11916 резултата
Ние със Сашо отворихме една бутилка вино, която засрамено беше се скрила в хола под масата. Беше една тъмна, гадна и мръсна вечер. Бяхме се скатали в апартамента ми в Депфорд къде живеех вече втора или трета година, не помнех.
Той не намери тирбошона, може би защото аз вече го нямах. Последният път ...
  44 
  34 
„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...
  21 
Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...
  198  18 
В събота много обичам да спя до обяд и като стана, да накарам всички останали да се чувстват виновни. Суперско е! Ставам един такъв сънен и неприятен, замъквам се със стонове до тоалетната, слагам героическата физиономия и на въпроса "добре ли се наспа" отговарям с едно " какво ти, не можах да мигна ...
  68 
– Още веднъж, ако видя някои да му дава, късам отношения с него. Така да знаете! Аман от паразити! Този е такава отрепка, че ме е срам, че го познавам. Нямал, че и аз нямам бе, дай ми ти на мен!
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...
  77 
Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...
  41 
Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а по ...
  158  18 
Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...
  61 
Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стоп ...
  99  11 
В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...
  24 
Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...
  35 
Всяка сутрин се опитваше да излъже преливащото кълбо , което висеше над главата и денонощно. Не можеше да изтърпи металният му глас и еднотипните глупости, които редеше. Този път пробва номера да стане със затворени очи, защото бракмата се ориентиране със сензорите си по зениците и. Но и сега не усп ...
  68 
Личеше си, че са роднини. Може би баща и син. Стояха смешно и гледаха още по-смешно, с един пластмасов слънчоглед в уста, като ту единият го държеше, а другият се мъчеше да му го вземе, а после обратното. Имаха едни такива остри уши, с дълга кафява козина и се нуждаеха от подстригване и фризьор. По- ...
  89  12 
A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...
  47 
- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...
  108  11 
Част трета: Урокът
Слав усети как нервно дъвче долната си устна, не намирайки думи в себе си.
Очите на възрастния мъж го пронизаха отново:
- Лута се тази земя, сине. Лута се. С пари ли се плаща грехът на отчуждението?...Или...С живота на всички ни?
Слав мълчеше, забил поглед в земята. ...
  93 
На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...
  55 
Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...
  84 
В Живата вода се влюбих от пръв поглед, още когато като ученичка на военно обучение ни заведоха при местността с едноименния извор. Вървяхме в индианска нишка един по един под майските борове и ланшната шума заглушаваше стъпките ни. Отляво и отдясно ни кимаха загадъчни цветя, сред които можах да раз ...
  33 
Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...
  42 
Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...
  114  11 
От моя прозорец по цял ден гледам калкана на една кооперация, зле шпаклована топлоизолация, сива, небоядисана. Картичка. Живея в една къща, оцеляла след строителния бум сред нови, и недотам нови блокчета от всички страни. Гледката и от другите прозорци не е по различна. Сиво. Но оня калкан ми е люби ...
  26 
Студена, запъхтяна атмосфера горска царуваше навсякъде около него. Безимменият бягаше ‒ той така бе решил, кой съм аз че да го съдя него? Ама как бягаше през горите - безмилостно го трепеха листа, режеха ръцете му настръхнали остри клони, озлобени единствено и само срещу него. Бягството му се виждаш ...
  77 
/забележка - писано преди ремонта на ремонта на ремонтираното/
  32 
20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...
  43 
Три години Стоимен живя спокойно и в пълна хармония с добрата си, мълчалива, послушна и всеотдайна надуваема любима, която купи от секс шопа, при последното си, несполучливо в личен план, ходене в Плевен. Но, един злополучно завършил запой ги раздели завинаги...
За Коледа покани братовчед си и Игнат ...
  163  20 
Утринна среща или
Мир и Любов
Вече втори месец преживяваше отново и отново тази неочаквана, в известне смисъл и странна, но много приятна среща . Докато един ден седна пред „неговия бял бизон“ и започна да изпълва бързо неговите страници.
В първите часове на Новата 2021 година се прибираше бавно у д ...
  34 
"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване, точно хулиган, бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няк ...
  12 
Преди време работех словослагател в една малка печатница за картички. По цял ден подреждах едно и също "Обичам те". Стоях до машината, мажех с печетарско мастило и на купчини, лист след лист излизаха лъскави картички с това "Обичам те". После ги режех на гилотината и подреждах купчинки и пак същото ...
  82 
Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...
  61 
Марс ще го завладеем, то е ясно. Много хубаво стана, че там няма марсианци, защото щеше да трябва да ги избием. Така трябва. Или поне да ги затворим в някакви резервати за марсианци. И това го можем. С една дума и там щяхме да окензаме работата. Чудя се дали пък не са си събрали багажа и духнали сам ...
  73 
Най - лошото е когато си затворил една страница, а пък тя пак да се отвори. Както когато си уморен, заспиваш и очакваш да се събудиш в новия ден, а котката вземе че те събуди с мяукането си и виждаш, че все още си в стария. И сядаш да пиеш ракия, че да заспиш. Както при безкрайните раздели и събиран ...
  45 
Не обичам големите компании, задушават ме, подтискат ме! Винаги ще се намери някой чародеец, къде се опитва да те омае, та ха дано те вкара в леглото си или някоя досадница - да ти изброява придобивките и любовниците си!
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...
  129  22 
Като отиде на мястото и му стана лошо на човека. Тревата беше половин човешки бой и знаеше, че го чака голяма битка с нея. Абе каква е тая земя не знам, мислеше си, само глина и камънак, а пък каква трева извира от нея! Да бях една коза, ехее. Първо счупи металната коса. Оправи я и тя пак се счупи. ...
  33 
Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
  60 
Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...
  137  14 
Сутрин като се погледна в огледалото над мивката, винаги се питам като какъв филмов герой предполага тая моя физиономия да бъда. Гледам, изучавам съвсем безпристрастно това лице, все едно не е моето,и си мисля че освен за непрокопсаника, който някога е бил добър, ама вече не е, за никоя друга роля н ...
  44 
Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
  65 
Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
  151  28 
Предложения
: ??:??