10.
Джакомо огледа внимателно още един път присъстващите, като мислено претегляше възможните ситуации. Изчезването на Титос не можеше да бъде нито една от тях. Или не бе влязъл? Веднага отхвърли тази възможност, защото той бе там и Пелопония, и Изура го бяха видели до последно. Самият той също. Пръстенът вече го нямаше на пръста на Изура, както и на Пелопония. Този пръстен! В него се криеше отговорът, Джакомо така и не можеше да си представи, че това може да се осъществи без магия. Само магия бе обяснението. В базата, няколко метра по-нататък, в пещерата, Лукреция магьосницата, можеше да обясни всичко, с помощта на лъщящия камък и птичия клюн.
- Изура, скъпа, не се тревожи, всичко ще се оправи, търпение малко. Само да минем оттатък скалата.
- Титос го няма! - Пелопония започна с все по-силен глас да вика. Титос го няма!
- Да, няма го - каза от своя страна пиратът и продължи: - След малко ще разберем всичко от Лукреция. Търпение малко, дами. Ти няма ли да питаш къде е Титос, генерале?
Г ...