14 477 резултата
Лято, жега, мерак, мрън – мрън,касичка, магазини, топки, дюшек, плавници, очила, джапанки, сандалки, дрешки, шапки, кремчета, авто сервиз, багаж, сандвичи, хладилна чанта, жена, деца, куче …
Три сутринта, тъпкан догоре Москвич, настроение, газ, газ, газ, мрън – мрън, спящи пътници, амбриаж – спирачк ...
Три сутринта, тъпкан догоре Москвич, настроение, газ, газ, газ, мрън – мрън, спящи пътници, амбриаж – спирачк ...
30
3
Аз съм Лили.
Сама съм в къщата на баба. Останалите тръгнаха преди часове. Всеки с мислите и спомените си.
Аз съм сама с моите.
Часове и мисли, което споделям с децата от снимките в стария албум.
Баба беше учителка и пазеше снимка на всяко дете минало през класната ѝ стая. Някои познавах от безгрижни ...
Сама съм в къщата на баба. Останалите тръгнаха преди часове. Всеки с мислите и спомените си.
Аз съм сама с моите.
Часове и мисли, което споделям с децата от снимките в стария албум.
Баба беше учителка и пазеше снимка на всяко дете минало през класната ѝ стая. Някои познавах от безгрижни ...
15
1
Постепенно ерата на махленските гаражни магазинчета взе да отмира.
Отваряха се нови модерни специализирани магазини и маркети. В квартала изникна такъв модерен магазин за месо, местни произведения, консерви, подправки, вина, бира. А в нещо като полуоткрита пристройка денонощно скарата печеше кюфтета ...
Отваряха се нови модерни специализирани магазини и маркети. В квартала изникна такъв модерен магазин за месо, местни произведения, консерви, подправки, вина, бира. А в нещо като полуоткрита пристройка денонощно скарата печеше кюфтета ...
41
2
– Дамяна?
– Кажи, Лео!
– Наистина ли ще останеш с мен?
– Да, Лео. Наистина. Трябва ли да водим този разговор всеки ден?
– Не, разбира се! Просто е твърде хубаво, за да е истина. Затова имам нужда постоянно да се уверявам, че не сънувам. ...
– Кажи, Лео!
– Наистина ли ще останеш с мен?
– Да, Лео. Наистина. Трябва ли да водим този разговор всеки ден?
– Не, разбира се! Просто е твърде хубаво, за да е истина. Затова имам нужда постоянно да се уверявам, че не сънувам. ...
31
1
Животът ми в онзи момент беше поредица от ярки светлини, аплодисменти и мигащи камери. Бях на върха на кариерата си. Тъкмо беше пуснат последният филм с мое участие и се беше превърнал в блокбъстър. Лицето ми беше навсякъде, но въпреки тълпите от обожаващи фенове и бляскави колеги, усещах необяснима ...
45
4
Видях, че имам ново съобщение в „Месинджър“ и побързах да го отворя. Пишеше ми една девойка на име Нона. Текстът беше следният:
„Трябва ми асистент за кратка почивка на Българското Черноморие. Созопол. Два дена, това ми е достатъчно. Мога да предложа 100 лева на ден плюс разходите за квартира. Ако т ...
„Трябва ми асистент за кратка почивка на Българското Черноморие. Созопол. Два дена, това ми е достатъчно. Мога да предложа 100 лева на ден плюс разходите за квартира. Ако т ...
51
1
Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...
33
Лятна нощ
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме ...
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме ...
91
2
5
ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 2
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...
32
1
.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...
45
1
Силното думкане по вратата накара доктор Рочдейл да вдигне глава от вестника, който четеше. Той присви гневно вежди, мразеше да го безпокоят в ранния следобед.
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.
Той стана с неохота и отиде да отвори. Пред прага стоеше негова позната, възрастна прода ...
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.
Той стана с неохота и отиде да отвори. Пред прага стоеше негова позната, възрастна прода ...
62
Какво да й кажа, то народът го е казал '' Каквото почукало, такова се обадило '', но
- Е, така е, животът така е устроен, да си помагаме един друг, даже и да не чакаме отплата - вяло казах - А вие защо,... какво да питам, защо избяга ли, изгони ли те, обиди ли те.
- Защо ли - подхвана тя - Животът п ...
- Е, така е, животът така е устроен, да си помагаме един друг, даже и да не чакаме отплата - вяло казах - А вие защо,... какво да питам, защо избяга ли, изгони ли те, обиди ли те.
- Защо ли - подхвана тя - Животът п ...
69
12
В Китен
Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладил ...
Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладил ...
205
5
19
Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...
43
Живееше в малкото градче Мезандийка една жена на име Кюфтета Иванова. Кюфтета беше необикновена жена. Със своята кръгла фигура и весела усмивка, тя винаги успяваше да привлече вниманието на околните. Всички я познаваха и я обичаха, а тя пък ги радваше с гостоприемството си и, разбира се, с вкусните ...
59
На Ваня й беше много криво, докато я изнасяха от рентгеновия кабинет. При прегледа беше станало ясно, че левият й крак е пострадал сериозно. Тя избърса с длан сълзата, която се търкаляше по бузата й и се загледа с празен поглед в тавана. Хората в коридора, се отместваха, за да направят място на сани ...
75
Хлад повяваше от климатиците в супермаркета. Хората лениво бутаха колички с продукти от рафт на рафт, поглеждаха етикетите с цените, усмихваха се снизходително и подминаваха.
Обичайните опашки пред касата и неизменното '' За ваше удобство отваряме каса четери...''
Кратка суматоха сред опашката и отн ...
Обичайните опашки пред касата и неизменното '' За ваше удобство отваряме каса четери...''
Кратка суматоха сред опашката и отн ...
89
8
разказа е переведен от самия автор!!!
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...
35
В понеделник работехме мълчаливо. Гледахме да насмогнем при оформянето на пратките за вечерния ферибот.
- Не знам какво й стана отведнъж - тихичко започна бай Дан - Скова се единият крак, не му обърнахме достатъчно внимание, ще мине. Прехвърли се върху другия крак, колена, глезени...
Една стара мома ...
- Не знам какво й стана отведнъж - тихичко започна бай Дан - Скова се единият крак, не му обърнахме достатъчно внимание, ще мине. Прехвърли се върху другия крак, колена, глезени...
Една стара мома ...
78
1
6
А дните следваха напред своя ритъм и неусетно лятото дойде. Как го усетихме ли, ами по горещината и разголената синоптичка, която показваше нещо по картата, но биваше засенчвано от съдържанието в тънките презрамки.
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне кур ...
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне кур ...
79
1
5
Когато го прегърнах нямаше как да му кажа всичко.
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...
74
4
2
1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
85
1
1
Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.
Но както нощта неиз ...
Но както нощта неиз ...
58
1
С бай Дан работихме заедно в един от приемните складове на ''Експрес'', фирма за събиране и доставки на стоки по островите с фериботите. По-точно дойде на мястото на Митьо Чилията, който сам се хвалеше, че бил като чилия, от където и да минел, все нещо закачал. Но номера му тук не мина, хванаха го, ...
59
Битката беше приключила преди час и войниците се бяха оттеглили в окопите си. Вече не се чуваха дори откъслечни изстрели. Обаче и французите, и австрийците продължаваха да хвърлят по едно око към бойното поле, където бавно крачеше самотна фигура. Това беше сестра Жустин.
Дребничката млада жена стара ...
Дребничката млада жена стара ...
79
2
1
Някъде към пет часа следобед умората взе връх и инспекторът заспа на бюрото си. Ленивите лъчи на есенното слънце заиграха с дулото на пистолета му, небрежно оставен върху дебелата преписка за самоубийството на седемдесет и седем кита край бреговете на Шотландия.
Ще спестим на читателя описанието на ...
Ще спестим на читателя описанието на ...
136
4
7
Виденията
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...
44
Поглеждах сегиз-тогиз часовника си. Минава 10 часа, а от Добрин няма и следа.
И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.
Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синх ...
И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.
Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синх ...
103
1
10
–Не тръгвайте още. Рано е.
Усмивката мигом замръзна на лицето му докато си обръщаше по посока на заговорилия го глас. Лешниковият му поглед блестеше. От любопитсво, изненада, негодувание може би, че някой е дръзнал да отвлече вниманието му. Острите черти на лицето му се изостриха още повече когато с ...
Усмивката мигом замръзна на лицето му докато си обръщаше по посока на заговорилия го глас. Лешниковият му поглед блестеше. От любопитсво, изненада, негодувание може би, че някой е дръзнал да отвлече вниманието му. Острите черти на лицето му се изостриха още повече когато с ...
82
2
... "Много бяха. Особено в големия зверилник на голямото междучасие. Той тича като луд набелязвайки си следващата жертва – сръчкване по ребрата или дърпане на плитка. Като младо жребче. Викове, смях, възмутени погледи, но трябва да си израсходва калориите от сутрешната филия е мас и червен питер, въ ...
155
2
5
Никога не съм се смятала за специална. Просто още една двайсет и няколко годишна с големи мечти и още по-голям дълг по студентски заем. Казвам се Емили между другото. Здрасти! И така, вероятно се чудите как се озовах там, където съм днес. Внимание спойлер: включва много лоши решения, странен инциден ...
149
1
5
1790 година. Англия.
Младата девойка стоеше на скалата, която беше надвиснала над пропастта. Погледът й беше празен, очите - сухи, но по-точно е да се каже пресъхнали. Толкова много беше страдала и сега, когато намери човек, който да я обича истински, да я уважава, да я цени, да я усмихва...отново г ...
Младата девойка стоеше на скалата, която беше надвиснала над пропастта. Погледът й беше празен, очите - сухи, но по-точно е да се каже пресъхнали. Толкова много беше страдала и сега, когато намери човек, който да я обича истински, да я уважава, да я цени, да я усмихва...отново г ...
105
1
4
Някъде там далеч в своя дом, направен от пухкави, бели облаци живееше Южният вятър. Слънцето топлеше дните му, а синьото небе му беше постеля. Там той събираше хиляди мечти, измолени от хората. После слушаше в захлас историите им, изречени на един дъх. Мечтаеше с тях. Искаше някога да срещне красави ...
40
Предстоеше ваканция, отново учение, отново ваканции и опознай Родината или света с екскурзии с колата.
- Петьо, момичетата вече ще са в 7 клас, да решим окончателно какво искаме - сериозно започна Мария една вечер - Аз ще ги занимавам по математика,ще помоля колежка за ги занимава по български език, ...
- Петьо, момичетата вече ще са в 7 клас, да решим окончателно какво искаме - сериозно започна Мария една вечер - Аз ще ги занимавам по математика,ще помоля колежка за ги занимава по български език, ...
120
4
Хлад повяваше във фоайето пред съдебната зала. Хора влизаха вътре, излизаха кой усмихнат, кой с плач. Дали Темида не гледа през препаската на очите си, дали в плътна или от тензух, а везните точни ли са, кога са минавали на преглед в Инспекцията по мерки и теглилки...
Моето момиченце и някакво друго ...
Моето момиченце и някакво друго ...
148
1
8
Имаше една жена на име Натъпка Димитрова, която бе известна в цялото село заради своя неутолим апетит. Тя не просто обичаше да яде – храната беше нейното най-голямо удоволствие и страст в живота.
Натъпка започваше своя ден с огромна закуска. Докато другите хора си правеха кафе и препечени филийки, Н ...
Натъпка започваше своя ден с огромна закуска. Докато другите хора си правеха кафе и препечени филийки, Н ...
139
3
Поларис.
Царицата озаряваше тъмнината със своя морнобял леден блясък. Тя беше
майка всекиму, грижливо напътвайки изгубените души по пътя им вкъщи. Лежерно висейки от малката мечка, тя деликатно чертаеше с божествено перо бляскавия път на отчаяните мореплаватели, цепейки морето със своята диамантена ...
Царицата озаряваше тъмнината със своя морнобял леден блясък. Тя беше
майка всекиму, грижливо напътвайки изгубените души по пътя им вкъщи. Лежерно висейки от малката мечка, тя деликатно чертаеше с божествено перо бляскавия път на отчаяните мореплаватели, цепейки морето със своята диамантена ...
170
1
12
Откакто доктор Петров ме информира авторитетно, че имам хроничен фарингит и трябва да забравя газираното и студените напитки, бирата я пия топла – за ужас и потрес на всички приятели, с които споделям пивочерпенето. А на загрижеността им за благоденствието на фаринкса ми, че – ама, нали бирата е газ ...
177
1
6
Това бях нашите моменти. Нашата традиция. Да пътуваме. И не просто обикновена промяна от точка А до точка Б, а конкретния преход с влак. Изминавахме дългите 12 часа и не усещахме. За нас бе просто поредната ни вечер заедно, но с различно място. Ти търсеше моят уют, дори на това негостоприемно място. ...
83
“Наръчник на младия радиолюбител”
На А.
Напред задници! Да не искате да живеете вечно?!
Неизвестен сержант от Първата световна война
(Мото към една от главите на романа “Дългата разходка” на Стивън Кинг) ...
На А.
Напред задници! Да не искате да живеете вечно?!
Неизвестен сержант от Първата световна война
(Мото към една от главите на романа “Дългата разходка” на Стивън Кинг) ...
259
5
32
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
