16:30
16:30. Мъртъв, мълчалив следобед. Живот без смисъл. Мъгла, душа и малко мисли. Тик-так. Една минута по-напред. Промяна - никаква. Само меланхолията ми нарасна. Разхвърляна стая, хаос и мечти. В добрия смисъл на думата? Седя и гледам в една точка. Най-накрая използвам глагол. Странно, но понякога не се виждам, дори когато гледам в огледалото. А шумът на алармата ме дразни, дълбае дупка в мозъка ми. Спря. И пак се чува шум от стрелка на часовник, отброяваща безвремие... Мирише на дъжд. Толкова е тъжно, че даже се усмихвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
