13 593 резултата
Човешкото стадо се въртеше около потока. Гората ги плашеше, поляните бяха останали голи – всички възможни плодчета и корени бяха обрани, стадото диви овце гледаха подозрително, а овните тропаха с копита, там зад бившия зелен пояс понякога надничаха зловещите муцуни на хищници…
Пък във водата се мярк ...
  29 
Усещах в себе си някаква лепкавост от неясен произход. Страхувах се да поглеждам към нея. Бях на път да образувам чрез напрягане на няколко мускула и няколко акуратни потрепвания на клепачите достатъчно сила, за да създам особен род очи за проникване в такъв тип лепкавости, но се отказах. Спомних си ...
  22 
Така го нарече в осми клас Мишо Нокаута от десети „а“. Той не разбра какво е това „мурзуфъл“, нито дали е похвала или обида, но си замълча. На Мишо му викаха „Нокаута“, защото тренираше бокс в местния клуб и още в първата среща – колкото и треньорите да пазеха момчетата да не се ударят здраво, беше ...
  72 
на Вега
Ѝ/допитал съм се за разрешение - демократично/
Подскочи и седна в кревата.
Въпреки стряскането, отбеляза, че все още е пъргав – ненапразно от ученик приятелите му викаха Младия елен, понякога съкращавано до Младен. Иначе останалите го знаеха като господин Михалчев или чичо Мишо.
Но останалит ...
  112 
Стискам чашата между дланите си и ми идва да лисна питието върху стената. Някак самодоволно се взира в мен и сякаш безгласно и ехидно ми се присмива. От седмици ме тегли вихърът на създаването, искам да творя. Опитвам се да пиша и така съм се сраснал с дивана, че нямам желание дори да се избръсна. В ...
  170  13 
Наричат ме Лай. Не знам дали защото искат да се науча да лая и по този начин ме поощряват. Или по-скоро това е един вид шега с мен и чрез името ми се възхищават на прекрасното си чувство за хумор. Не съм сигурен дали мога да лая. Не съм сигурен и дали те искат това от мен; дали няма да ги лиша от чу ...
  55 
Ърд Цибулски живееше в малка стаичка, в таванско помещение; притежаваше устройство, с което можеше да взира в далечните обекти, колекция от капачки от бира, чудовища, ръчно направени, няколко платна, дадени му от негови приятели и няколко усещания за себе си. Първото му усещане беше, че е странен, и ...
  59 
Лъчите на есенното слънце обливаха тялото и с приятна топлина.
През нощта и беше станало много студено и сега се възстановяваще
блажено затворила очи. Оставаше много малко време до първото и
раждане, тя не знаеше какво се случва с нея ,но инстинктивно
усещаше, че предстои нещо важно. Кучката стана и ...
  33 
На гости
Тази история ми я разказа Петър Радев.
Навремето, като млад, лежал в болницата и там се запознал с турчето до него.
Родителите на този от стаята при Пепо, били харни хора и от приказка на приказка го поканили да им гостува на село.
Месец по-късно му се дало сгода и с един приятел се отправи ...
  53 
Събуждане. Не бързам да си отварям очите. Имам кафе. Нека се насладя на излежаването. А после - цигарата и кафето. Очите си държа затворени. Чувам кънтящи стъпки и разговори. Край мен минават хора. "Къде съм?" - питам се. Още държа очите затворени. Ще устискам. Изведнъж: "Я, какво хубаво огледало!". ...
  106 
Днес беше двадесет и шестият ден и Прокълнатият напразно очакваше самарянката. Нещо беше станало, нещо сериозно, иначе нямаше как да не чуе поредната й история. Беше му разказала толкова много, неща, които се бяха случили около нея, около близките й, неща, за които само беше чувала... щеше да му ги ...
  44 
ПЧЕЛИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
Посвещавам на баба си и всички баби - звездички
Аз не се страхувам от пчелите. И от осите също. Не че не са ме жилили никога, напротив. Случвало се е няколко пъти в живота ми, особено силно в паметта ми се е запечатал споменът за едно ужилване от оса през едно далечно лято, когат ...
  60 
Сега ще ви разкажа как стана всичко.
Но преди това ще ви кажа още нещо. Първият си удар от живота, да ви кажа, и първият си истински шамар аз получих в училище от другарката Събева, която ръководеше тренировката и маршировката за някакъв парад, и то само защото съм се смеел и съм говорил в строя.
На ...
  92 
Не я харесваха… Ни комшиите, ни бившите познати, ни даже роднините. Синът хич не се сещаше да я види, дъщерята идваше само да огледа апартамента в какво състояние е. С мисълта – колко труд ще й трябва, когато майка й… Меко казоно, го освободи…
Защото апартаментът се водеше неин. Баща й го беше прехв ...
  84 
Заваля дъжд и въздухът замириса на пръст. В началото ръмеше ,но постепенно се усили и се превърна в огромна буря. .Небето почерня и от него се чуваха тътени. Вятърът беше толкова силен ,че дърветата се превиваха .Стойна се затича бързо към дървото под което беше оставила рожбата си насред полето. Чу ...
  162  11 
Добрин и Бистра, двамата лика-прилика, се взеха по любов и с благословията на родителите си. Заживяха честито младите, дето се вика, път не си минаваха един на друг, но едно нещо засенчваше радостта в душите им. Не можеха да се сдобият с чедо. Няколко пъти, когато оставаха насаме, леля Мита, деликат ...
  126 
Как исках да я притисна до себе си, да почувствам тялото на пришълката, да погаля раменете, ръцете, изпъкналите й две неща отпред...
- Да може- сепна ме монотонният й глас - Щом това ти е приятно
Отново ми четеше мислите, какво пък ще я прегърна, ще реализирам мечтите си, имам и съгласието й,
а дали ...
  53 
Париж нахлуваше в съзнанието на Филип Козловски без спирачки, което причиняваше замайване. Доцентът не можеше да си отговори дали това се дължеше на ранния сутрешен полет и съответното недоспиване, дали на лятната жега и влагата от изпаренията на Сена, или пък може би на особената магия, която мнози ...
  36 
Каракачанката Стела се поразмърда. Звезделина я погали по главата. Стела се прозя, протегна се, сякаш правеше утринна гимнастика, отърси тялото си, завъртя опашка и бавно се отдалечи за да направи дежурната си разходка из двора и провери дали се е случило нещо нередно докато придрямваше в скута на З ...
  83 
Живеело едно време красиво таралежче. Всеки ден лъжело, понякога от скука, а друг път, за да навреди. Забавлявало се с животните в гората и тайничко им се присмивало. Мислело ги за глупави или безкрайно наивни.
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко ...
  171  19 
I
Хубаво нещо е да си патица. Домът ти е насред огромен басейн и имаш множество патешки другари, освен другите дребни пернати. Можеш да плуваш колкото си искаш, да се чистиш колкото ти е приятно, а единствената ти грижа е за прехраната. Какво по-лесно от това: водата изобилства от буболечки и вкусни ...
  57 
ПРИНУДЕНА
Тина вървеше из мрачните улици на Варна и пушеше последната замъгляваща съзнанието си цигара - марихуана.
Беше депресирана. Свободното й време се свързваше само с това да намери пари за два грама кокаин , сякаш това я караше да изпитва някакво дяволско задоволство от това до трови тялото с ...
  127 
Телефонът даде сигнал за ново съобщение. Непознат номер:
- Здравей, Ани! Утре има парти у нас, не забравяй да донесеш роклята му вкъщи?
- Добре, коя рокля? Червената или кафявата?
- Мисля си, че трябва да е бяла.
- Нямам бяла при мен. Е, има една, но изглежда доста курвенска. Ти не би искала наистин ...
  81 
.........на една млада изследователка на Изкуствен интелект
Крачех мързеливо към къщи, оставаше и да се полюлявам. Дали една-две чаши вино ми замаяха главата.Сигурно нямам тренинг, както мъдро се заключаваше в подобни случаи.
Реката правеше голям завой и сега призрачно лъщеше под звездното небе. Даж ...
  98 
Вървя бавно и си мисля, че съм напълно откачила! Как е възможно да вярвам на подобни неща...
Виждам знамената отдалеч, величествени и горди...Три броя са - на страната, на града и на европейския съюз. Какво ли ще ме чака под тях? Гадателката бе категорична - Съдбата ми ме очаква точно под три знамен ...
  55 
Киснех се в топла и ароматна вана в свръх луксозен хотел, който определено не беше по джоба ми. Това бе истинско блаженство за скапаното ми от умора тяло. Докато бавно отпивах от ароматния бърбън, кожата ми жадно попиваше екстрактите от етеричните масла разтворени във водата, а от грамофона звучеше ...
  132 
Автобусът приближаваше малкото село с протяжно скърцане. Денят беше мъглив. Гъсти облаци прегръщаха оловното небе. Сякаш и те скърбяха за мъртвите в първата зимна Задушница. Над главата ми прелетя черен гарван и ми стана студено.
Споменът ме удари в гръб. И тогава бе февруари. Небето висеше оловно в ...
  164 
Градът беше със сложно име.
Напомняше на името на някакво индийско божество. Или поне на петата му инкарнация. Варита...
Май беше Варита.. мутри, тутри нещо си.
Като слязох от трапа и стъпах за пръв път на индийска земя не бях изумен.
Така или иначе бях свикнал с мизерията, защото бях отраснал в бли ...
  77 
Госпожа Безпирна, така я кръстих тази непозната дама, прекосила съдбата ми.
Миналият ден докато забързано пазарувах с дъщеря ми в магазина в суматохата след касата в навалицата ме дръпна една възрастна дама с най-широката усмивка, която някога съм виждала.С едната ръка бе прегърнала Мина, а с другат ...
  62 
Уханието на малките синеоки теменужки се разнасяше из гората. Тревата бе посребрена от сутрешният мраз. Зимата все още отказваше да си тръгне, впила ледените си пръсти в дърветата. Нейните горчиви сълзи се бяха превърнали в малки сребристи бисери, разпилени по пролетните цветя.
Слънцето се усмихваше ...
  61 
Ботевият поход…
Който не е ходил – няма да разбере. Не, не става дума за показна патриотична проява. Макар в Козлодуй, на Милин камък, в Йолковица, при паметника на Околчица - нещо особено обхваща човека. Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…
1969 година. Училището организира група. ...
  65 
/Да не се чете от моми-врачанки!/
Как една баба спаси девствеността ми от похотливите секси агресивни врачанки
В Софрониево спахме. Разпределяха ни по къщите, но доста от нас имахме роднини там, та сами се оправяхме. Аз тръгнах да диря една къща. Описаха ми я, знаех кого да диря. Сестра на баба ми, ...
  83 
Бончо гледаше Балкана и не вярваше. Какво точно се случваше – от топлия апартамент, децата го дадоха на Човека. Той се усмихна, сложи го в един кашон и се озова тук. Докато се сбогуваха, те не преставаха да го галят, а малкото дете се разплака…и му каза: „Бонбончо къде отиваш?!“
Човекът взе кашона, ...
  141 
Въвеждам...Здравей Хормония! Набързо, ще ти напиша защо те безпокоя! Темпъл е болна! От дни нищо не е хапвала! Моля те помагай, където и да си! И ако имаш някаква представа, какво може да ѝ е, моля те, пиши ми!
Хормония въвежда... Сигнала е слаб... В друга Галактика съм... Води я на лекар! Когато се ...
  41 
Черният воал на нощта бавно се спусна над земята, покривайки я отново със своя мрак. Един по един прозорците на сградите заблещукаха, пропускайки навън жълтеникавата светлина от светнатите в жилищата лампи. Времето и на този ден беше към своя край.
Някак си неусетно, стрелките на часовника бяха набл ...
  76 
Вместо въведение: Може да чуете и аудио-прочита ми на разказа ето тук, в сайта: https://otkrovenia.com/bg/audio-prochiti/sajt-za-izvynzemni-syprugi
Когато попаднах на тази реклама, първо си помислих, че е някакво тъпо шоу на до болка познатите лица, които се въргалят като телевизионни водещи из доса ...
  92 
Грях
Виола се занимаваше с билките, които вече бяха изсушени, подреждаше ги в хартиени пликове и ги надписваше, когато на врата се почука. Къщата й винаги беше отворена за всеки, който имаше нужда от билка за своята болка, а също така и за всякаква друга помощ.
-Влез, отворено е - викна тя към врата ...
  100 
Някой ѝ позвъни. Номерът беше непознат.
– Здравей, Александра!
Алекс изтръпна. Този глас не можеше да го сбърка. След тридесетгодишен брак в душата ѝ все още имаше един спомен, който я пренасяше в някакъв друг свят – прекрасен, вълшебен и незабравим. Чудни са пътищата, по които се движи сърцето, сил ...
  125 
Нали си спомняш, че хартиените корабчета стигнаха до лагуната, където крушението на ценности, системи и възгледи изхвърли многострадалния ни герой? Но жената , която ги изпращаше, не узна това. Той просто се съвзе на брега, стана и си тръгна.. Аз обаче знам какво стана с нея, защото съдбите им са св ...
  62 
Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планин ...
  69 
Предложения
: ??:??