Отпи глътка от горчивото бяло вино. Белите кремове бяха разцъфнали из цялата градина. Порцелановият чайник стоеше на бялата масичка в центъра на оранжерията. Беше отпуснала нежната си ръка на едното коляно, а с другата отпиваше бавно и нежно от чашата, сякаш алкохолната напитка е някаква амброзия. Черни облаци се появиха над стъкленият таван. Знаеше, че приближава буря. Но продължаваше да седи спокойна и отпусната на малкото столче.
Изпи виното си и остави чашата до изпъстрения със зелени цветя чайник. Стана и нежно, все едно изпълняваше някакъв грациозен танц, се отправи към вратата на голямата оранжерия. Силният вятър задуха в косите ù, щом напусна градината. Едри капки закапаха и заудряха като камшици по твърдата почва. Стоеше и чакаше. Когато дъжда се усили и светкавици се появиха на небето, тя затанцува. Смееше се и не спираше. Бялата ù рокля беше окаляна, а меката ù коса вече беше мокра и сплъстена на големи кичури. Бурята се засилваше, а момичето не спираше да пристъпва с ритъма на дъжда. Продължи така с часове, докато накрая бурята не притихна.
Тя спря да танцува, погледна към небето и се усмихна широко, вече можеше да си почине. Падна в тревата и се отпусна на омекналата почва. Затвори очи и остави капките да се стичат по лицето ù, докато тя потъваше в дълбок сън...