ...
Гостът е най-желан когато знае кога да си тръгне.
- Кирия Диана, беше ми приятно, че отделихте врем ...
142
1
12
Намерих го. Улица само за пешеходци и скъпи леки коли и джипове, площадче пред заведението, водоскок с фигурка на момче прегърнало риба и от устата й струи вода, наоколо наклякали жаби и от устата им също вода. Вероятно вечер с цвето музика е още по-пленително...
Понечих да вляза, но някакво изпито ...
Понечих да вляза, но някакво изпито ...
163
2
11
Сърбах с яд елиникото кафе. Не усещах, че ми гори устните, езика. Бях като безчувствен.
И защо ли. Мислите ми се зарееха някъде назад...
Новооткрития Парк за деца, където работех, наред с преимуществата си имаше и недостатъци. Нескончаема строителна площадка, работниците хич не ги е кахър какво е об ...
И защо ли. Мислите ми се зарееха някъде назад...
Новооткрития Парк за деца, където работех, наред с преимуществата си имаше и недостатъци. Нескончаема строителна площадка, работниците хич не ги е кахър какво е об ...
167
1
10
Бъдещето е черупка, лишена от съдържание, но изпълнена с безкраен потенциал - дар за тези, които го имат и проклятие за онези, нямащи нищо друго.
Именно от втория вид бе времепазителката на име Леда.
Леда живееше на ръба на света. Тя се чувстваше изключително комфортно да вирее отвъд рамките на обич ...
Именно от втория вид бе времепазителката на име Леда.
Леда живееше на ръба на света. Тя се чувстваше изключително комфортно да вирее отвъд рамките на обич ...
98
1
- Айде, деее! - изнервничи младата жена – корени хванах да те чакам да свършиш някоя полезна работа!
Той загърби дупката, която копаеше, плюна мъжки и й се сопна, но леко чехленски:
- Извинявай, мила, но пръстта е много твърда! Правя, каквото мога.
- Ако наблягаше толкова на работата, колкото на опр ...
Той загърби дупката, която копаеше, плюна мъжки и й се сопна, но леко чехленски:
- Извинявай, мила, но пръстта е много твърда! Правя, каквото мога.
- Ако наблягаше толкова на работата, колкото на опр ...
178
1
4
ГЛАВА III. ПЪРВИТЕ КИНТИ
Сделката беше насрочена за 13:00, но екипът се събра още в десет.
Ро пристигна първи. Той винаги идваше пръв — не защото беше точен, просто трябваше да провери лично дали всичко е както трябва. Провери тунела — пропълзя сам, в тишина, с малкото си фенерче и пистолет на ласти ...
Сделката беше насрочена за 13:00, но екипът се събра още в десет.
Ро пристигна първи. Той винаги идваше пръв — не защото беше точен, просто трябваше да провери лично дали всичко е както трябва. Провери тунела — пропълзя сам, в тишина, с малкото си фенерче и пистолет на ласти ...
79
Левурда
На А.
-Хей, момче! Защо лежиш тук?!, лицето на възрастната жена се беше надвесило като самотен буреносен облак на кристално синьото небе и точно като такъв, скриваше слънцето от погледа на Атанас.
Той не отговори, само присви очи, за да види по-добре жената, но на фона на ранното пролетно сл ...
На А.
-Хей, момче! Защо лежиш тук?!, лицето на възрастната жена се беше надвесило като самотен буреносен облак на кристално синьото небе и точно като такъв, скриваше слънцето от погледа на Атанас.
Той не отговори, само присви очи, за да види по-добре жената, но на фона на ранното пролетно сл ...
121
3
Иван излезе замислен от лекарския кабинет. Отвън се спря под козирката на сградата. Валеше. Небето бе сиво и мрачно, раздиряно от чести светкавици, които се ределяха подобно на паяжини. Иван се услушваше за гърмовете, но те следваха на десетина секунди, значи бурята не беше съвсем при него, а някъде ...
116
Никога не съм предполагала колко много могат да тежат човешките клепачи...
Опитвам се да отворя очи...Знам, че животът ме вика отвън, но мозъкът ми има нужда от време, преди да послуша гласа на сърцето ми.
- Много е млада, за да я изгубим!- Глъхне от някъде един мъжки глас, а светлото е обсебило про ...
Опитвам се да отворя очи...Знам, че животът ме вика отвън, но мозъкът ми има нужда от време, преди да послуша гласа на сърцето ми.
- Много е млада, за да я изгубим!- Глъхне от някъде един мъжки глас, а светлото е обсебило про ...
159
5
8
ДВА ЖИВОТА,
ДВЕ СЪДБИ,
ЕДНА ЛЮБОВ.
Тя- Елена Сергеевна Чернухина. Родена 3 Октомври 1936 г. В Ленинград, СССР.
Той- Крикор Кеворк Асланян. Роден на 21 декември 1936 г. В София, Царство България. ...
ДВЕ СЪДБИ,
ЕДНА ЛЮБОВ.
Тя- Елена Сергеевна Чернухина. Родена 3 Октомври 1936 г. В Ленинград, СССР.
Той- Крикор Кеворк Асланян. Роден на 21 декември 1936 г. В София, Царство България. ...
114
1
1
Имало едно време… в свят, който се намира в сърцето на всеки от нас — едно царство, озарено от чистота. Там царувал велик Цар — добър, праведен и любящ. Той имал дъщеря. Тя била родена от любов, сътворена с песен и благословена с име, което само Небето знае.
Но още в зората на живота ѝ, мракът се пр ...
Но още в зората на живота ѝ, мракът се пр ...
128
1
Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...
130
1
- Телата плават - чу го еднократно.
Не беше глас. По-скоро звук, наподобяващ пукота на пръчки, може би идваше от собствената му глава, всякакво друго обяснение бе нелогично. Наоколо нямаше никого. Гората го обграждаше, а клоните сочеха обвинително. Луната се смееше грозно отгоре. Тя нищо не прощава ...
Не беше глас. По-скоро звук, наподобяващ пукота на пръчки, може би идваше от собствената му глава, всякакво друго обяснение бе нелогично. Наоколо нямаше никого. Гората го обграждаше, а клоните сочеха обвинително. Луната се смееше грозно отгоре. Тя нищо не прощава ...
93
Излязох бодър от кабинета на личния си доктор. Беше ми хубаво, че ми бе казал , че бях напълно здрав. Имах болка в гърдите, но доктора ме преслуша, потупа тук-там и реши, че всичко е наред. Попита ме дали пуша и си бях признал. По принцип, на такъв въпрос отговарях с ‘не’, защото запалвах цигара сам ...
195
3
Сега Ирена галеше косата му с безразличие. Искаше вече да го изпрати, но най- вероятно той щеше да изчака утрото, за да си отиде. Тя вече съжаляваше за глупостта си да го покани тук, в своите си владения, които мъжете посещаваха за кратко и си отиваха без да се налага тя да изслушва откровенията им. ...
307
2
Събуждането на Ем бе дълъг и сладострастен процес - първо изпъна дългите си крака, после прокара ръце през русите си коси, прозя се, отваряйки докрай изкусителните си, естествено плътни и рубинени устни, и чак тогава отвори едното си око. Светът около нея си беше същият, като този от вчера, а това л ...
145
2
...Теменужките са покапали в тревите като утринни сълзи от очите на Бог.
Нозете ми бавно потъват в зелената мекота и животът изпълва дробовете ми. Пристъпвам плахо, страхувам се да не наруша хармонията, която ми е подарена...
Тихо опирам гръб в огромното туловище на стария дъб- първия страж на това ...
Нозете ми бавно потъват в зелената мекота и животът изпълва дробовете ми. Пристъпвам плахо, страхувам се да не наруша хармонията, която ми е подарена...
Тихо опирам гръб в огромното туловище на стария дъб- първия страж на това ...
184
6
5
Ставах винаги в четири... Тогава, когато целият свят бе заровил носа си във възглавницата. Подгряваха ме поне час, преди голямата работа... Цял ден щях да обикалям града и да дишам праха на живота... Колко чист бе светът, когато се събуждаше... Птичките чуруликаха, слънцето погалваше уморените къщи, ...
148
2
Всичко започна с това, че предишната вечер, докато подреждах багажа на съпруга си за командировка в провинцията, от ресторант „Авеню‘ се обадиха да потвърдят резервацията му за девет часа на следващия ден. Много съжалявали, че първоначално му били отказали, но тогава нямали представа, че ставало въп ...
147
3
Най-запомнящата - случка от последния ми брак, бе… жена ми, като хукна за далечния Ирак, да работи като лекар, да спечели там пари, и на мен тук - Шевролета с Мерцедес да замени. Цяла пролет тя работи в азиатската страна. Като много тачен доктор, взимаше добра пара, и ми пращаше, издръжка: за храна, ...
234
3
11
Поетът достолепно седна на мястото си. Беше доказано име в гилдията, аплодисментите ги приемаше за нещо нормално, а и знаеше, че дикцията му допълнително подсилваше внушението при рециталите. Сега бе негов ред да слуша и затова, сложил си маската на внимателен слушател, се разположи удобно, преглъща ...
325
1
21
Беше време, когато нямаше ни интернет, ни дискотеки, ни някакви по-особени забавления.. Това, което се случи, беше в едно забутано село преди мнооого години. Ще ви го разкажа тъй, както на мен ми го разказа бай Иван, дядото на Ставри - внук му, който го разказал на буля Евдокия, а тя на вуйната на ж ...
198
2
4
Звънна мобилният ми телефон.
- Как си, мила? Скучаеш ли без мен?
Беше мъжът ми.
- Не, не скучая. Гладя и после ще мия купчина чинии. Как да съм?
- Малко сърдито звучиш… ...
- Как си, мила? Скучаеш ли без мен?
Беше мъжът ми.
- Не, не скучая. Гладя и после ще мия купчина чинии. Как да съм?
- Малко сърдито звучиш… ...
165
2
7
От морето се носеше непоносимост.
Идваше на дебели сиви вълни, които се разбиваха в брега, смесваха се с ниските мъгли и нахлуваха в градчето.
Непоносимостта носеше тежест със себе си и караше всичко да изглежда оловно. Това място не беше добро през зимата, особено в такива дни. В такива дни нощта с ...
Идваше на дебели сиви вълни, които се разбиваха в брега, смесваха се с ниските мъгли и нахлуваха в градчето.
Непоносимостта носеше тежест със себе си и караше всичко да изглежда оловно. Това място не беше добро през зимата, особено в такива дни. В такива дни нощта с ...
140
2
3
Отпийвахме от уискито и се наслаждавахме на шумотевицата.
- Пит , редно е да кажем и на другите радостната новина - шептеше в ухото ми Катрин - Обичам те...
Катрин енергично се изправи с чаша в ръка. Глъчката утихна.
- Скъпи мои, имаме и друга радостна новина, ние ще ставаме родители, ще си имате на ...
- Пит , редно е да кажем и на другите радостната новина - шептеше в ухото ми Катрин - Обичам те...
Катрин енергично се изправи с чаша в ръка. Глъчката утихна.
- Скъпи мои, имаме и друга радостна новина, ние ще ставаме родители, ще си имате на ...
170
1
7
А сутринта синоптичка предупреди за горещо време до + 42 градуса.
- Нали имаш бански костюм, вече е горещо и ме е страх да не изгориш, започваме сутрин и вечер по два-три часа на слънце, после на сянка под смокинята. Имам крем ще те намажа...
- Като оня крем Дермантин, дето намазахме краката в Испан ...
- Нали имаш бански костюм, вече е горещо и ме е страх да не изгориш, започваме сутрин и вечер по два-три часа на слънце, после на сянка под смокинята. Имам крем ще те намажа...
- Като оня крем Дермантин, дето намазахме краката в Испан ...
184
1
9
Разбираш, че си направил правилен избор в живота, когато станеш в съботната сутрин последен. Бавно разтваряш очи с ленивост, присъща на ренесансов европейски владетел с помпозна и къдрава перука. Странно, но всъщност си се наспал. Децата се гонят из хола, а навсякъде се търкалят шарените им рисунки, ...
188
2
3
Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...
437
5
28
Изобщо не помня как се бях озовал там. Как бях влязъл, как се бях качил по стълбите, и влязъл в стаята. Но сега я гледах и ме беше страх да не се събуди. Чувствах се като крадец. Какво щях да и кажа ако се събудеше и ме видеше тук. Очите и бяха игли. Бяха черни и дълбоки. Никъде другаде не бях вижда ...
174
4
4
МЕМОАРИТЕ НА ЕДИН НЕРАЗБРАН ВЪЛК
от Вълкан Лошевич Гладников, пенсиониран "злодей"
Предговор (или Защо изобщо пиша това)
Пиша тия редове не за слава. Не и за съжаление. Пиша ги, защото в света на приказките репутацията ти се гради от един разказвач с брадичка и лула, който очевидно е имал зъб на кос ...
от Вълкан Лошевич Гладников, пенсиониран "злодей"
Предговор (или Защо изобщо пиша това)
Пиша тия редове не за слава. Не и за съжаление. Пиша ги, защото в света на приказките репутацията ти се гради от един разказвач с брадичка и лула, който очевидно е имал зъб на кос ...
250
3
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
