12368 резултата
Не всичко върви по мед и масло на гурбетчията...
Вместо да гледам какво пише на тавана на приземната ми стаичка и да мечтая,
обикалям из квартала, ей така да не съм в тясната си стаичка, а навън на простор и свежест...
Гледам в огромно заградено място, със складови помещения, влизат и излизат нощем
...
  18 
В едно далечно кралство живял красив, но недъгав принц. Като дете бил пострадал по време на езда. Кралят и кралицата събрали лечители и магове от целият свят, но никой не успял да помогне на болния младеж.
Една нощ в покоите му се появила стара и грозна вещица. Очите й били жълти като на змия, а рок ...
  50 
Скупчени около самоделно скованата маса в кварталната градинка,
всеки развързал торбата с приказки и ха-ха да бръкне в нея...
Насреща ни бай Мишо Демократа тътри крака подпирайки се на бастуна..
- К'во става бе демократ,...пак спечелихме а,.. ама на ноемери месец...- заядохме го отдалеч
- Ааа, не зн ...
  50 
Юли. Сутрин е, а пек, да му прималее на човек. Запрашиха се улицитe, стана задушно. В градския транспорт не се понася. Събота е, ала има ли значение – тълпи народ се стичат на върволици и се натъпкват в автобусите като чувал с брашно – винаги една ока отгоре може да туриш. Вратите понечат да се затв ...
  33 
Този разказ го писах преди две или три години, и още тогава стана един такъв наивен и крив, съвсем като мене. Може пък да е наивен разказът, понеже го е писало детето в мен, което някога много бързаше да порасне. После го трих, после го поправях, но като цяло си остана такъв, какъвто го бях написал ...
  64 
Вятърът безмилостно блъскаше в стъклата на града. Ураган, ураган, ураган! Хвърчаха и падаха керемиди от покривите на уплашените до смърт къщи. Летяха ламарини като свободни и гневни гилотини, заплашвайки да отрежат нечия нищо неподозираща глава в един изненадан до смърт миг. Нямаше нито електричеств ...
  76 
Тя не беше от вчера, беше живяла толкова много - цели трийсет и осем години. Беше красива, но не с кукленската, а със строга красота. Скорошна снимка с черна коса. Твърде черно за да е истинският и цвят. Гледаше остро във фейсбук страницата си, с много малко информация и посещения, с лека усмивка, и ...
  73 
- Въъъъъй! - Отиде ми кракът! – провикнал се с все сила веднъж по средата на гората Кумчо Вълчо. Бил тръгнал малко на разходка да се поразтъпче, а то какво станало? Срещнала го всеизвестната горска клюкарка баба Мецана и направо му премазала левия крак с нейния страшен товар. То крак ли да беше това ...
  75 
Това бе най-красивото място в местността. Шумът от водата, която се спускаше по склона и пълнеше язовира се чуваше винаги. Понякога в тихи, слънчеви дни бе плитък поток, който лениво се провираше между камъни и паднали дървета. Тогава водата в него бе прозрачна, примамлива и се виждаха пъстрите, неп ...
  25 
Есента дойде, внуците са вече на училище...
Един по един се присламчваме към кварталната беседка...
- Е, доживяхме бе, като пилците да се преброим на есен,.. цяло лято по селата, а уж сме
граждани , я...- вметнах към насъбралите се...
Хвърлих едно око,.. аха Гочо тука,.. Горския тука,..бай Митьо пре ...
  62  10 
- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...
  204  22 
Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричкат ...
  102  17 
Хипохондрикът Вандерсон Главев се запъти към отделението. Днес той бе в особено тревожно настроение, очакваше кръвния си тест, а му се обадиха от лабораторията да си запази час при лекаря. Така били наредили.
Тъй се правеше в тоя край – лабораторията не отпускаше резултатите на пациента преди да ги ...
  50 
Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се призн ...
  79 
Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задн ...
  145  13 
Пролетните слънчеви лъчи се промушваха между листата на дърветата. Небето беше син лазур с малка бели облачета като кълбета памук. Април беше раззеленил гората, поляните и нивите. Жужаха пчели. Чуваше се кукувица.
Старицата и девойката вървяха покрай реката и високо си говореха.
- Ей, Мирке, пак ням ...
  214  20 
Емилия се поразмърда на стола, погледна към морето и лунната пътека...
- Петро, искаш ли да поплуваме сега в морето,.. не се бой, няма нищо в нощното море, има луна...
Ооо, ти нямаш бански ли,.. ами и аз нямам...
Дрехите ни се скупчиха заедно на пясъка и голи се затичахме към водата...
Странно усеща ...
  58 
Не знам колко точно книги и научни статии съм написал (никога не съм се занимавал да съставям автобиблиография – за това си има и биографи, и критици). Зная само, че всичките тия трудове ми донесоха слава – може би заслужена – не ми е работа да съдя и преценявам, и благодарение на тях днес името ми ...
  56 
На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам.
П. Гор
Имало едно време един много богат цар. Подземията му били пълни с жълтици, великолепни накити и скъпоценни камъни. Въпреки цялото си богатство владетелят искал още и още. Винаги мислел, че не е толкова заможен и сигурно има много по-бо ...
  87  14 
Знаех, че любовта си е отишла. Тихо, безмълвно както отиващото си лято.
С времето невидимите ѝ стъпки бяха оставили едва-едва забележима следа. Изглеждаше сякаш все още е тук, но всъщност отдавна я нямаше.
Чувствата както и времето, неусетно бяха охладнели и някак напомняха за лято или по-скоро прил ...
  44 
Реката се виеше като змия, обикаляше градчето от едната му страна и го караше да се катери по склоновете на планината за да избяга от нейните извивки, комари и наводнения. Долу бяха тополите, върбите, носените от реката пънове и старите дървета, изтръгнати от течението и, както и рибарите.
Като изли ...
  107 
Едва след Коринтския канал тя се разприказва
- Исках да покоря Атина... Мечтаех си... Но, не успях.. Дали попаднах на неправилните хора или имах високИ претенции,... Имах данните, дипломи. Започнах в ЗЕРХОВА - пое си дълбоко въздух и гърдите й сякаш ще изкочат навън - Срещнах Димитри... влюбих ли се ...
  54 
Съеедът ми, две къщи по-нагоре, беше млад мъж, раздаваше го нещо като бохем,..
искренно му завиждах,.. не на него, той беше дребен, малко кривокрак, но родителите му
от средната средна гръцка класа, а това компенсираше всичко..а за мацките му..
Та кириос Димитрис се правеше на голямата работа,заради ...
  76 
Млада хубава гърла се завъртя покрай мен
- Дядо найде само един път...
- Хубаво ма моме,..ама нямам възможност...
- Хайде де, колкото можеш,.. а и аз ще ти помагам...
Започнахме,.. веднъж,.. дваж,.. потретих ...
  79 
Решението
Тя погледна още веднъж в огледалото. Лицето ѝ беше прекрасно, само в края на очите ѝ личаха малки бръчици, но това не я разтревожи особено. „Многото хубаво не е хубаво“ – помисли си Ана и се отправи към вратата. Имаше среща с асистент от университета. Самата тя водеше курсове по английски ...
  67 
На майка ми, баща ми
и моите обични сестри
Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не, две бури са се вихрили тук с онази по ...
  162  19 
Пръкнах се в едно запустяло помещение, имах , вероятно по наследство, шест (или осем, не съм учил още цифрите) крака и докато се чудех и се маех, хаотично шавайки около мястото на раждането си , се оказа, че зад мен вече имаше оплетена паяжина. Крива беше, ама истинска. Хм, наоколо беше пълно с таки ...
  95 
'' Няма ненаказано добро...'' незнаен воин от битката при Термопили 480г.пр.н.е.
Падах си по услугите,..трудно е да си сам в чужбина,все пак имаш нужда понякога
някой да ти помогне или ти да помогнеш, било с дребна сума пари, макар да знаеш, че едва ли ще ти ги върнат,..или в стремежа си да си добър ...
  113  11 
На Х.,благодаря ти,че сподели тази история с мен…
Съдийката чукна три пъти с чукчето и закри заседанието. С един замах сложи край на брака ми. Погледнах към бившия ми съпруг, който сияеше до бременната си любовница.
Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча. Изхвръкнах от залата и бър ...
  476  42 
Днес за пореден път бях на шофьорски курс, който премина горе-долу по следния начин: ден първи-колата върви, това е истинско чудо, а аз съм зад волана! Ден втори - мога да завивам без да се забия в тротоара! Ден трети - неуспешен опит за паркиране на заден! Ден четвърти - паркирааааах! Йес! Ден пети ...
  240  21 
Забелязала съм, че когато очаквам гости катастрофата дебне край мен - понякога ще ми изгори печката за готвене, друг път ще спре водата или тока. Сега тя се бе материализирала под формата на пакет грис. Трябваше ми половин чаша брашно, за да завърша кекса си, моят кулинарен шедьовър. И тъкмо когато ...
  88 
1
- С какво мога да Ви помогна ? (May I help U) – приветливо запита тя. От части защото това беше стандартната форма да кажеш ‘Приятно е да имам такъв клиент и редовен посетител’, а в същност сърцето й заби учестено, топлина заля цялото й тяло и краката й се подкосиха - пред щанда беше застанал крас ...
  235  19 
Дълга е ноща. Два часа. Толкова спях без прекъсване последно време. После се въртях в леглото в някакъво състояние на унес, някъде на границата между сън, спомен, желание и реалност. Сега е моят ред. Ръце под възглавницата и очи в тавана. Сякаш там се прожектираха спомените.
Баба ми така разправяше. ...
  131  11 
Бурята размяташе света на хиляди страни. Оловното небе бе похлупило селото, а близката гора стенеше и мяташе душа в гъстата мъгла. Животните се бяха изпокрили, птиците – замлъкнали, а влечугите – спотаили. На фона на мрачната тънкостеблена трева като очи на дявол изпъкваха червените шапки на гъбите. ...
  180 
Тръгна ядосана, защото майка ѝ се опитваше да я спре. Като момиче в десети клас, навършило вече седемнадесет години, не искаше да позволи на никой да я смята за малка. Макар, че в очите на родния ѝ баща нейният силен стремеж да я приемат вече като голяма изглеждаше различно и тя добре знаеше това.
В ...
  435  35 
Минаха няколко седмици, направо бях забравил за Мера и случката....
Получавам СМС '' Петро, ако е удобно мога да дойда у вас Краси ''
Чаках я на метростанцията с Аудито,.. спрях пред къщи..
С интерес разгледа хола,.. книги,.. пиано,.. картини по стените...и чисто и подредено.
- Ето тук живея, заповя ...
  89 
Това село, беше известно със своите порядки и нрави и се различаваше от околните, та дори и в цялата област, та дори и в цялата държава. И това защото, хората там бяха по- различни. Това беше така, тъй като тия хора бяха потомци на заселили се отколе прокудени казаци. Омешани във времето с местните, ...
  66 
Една привечер нарочно минах пешком покрай кооперацията дето живееше...
повъртях се напред, назад,.. имитирах разговор по телефона...
Дали да я изненадам,.. да почакам и да позвъня,. или някой друг път...
- О, Петро къде тъдява из нашия квартал,.. да не си се объркал - сепна ме гласът на Красимира -
...
  103  12 
На петнадесет години съм. Денят е ведър и слънчев. В селото има сватба и с момичетата тичаме към църквата, да видим младоженците. Жени се Богомил, местният свещеник и събитието е събрало тълпа от хора. Младоженците излизат от храма и над главите им се посипват монети и жито. Спускаме се и събираме о ...
  178  10 
Колите бучат наоколо. Дъждът кълве с куршуми листата залепнали от външния край на прозореца на колата. Опитва се да разбере какво има отвъд тях. Зад тях. Зад тях съм аз, която също се опитва да разбере какво има там. Зад песента от радиото и меките букви Р. Отвъд речта на певеца. Отвъд сладникавите ...
  257  20 
Предложения
: ??:??