14 345 резултата
Халил ага стъпи върху ствола на стария бряст, отдавна отсечен, за да не препречва мегдана и от тогава лежащ си там като удобно място за дебнене на сеир и почивка.
Огледа събраните насред село гяури. Де пък на бея му хрумна баш сега, в началото на лятото, време тъкмо за работа, да си играе на ново уп ...
 
Отвори вратата. Той стоеше на прага целият подгизнал от дъжда. Висок, слаб, леко хърбав. Косата му бе мокра, слепена на кичури, а по лицето му се стичаше вода. Имаше жалък вид. Приличаше на виновно хлапе.
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го по ...
  76 
Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и б ...
  78 
Рада
Старата черна топола се оглеждаше тъжно в калната локва, която все още не се бе изпарила след снощния есенен дъжд. Оголелите й клони уморено стърчаха в безкрая на тъжното сиво небе, рисувайки сякаш усмивка, но наобратно. Или такава, каквато прави човек, когато го боли много. Душата.
Всички си б ...
  72 
Теофан
Имало едно време спокойно и китно селце…
Но моята история не започва така. Аз съм монах, на гърба си нямам дори расо, но в един вързоп нося малка библия, която ми е скъп подарък от отец Паисий, парче мухлясало сирене и къшей корав хляб. Не съм спирал да вървя от дни, не сещам краката си и тър ...
  105 
3.
- Отива в Ада?
- По-зле… Става вещица…
- Марийчето?
- Е, още не го знае, но е готова. Щом е подмината от любовта, какво й остава… ...
  90 
Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...
  152  10 
Днес помолиш Бог да ми отвори очите и да ми открие как изглеждам в огледалото на моята душа. Той в Своята милост се съгласи и ми показа пътя по който да стигна. Трябваше да мина през пътека изградена от моите мечти и терзания, да прекося моста на надеждата в моето съзнание и отвъд планината на фанта ...
  88 
Часовете започваха в 8, 30 часа. Вървях бавно към училище. Бях само на 17 години и животът бе пред мене с цялата си красота и с всичките си недостатъци. В класа имах две приятелки – Камелия и Лидия. Те седяха на един чин и винаги ходеха заедно. Аз пък седях с момиче, което не ми беше приятелка, но п ...
  66 
2.
Иван кимна. Абе, тоя дзвер май беше прав…
И защо съм ти? Беден и, казваш, честен човек?
Порядъчен. Но – сега. А преди беше един…
Кога това? – учуди се Иван – Нищо такова не помня… ...
  69 
1.
Иван закопча ципа и се обърна към чешмата, за да се измие. После погледна тоалетната чиния… Брех, щеше да забрави да спусне капака! А това означаваше яко стържене…
Сети се за стария виц: „Всяко удоволствие се заплаща“, казал си един, когато му поискали пари за погребението на тъщата… Ама ако чове ...
  94 
Горски ягоди от Чудните мостове
На А.
-Пламене, ела моля те при мен като си изпушиш цигарата. Пускам си едно кафе и ще съм в кабинета си.
Пламен му кимна в знак на съгласие и управителят на счетоводната къща поздрави събралите се служители пред офиса и влезе в сградата.
-Сигурно пак има някой гаф с ...
  184  24 
Влюбени
Тя го забеляза няколко дни след погребението на съпруга си. Кадеше пресния гроб с тамян, когато няколко метра вдясно видя млад мъж, седнал на земята. Стиснал глава между коленете си, не помръдваше, само потрепването на гъстите му къдрици подсказваха, че плаче беззвучно.
Младата жена остави к ...
  98 
А животът неотклонно вървеше напред. Скоро коремчето на Артемис си пролича. Стана малко по-ленива и трудно подвижна, посядаше по-често. А аз бях повече от щастлив, въртях се около нея, не давах да вдигне и чаша с чай, както се казва.
- Артемис, така не може, скъпа, и ти и бебето имате нужда от разхо ...
  86 
- Арти,хайде преобличай се и да идем да искаме благословията на майка ти, така е редно все пак.
Награбахме бутилки, тортата, продукти разни и вече паркирахме колата пред дома й.
През отворения прозорец се дочуваше пиано
- Мама,... пак е изпаднала в меланхолия, свири на пианото любимите си парчета. С ...
  82 
Изненадах мадам Пелагия дьо Боне с букет гладиоли. А тя ми се стори още по-симпатична, делова, решителна.
Приготвен с вкус и стил обяд, стига да има гладни и обстановката да е малко по-обикновенна, а не чак толкова изискана и буржоазна, бих добавил. Разказваше с истински гняв за пристрастието на хор ...
  61 
Баба казваше, че когато човек има тежък и труден живот, Господ му подарява лека смърт.
Беше студена ноемврийска нощ.
Вятърът извиваше снага и пъчеше гърди, като ги опираше в стъклата, сякаш правеше опит да влезе вътре у дома, да се настани удобно до печката, и да си кротне нрава, макар и за малко. К ...
  137  12 
Този разказ е преведен от руски език от самият автор
ШАМАН МАКСИМ
случай № 2: горският пазител
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал група туристи, дошли да изучават традициите и обичаите на малките народи, бягаха през гората от нещо непознато и страшно! ...
  72 
След минути денят си отива и изгряват звездите...
- Моля - пророних
- Петро, Артемис е, къде си
- В къщи съм, случило ли се е нещо - попитах
- Не нищо, просто питам - ми отговори ...
  75 
Днес съм ужасно зает. Шефът ми е дал десетки задачи, които няма как да свърша дори за седмица. Направо ми е бръмнала главната, още повече че едни клиенти ми късат нервите. И, естествено, се обажда леля ми с молба за услуга. Трябва да взема някакви документи от болницата, в която е лежала преди месец ...
  89 
Жътвар отново ме посети тази нощ в съня ми. Аз го погледнах с отчаяние и го попитах: „ Ново предупреждение ли имаш за мен? Нали вече превърнах любовта си в сън, какво искаш да направя пак?“. Той ме погледана със страшните си очи, но аз не се уплаших, а просто се поизправих малко в леглото си. Жътвар ...
  68 
Милета
–Направо топ модел! – произнесе Мартин, прехласнат по новата колежка.
–Тая няма да ти обърне внимание – отговори бавно Стефан, който също не я изпускаше от поглед.
Представиха им я и така Милета започна работа в техния отдел. Мартин не знаеше на кой свят се намира. Такава красива жена! Всеки ...
  82 
Не, че на тръни ходех да работя и при Тимо Спиридонис, но ми беше противна жената с която живееше, кирия Краси, не вино, ами оцет, кисела както винаги, заядлива.. А аз я прекръстих на скило- куче, кучката Джаф-Джаф.. Иска да й казвам кирия Спиридонис това, кирия Спиридонис онова. Каква кирийка си, с ...
  66 
Станете! Присъда… Осъждам ви на пет години затвор за използване на езика на омразата при спасяването на свидетелката. Според меродавните показания на полицаите, когато сте видели катастрофиралата кола, вие не сте се подчинили на заповедта да не се намесвате и сте нарушили закона, изискващ разпределе ...
  97 
Маноло е стар и самотен каубой.
Откакто порасна и излезе от къщата на майка си, кога беше това, отдавна, много отдавна, блатото беше неговият дом.
Имаше две кучета и котка, но пумите я отнесоха, и сега си беше сам на себе си, и по вечерите говореше с Касандра, така се казваше кобилата, която му се н ...
  112 
Ушите ми още пищяха след дългия полет. На летището изобщо не се колебах в коя посока да тръгна. Дадох адреса на гробищния парк където преди два дни бяха погребали вуйчо Робърт. Слязох от таксито като в мъгла. Вървях по алеите като изгубена душа и сълзите мокреха лицето ми. Вярно е, че когато умира б ...
  129 
Слънцето обагри хоризонта в пурпурно в прекрасната августовска сутрин. Едно малко, розово облаче приличаше на захарен памук. Гората, все още притъмняла от отминаващата нощ, подканяше и примамваше посетителите си с песента на славеят и свеж аромат на борове. Въпреки настъпващият горещ августовски ден ...
  73 
Планината на Ной
На А.
-Чичо Агоп, кога ще ме подстрижеш?, младия мъж беше подал рошавата си глава през вратата на малката бръснарница на стария арменец.
-Влизай, влизай, Пеца! Бай Хасан да си пие кафето, аз ще те оправя за нула време!,каза бръснаря и стана от малката масичка, на която седеше на сла ...
  127  20 
Слизаше много внимателно по стълбите. Кръстът я болеше и тя се подпираше с облекчение на перилата. Искаше да тича, да полети, да почувства някогашната лудост на младостта, но не можеше. Въпреки това сърцето й пърхаше развълнувано като птиче вкусило внезапно свобода.
Беше обула черен класически панта ...
  133 
&&
Онова, което крепи човека в моменти на емоционални кризи и житейски катаклизми, е чувството за собствена значимост. Някой може да ни обиди, да ни нарани, да ни унижи, но не и да съкруши духа ни, стига да не се предадем сами. В такива моменти се оглеждаме в очите на хората от близкото си обкръжени ...
  138 
Позвъни се на пътната врата. Станах да я посрещна. Бях отчупил три клонки от маслиновото дърво, завързани с червена панделка. Кирия Пелагия, стройна, изпъната жена, с малко меланхоличен поглед в големите си тъмни очи. За мен си, я бях определил като Мелина Меркури от филма ''Зорбас'', по -точно от к ...
  109 
Припкам надолу по стълбището, ех няколко дни празници, плюс събота и неделя, голямо бачкане ще падне и няма да мога да си преброя парите.
На паркинга съм, тъкмо ще слагам каската на главата . По тротоара госпожица Артемис, красивата аптекарка, полюшва се на дългите си крака, оглежда се неадекватно, ...
  127 
&
Медицинската сестра Мехрибан Каракушева се прибра в дома си от нощна смяна, взе си душ, хапна една ябълка, както си беше по халат, и се насочи към спалнята. Време беше за жадувания отдих след напрегнатото нощно дежурство. Неделя беше – с мрачно, дъждовито, хладно априлско утро. Закучи се нещо пак ...
  155 
Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чак ...
  116 
Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...
  210  17 
Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...
  171  10 
ЕКСКУРЗИЯТА
Април, краят на шестдесетте години на ХХ век. Два големи автобуса, пълни с весели и жизнени, преизпълнени с очаквания за романтични преживявания ученици от техникума. Пътувахме на екскурзия из България. Седем дни - спомен за цял живот! Тръгнахме от Елхово. Да уточня - губят ми се някои м ...
  130 
Разказът е преведен от руски език.
ГЛАВА 4 ФИНАЛ
Бяха пътували дълго време. До мястото, където започна историята на Дея. До Москва.
Според Макс е било необходимо да погребат Игоша там, където е станал спонтанният аборт.
Накрая стигнаха до една стара частна къща. Къщата изтънчено изпращаше гостите с ...
  100 
Днес беше горещ ден. Юлското слънце беше се спряло високо в синьото небе и хвърляше жар още от сутринта. Птиците се бяха свили в клоните на дърветата и търсеха сянка от зноя.
Данчо, баба Кера и мъжът й Стоян се качиха в каруцата и Данчо подкара конете към съседното село.
Там бяха разтворили портата ...
  210  13 
Актриса за „Оскар“
Шекспир е казал, че целият свят е сцена, а ние сме актьори в него.
Ема от квартал „Пролет“ бе актриса от театъра на живота и от сутрин до вечер играеше бляскави представления.
В понеделник будилникът иззвъня точно в седем и бившата гимнастичка скочи от леглото, облече се бързо, св ...
  65 
Предложения
: ??:??