12255 резултата
Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
  28 
(опит за къс разказ с трима участника и много суха статистика)
Понякога се питам доколко сам се осакатих - "В името на народа". Но тъй и не мога да отмеря.
Друг ще се произнася по това, инстанцията му е къде по-висока от моята.
Дотогава, докато съм тук още, стремя се да бъда справедлив. И законосъоб ...
  24 
По това време нямаше компютри, затова бяхме принудени да се търпим един друг, да си говорим на дълго и на широко, дори да се харесваме и да си оставяме спомени за цял живот. Нямаше интернет, затова трябваше да вярваме на приказките на този или онзи, на страшните истории, които по незнаен начин стига ...
  25 
Някакви пчели или оси с жужукането си нарушаваха последвалото мълчание...
- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани дърва по къщите,.. толкова дърва трябваше да се ц ...
  22 
Стоях тъжна на брега и ронех сълзи сам-самичка, като изгубена птичка.
Захлупила лице в шепите си, седях върху пясъка, който бързо-бързо се напои от пороя, който се стичаше от двете страни на лицето ми. Ридаех като малко момиче, изоставено от своята майка.
Никой нямаше наблизо. Само лек ветрец едва-е ...
  60 
Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...
  11 
Понякога времето стремглаво се спуска надолу, където човек не знае в бързея му:кой ден е,защото нощите безсънно зоват към решения неподвластни на разума.
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки ко ...
  51  10 
Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече ...
  71 
Първото ми и последно отиване в Олбани беше запомнящо се, защото трабваше да минем през Ню Йорк, да се проврем под мостовете и по Хъдсън да стигнем до града, който се оказа че даже бил столица на щата. Ти да видиш. По реката беше започнал ледохода и пускахме пара към кингстоните, които се задръствах ...
  47 
Душата на човека непрестанно се връща там, където той най-често е бил прегръщан. И колкото повече дни от броеницата на времето отмятаме, толкова по-настойчиво невидимите нозе на спомените ни водят натам, където сме направили първите си крачки. В моменти на усамотение взорът на душата ни се рее по ни ...
  40 
Учудването на Елина премина в срам. А срамът бързо се засили и я накара да извърне глава настрани. Струваше й се, че бузите й горят. „Не, не е нормално това. Аз не съм такава“ – помисли си тя и се опита да вземе под контрол емоциите си. Задиша дълбоко, като се стараеше да не мърда нервно ръце. Възбу ...
  36 
Ужас! Лехите с разсада изпотъпкани, на младите овошки клоните изядени, само стъблата им стърчат грозно. Целият двор осран. Петко, младият бик на братята, ме гледа като отровен, а аз се чудя как мога да го убия с голи ръце. Взех една лопата и се засилих да го ударя между рогата. Побягна, метна се вър ...
  156  12 
Кабинет в техническо училище. По ученическите скамейки са насядали задочници, на които им предстои изпит. Едни са забили поглед в листите пред тях и пишат, други търсят помощ от тавана. Само седящият най - отпред е пълен непукис. Той нито води записки, нито гледа в тавана. Подпрял глава с ръка над п ...
  55 
Колко лева имаме в картата, пита жена ми.
-Не знам, отвърнах, може би около двеста.
-Ще ходя да пазарувам, гледа ме тя, а пък аз съм кръстосал крака върху страницата на дивана.
-Добре, отвръщам.
-И после какво, продължава да човърка тя. ...
  77 
Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се реги ...
  168 
- Качвай се, изчадие на Дявола!
Олав ме блъсна грубо в каруцата и паднах по лице вътре - бяха вързали ръцете ми зад гърба, а краката ми отдавна отказваха да ми се подчиняват. Откакто ме разпънаха на дибата. С усилие се надигнах и се облегнах на грубите пръти, от които беше скована каруцата. Сигурна ...
  166  23 
Витан беше властен и горд мъж. Имаше черна и къдрава коса. Дебели черни вежди се събираха над очите му, които имаха цвят на зимно море. Кожата му, изложена вечно на слънчевите лъчи, бе загоряла и приличаше на опушен бакър. Щом си наумеше нещо като куче го преследваше, дорде не го постигне.
Живееше в ...
  227  20 
Щом зърнеше Любен, дъхът ѝ секваше. Заиграваше сърцето в пазвата ѝ, а той не сваляше очи от нея.
Попиваше жадно Босилината хубост и поемаше душата му светлината под тъмните ѝ ресници.
А тя го гледаше сякаш без свян...И колкото повече се взираха един в друг, толкоз чезнеше дъхът им.
Извръщаше поглед ...
  309  10  32 
Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...
  122  10 
1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...
  121  13 
ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...
  94 
Да, хайде да тръгваме. Защото ако продължавам така, няма да стане нищо. Спънах се, докато вървях към компютъра. После си забравих запалката. Изпуснах я, докато търсех цигарите. И накрая се наложи да я диря цели две минути, докато си мислех за сюжета на този разказ. Голяма загуба на време. Знаете ли ...
  83 
Реших и тръгнах по стъпките на казармените перипетии,.. този път отзад напред, не по класическия път до едно малко градче, където нямаше ЖП линия, но имаше голямо Военно поделение, което за някои офицери беше трамплин към Военната академия,.. а за други беше своего рода наказание..
Градче на края на ...
  57 
Тя беше от хората, при които винаги имаше нещо друго: мълчеше и не участваше в разговора, защото имаше нещо друго, не спеше по цели нощи или пък спеше по цял ден, защото имаше нещо друго. А ние винаги бяхме такива глупаци, че да не можем да разберем какво е то.
Ако я питаш какво има отговорът винаги ...
  100 
Моя приятелка потърси помощта ми, за да се справи с една екзистенциална криза. Горкичката! Беше преживяла силен емоционален шок, беше вдигнала кръвно, не можеше да се храни, да спи, не искаше да вижда хора …С една дума, беше доста разстроена. Поговорихме си с нея, интелигентна жена е, ще я измъкна о ...
  52 
Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог да го прости, трябваше да бият като за мъж, по три пъти. „Но то си е дете“ – настояваше попът. Клисарят неохотно склони и започна да бие по веднъж, като за дете.
Спас му беше името на Отписаното, но ...
  246  24 
Седя в остъклената стая,... хвърлям разсеян поглед през затъмнените стъкла към залата,... служителите чинно застанали пред мониторите зяпат диаграми, схеми, тракат по клавиатурата..
Поглеждам на бюрото си,... заветния сертификат за ваксинация срещу модерния Ковид 19-21,... пропуск за всичкко, свобод ...
  48 
И тази нощ те срещнах в дълбините на съня ми. Един от онези сънища, в които не очаквам нищо, но пък ми дава шанс да прекараме малко време заедно. И когато погледна към небето, се чувствам щастлива, защото знам, че когато те срещна в прегръдките на съня, моята душа от далеко се е свързала със настрое ...
  44 
или Случки от живота
В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.
- Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!
- Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, ви ...
  117  15 
Лятото се очертаваше дъждовно. Имаше и такива лета, но аз не помнех много от тях. Тръгнах към очния лекар, за да му оставя медицинското направление, което бях забравил при предното си посещение, а тя, докторката, ме беше прегледала тогава и без него, на доверие. Все още имаше и такива лекари. Зрение ...
  88 
Замисляли ли сте се защо се водят войни по света от незапомнени времена, та до ден днешен? Едва ли… Рядко мислим напоследък. Мислещите не са особено добре възприети в 21-ви век. Да се върнем към въпроса ми. За колко войни се сещате в момента? Първа, Втора, Студена, Балканска, Руско-Турска… На прима ...
  35 
Продавачката в магазина Пенка Натова, така пишеше на табелката, говореше свойски само с хората които познаваше от градчето, а на останалите, от които бях и аз, такива, които просто минаваха от там не обръщаше особено внимание и не съм сигурен дори дали ме виждаше. Само си чукаше клавишите на апарата ...
  67 
Ех, спомени, споменари, всите са най-шантави, щото от главата се правят на голямата работа па после, кумиш се, не кумиш се, стават едно голямо въобразено чудо. Но тъй де, разбира се, че като изкусен Зигфрид Философ длъжен съм да почна тоя разказ с фраза трудно разбирама от мен самия, дума след дума ...
  332  69 
приказка 30 май 2011 г. в 23:01
Пепеляшка и принцът
И след ден всичко стана ясно, тя знаеше че мечтите са нещо нереално. Желаеше да постигне нещо, но сякаш нещо я спираше да поеме по пътя на своя живот. Мечтите ѝ плаваха посред океан от лава. Навсякъде се чувстваше в затвор и желанието ѝ за живот бе ...
  34 
Времето беше хубаво. Приятна съботна вечер. След топлия ден, слабият полъх на хладния бриз се промъкваше между потока от хора по Витошка, разведряваше и ободряваше. В седем вечерта върволицата от хора беше нестихваща - мъже и жени, облечени добре, се разминаваха по улицата, влизаха в заведенията или ...
  91 
В купето бе смрадливо и задушно, затова Ясен се изниза в коридора да подиша чист въздух. Няколко човека стояха до отворените прозорци и пушеха. От храстите и ниските дървета край линията се носеше приятно ухание. Пролетта бе прекрасна.
Ясен реши да стои в коридора, докато не го заболят краката.
Влак ...
  56 
.........Юнска иСпитна сесия в един провинциален ВУЗ след пантематичното онлайн Убучение....
* Намахана студентка влиза на изпит, разкопчава 2-3 копченца от блузката и смутено.
- Бих направила всичко, за да взема този изпит...
- Всичко ли,... ама наистина ли всичко..- промърморва професорът
- Да вси ...
  127  14 
Хюстън контролира движението на звездите, земята, настоящето и бъдещето с твърда ръка. Горивото ми е почти на привършване след бурната дискусия на пода, дивана, банята и спалнята, решението за траекторията ни през деня естествено е прието с пълно единодушие, постигнато под кревата. Поради липсата на ...
  50 
Естрея влезе в един малък магазин, на който пишеше с главни букви "Магазин за любов".
- Може ли малко любов? - попита тя.
- От коя искаш? Имаме от тази фалшивата. Тя ще ти струва по-евтино. - откликна продавачката.
- Не. Искам от онази чистата любов, която не е опетнена с обиди и лъжи. - възрази с в ...
  48 
Големите очи на страха.
Връщах се от една сбирка, каквито правехме група колеги почти всяка седмица.Софра, акордеон, китара и всички- певци. Танци, много смях! Беше толкова весело и разтоварващо, просто си зареждахме “батериите”! Като се наситим “до дъно”, се прибирахме само с малкото неудобство… же ...
  155  22 
Предложения
: ??:??