Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че тестовете за бременност от аптеката понякога показват грешно. Тя ѝ взе десет лева и каза, че нищо ѝ няма. После дойде в града при доктора. Той я прати да ѝ вземат кръв и сега чакаше за резултата. Чакаше и надаваше ухо какво си говорят двете жени на пейката до нея.
– Знаеш ли, че Григор се разделил с Шерцингер? – каза едната
– Шерцингер, на Григор Димитров – тенесиста гаджето ли? – попита другата
– Да. Разделили са се. Тя е голям терминатор. Налапа това младо момче. Добре е направил, че се разделиха.
– Те голяма любов имаха. А аз като го гледах такъв младичък, хубав, зализан, мислех го за... гей.
– То сега не е модерно да се казва „гей“. Казва се „джендър“.
В този момент вратата се отвори и сестрата покани Айше да влезе в кабинета.
Докторът намести очилата си, погледна резултатите от изследването, усмихна са и каза:
– Каза ми, че си ходила на гледачка. Сега аз съм ти гледачката. Слушай ме внимателно и запомняй. Всичко ще ти позная. И така... Не си бременна. Стомахът те боли, имаш киселини и ти се повръща, защото имаш Хеликобактер пилори.
Айше се опули изплашено.
– Какво каза, докторе? Много ли съм болна?
– Болна си, но ще те излекувам. На времето наричаха тази болест „ Гастрит на нервна почва“. Но двама австралийски лекари са открили бактерията, която е причината да имаш проблеми със стомаха. Ще пиеш този антибиотик по два пъти на ден и след една седмица ще си здрава. Това е. Виж колко е лесно. Медицина, нови технологии, космически науки, от сателит ще ти прочетат рецептата, дето я държиш в ръката, а вие, циганите – неграмотни. Учете се, бе! На колко години се омъжи?
– На петнайсе.
– Защо толкова млада?
– Много се обичахме, бе Докторе.
– Можеш ли да четеш?
– Трудно.
– Учете го тоя български, бе! Четете книги! Там ви е бъдещето. Учи се и ще станеш като мен – интелигентна, доктор. Хайде, момиче! Тръгвай и оздравявай бързо!
Сестрата я изпрати до вратата и покани следващите.
Айше се качи на автобуса за село. Той спря на спирката близо до къщата, в която живееха с мъжа ѝ Рашко. Видя го на улицата, разговарящ с кмета на селото. Кметът правеше тактически обиколки, за да следи настроението на избирателите .
– Как си, сърце мое? Какво ти каза доктора?- попита с усмивка Рашко.
– Ще ти кажа какво ми каза! - сопнато му отвърна Айше. Всичко ми позна. Каза : „ Защо ходиш на гледачка? Аз всичко ще ти позная."
– И какво ти позна?
– Всичко. Позна, дето оная вечер ми каза: „Ела да ти покажа батерията, дето купих. Да видиш как свети“. И после мa замъкна, там... на чакъла под крушата. Помниш ли? Цяла седмица гърбът ме боля. Докторът позна. Каза ми: „ Айше, имаш гъз трит на не равна почва“. Оттам имаш проблеми с корема. И ми даде лекарство да ме лекува. Каза и за батерията, дето светеше. Двама доктори от Австрия са я видели.
– Какво са видели?
– Не знам какво са видели. Сигурно са видели как светиш. И к'во ма правиш са видели, сигурно.
– Как, ма? Беше тъмно.
– Тъмно, тъмно, ама от сателитката на небето всичко се вижда. Нови технологии, космически науки. Рецептите вече от космоса ги четат. И друго ще ти кажа. Нали знаеш Григор Димитров, дето играе тенис?
– Знам го.
– Разделил се е с Шварценегер.
– Кой, Арнолд Шварценегер? Терминатора ли ? – попита учудено Кмета.
– Терминатора я. Голяма любов са имали, ама на. Разделили са се.
– А бе, той да не е гей ? – намеси се Рашко.
– Не се казва вече „гей“, а „джендър“. А, бе Рашко! Учи го тоя български, бе! Там ти е бъдещето. Да станеш интелигентен, като мен. Нали така, господин Кмете?
Кметът потвърди мълчаливо.
Рашко се почеса по тила.
– Кмете, гледай моята жена каква интелигенция е. За половин ден беше в града и колко много работи е научила.
Кметът поклати глава мълчаливо в знак на съгласие и погледна с уважение Айше. Вътрешно умираше от смях. Искаше му се да се изхили, да изцвили от смях, като коня на Рашко. Но мълчеше. И как да не мълчи?! Рашко имаше голяма фамилия, а следващата седмица предстояха кметските избори.
© Марко Всички права запазени