4763 резултата
Във вените на съвременните междуличностни отношения пулсира нещо несигурно, разбъркано и повредено. Изначално добрият, смирен и осъзнат човек е усмихнато благодарен, че съществува тук и сега, заедно с радостите и сълзите, със светлините и тъмнините, с възходите и паденията, редуващи се в денонощията ...
  44 
ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ НА АНГЕЛ ЧОРТОВ – АНГАР – ПОЕТЪТ НА ОНЕПРАВДАНИТЕ И СТРАДАЩИТЕ
В този комерсиален свят с насмешка гледат на поетите. За да създадеш и да оставиш нещо след себе си, редно е да откъснеш от хляба и удоволствията си. Ангел Чортов–Ангар е именно от тези хора: направил е 10 книги, някои ...
  63 
Липсваш ми...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...
  191 
Човешкият живот е наниз от събития подредени като кръгли мъниста в ясна последователност и синхрон, наподобяващи свята броеница, и също като броеницата самите вие отброявате преминалите събития и очаквате следващите. Избирате да предрешите времето в линейност, за да успеете по лесно да откриете смис ...
  103 
Понякога, когато всички хора, на които си държал, тихомълком си отидат и започнеш да губиш надежда, напомни си, че слънцето отново ще изгрее на любимата ти улица, а този, който безрезервно е бил на нея с теб – въпреки всичко – пак ще бъде там, ще превръща болката в спокойствие и ще те прегръща под о ...
  18 
- Джери... Обичам я!
... Минават пет денонощия
(Джери пише) :
- И???
- Ами казах ти!! ...
  73  10 
Да започнеш да приемеш различността в хората е знак, че си добавил мъдрост. Няма как да бъдем еднакви, защото не сме се пръхнали от едно тесто- различни са ни яйцата, маята и времето на втасване.
Аз не обичам цветя, не обичам да ми подаряват цветя по-точно, особено стайно саксийни, които изискват пр ...
  31 
Когато осъзнаеш, че упоритостта е най-голямата ти слабост, ставаш, за съжаление, още по-упорит.
  18 
ЗА ИСТОРИЯТА НИ И ЗА НАС, КОИТО НЕ Я ЗНАЕМ
Прочетох в един форум едно изказване от български турчин, който се извиняваше за това, което ще каже и че според него, ние не сме си знаели историята. Не разбирам защо господинът се извинява и какво значение има етническият му произход. Вероятно е интелиген ...
  34 
БОЖЕ, ЗА ПЪТЯ БЛАГОДАРЯ
Много пъти съм чувала, аз също съм казвала, че няма случайни неща в живота, както и представянето на четвъртата поетична книга на Уляна Паскалева днес със заглавие „Седем седмици след Пасха” – два дни преди Петдесятница – по православен календар е на 03.06.2012 г.
Уляна Паска ...
  52 
На пазара. Викам да си взема първата диня. Щото у нас дините се ядат през август най-рано. А тези… Вностните…
Ама ми се прияде…
Та посочвам на продавачката избраната, тя я грабва и мята към колежката си. Оная я улавя с една ръка, мери, обявява цената…
Аз мълча…
Братче, жената с една ръка лови дини! ...
  31 
Прозира тъгата ти. Очите ти – пак утихнали. Изплакали безброй невидими сълзи.
Душата ти. Сенчеста, потисната. Отронен вик от тъмната зора...
Спомняш си за мен. Нещо те боли. Седи и човърка, като упорито червейче. Питаш се къде съм и какво ли правя. Ако ти кажа пряко – крача смело и живея, сякаш не с ...
  125 
- Скъпи, наистина ли красотата говори? - се кипри скъпата пред огледалото и пърха очаквателно с мигли;
- Не знам, скъпа, от теб друг може ли да вземе думата!
- Скъпи, тази рокля харесва ли ти?
- Да!
- А тази? ...
  92  11 
Размисли от преди седем години
27 април 2013,За добротата и дълга ни към нея
Добротата понякога съществува в чист вид, без примеси на съмнения и колебания. Намира си гостоприемници, всеки познава такива, а ако не, значи, не ги е забелязал. Изцяло добрите хора са около нас, но те нямат самозащита, пр ...
  21 
Присещаш ли се за мен...
Захлупено мълчание на морското дъно. Нежен прилив, заклещен камък. Разбутвам ли все още нощите ти? Избухналата ми нежност... вече не ми тежи. Привикнах да губя себе си, получавайки те като известие. Далечно. Не знаеш какво да ми кажеш. Под студа на планината, а задушена с мо ...
  149 
За мишките и техните убийци
Преди няколко години по селата големият проблем бяха нашествията от мишки. Разговорите се въртяха все около някакви суперкапани, лепила, отрови на гранули...Двете котки , които хранехме, майка и дъщеря, родиха по няколко малки котенца и постоянно сновяха насам - натам и с ...
  47 
На 13 май 2019г. си отиде от този свят бургаският поет Манол Манолов. Мир на праха му!
https://pik.bg/%D1%82%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BD% ...
  122 
Един ден бях станал рано сутрин (живея сам), направих сутрешния си тоалет, облякох се, обух се и се запътих към спирката, на която чакам автобуса за работа.По пътя към спирката, не срещнах нито един човек.Кварталният магазин беше затворен, всички коли бяха спрели и се чуваха само песните на птичките ...
  64 
През късния следобед на отиващия си ден , Силвия бе седнала на стълбите на задния двор , замечтано гледайки как птичките танцуват сред красивите облаци на небесносиньото небе , изглеждащо като безкраен океан, пеперудки радостни летяха от красиво цвете на още по-красиво и игриво го обикаляха, а котка ...
  67 
На пейката
Част трета
Бъг
Купих кенче бира от капанчето и тръгнах към парка. На релсите имаше разчленен гълъб. Егати тъпия гълъб! Да те сгази трамвай, а пък и една котка да няма да те изяде. Това е София. След две пресечки, за да ми покаже да не си правя повече прибързани заключения от боклукчийскат ...
  113 
Ръми...
Ти ме чакаш на малкото мостче. Долу шуми реката. Вятърът сграбчва купчина листа и ги запраща срещу теб.
По кичура и челото ти вече се стичат капки. Забърсваш ги и гледаш нетърпеливо нататък, от където трябва да дойда аз.
И се люлее под крака ти нашето мостче...
Дъждът се усилва, ти изтичваш ...
  54 
Когато човек порасне твърде късно и идеалите , в които е вярвал се превърнат в негова гилотина и главата се търколи в праха на човешката злоба и измама ...остава ли нещо след него?
Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата на живота, като полъха на морския бр ...
  42 
За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми ...
  119  17 
Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...
  198  15 
Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, прос ...
  55 
Утро... тежко се отварят очите, след нощните сънища... /кога розови, че чак ми избиват на захарен фондан; кога треперещи от онова, което те стяга... и души/, но уви хубаво и ли лошо се изпързулвам от леглото!!!
Поредица от действия, с които се заблуждавам, че вливам нови сили в скелета на моята хаха ...
  40 
Морското раче,стояло на пясъка , похапвало си череши и негодувало от туристите които прииждали по плажовете.
„ Ех…,каза си рачето, защо си нямам брат,заедно да обикаляме както морското дъно,така и сушата?Да се пазим един друг,да си помагаме,да сме задружни,да се обичаме!“ В далечината пред него на е ...
  39 
На въжения мост съм. Спомените преминават на лента през съзнанието ми. Опитвам се да вървя напред сама, макар и несигурно, но те ме дърпат назад. Внимавам да не падна, защото съм без предпазно въже. Над бездната на живота съм, някъде на границата между реалността и илюзията. Първата изцяло в безцвет ...
  36 
Не съм готова да говоря с него, след случилото се снощи. След всички тези откровения, които промениха живота ми. Затова реших да му напиша писмо. Специално писмо. Бях притеснена, защото не знаех какво да напиша. Беше ме страх да бъда честна, защото това ще ни навреди. В писмото написах:
,, Здравей. ...
  37 
Дълго обмислях дали да напиша това… нещо. Да е разказ – не е разказ. Да е философски трактат – пак не е. По-скоро е зрял поглед върху житейските възгледи, които ме оформиха като човек. И както личи от заглавието, заслугата за това до голяма степен се пада на дядо ми.
За да разберете по-добре долуопи ...
  111  12 
Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морск ...
  31 
ДЕТСТВО
Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало теч ...
  87 
Вчера пак отбелязахме Деня на Ботев и геройски загиналите за свободата на България. Пак виха сирените. И пак забързани в делника, затворени в проблемите си, под тежестта на ежедневието, мнозина дори не спряха за миг да се замислят. За миналото, за Ботев, за себе си.
Защото ние мерим света със своята ...
  99  13 
В далечината се чу свирката на влака. След миг от завоя се появи локомотива. Трябваше да хвърля половин цигара. Качих се на влака за Сандански с мисълта да се наспя. Влязох в първото купе. Имаше само един възрастен човек седящ до прозореца. Отворих вратата.
-Свободно ли е? - Странно, в купето не мир ...
  153 
1 юни - денят на гибелта на Ботев. Привечер, след ожесточено сражение, войводата пада убит в местността “Йолковица”, под Камарата.
Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.
От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, нат ...
  107  16 
Повярвайте, няма по-противна гледка на света от хора, които постоянно и упорито се представят за набожни. Те ще преусърдват пред вас, ще четат нонстоп светото писание и ще ви цитират непрестанно текстове от него, все едно, че точно те са ги съчинили. Ще ви представят дълъг списък с добродетелите си. ...
  224  11  19 
И пак е първи юни. Ден на детето – поне официално. За да ни напомни, че през другите дни не се сещаме за малките българчета.
Не, не – храним ги, обличаме ги, на училище ги изпращаме. Поне голяма част от тях. А за останалите са подобни дати – Коледа, Великден – дните на благотворителността. Която нап ...
  64 
На пейката
Част втора
Сламената шапка
Докато вървях към парка срещнах „колега“, работещ в хотела, на който отскоро правехме ремонт. Носеше обяд. Отминах ,без да го поздравя. В близкия месец почти всеки ден се засичахме.
Аз го поздравявам, а той поглежда на другата страна и отминава все така блуждаещ ...
  149 
Как си представям небето ли?
Старата къща на баба. Слънчев и топъл пролетен ден. Масата под ореха, отрупана с чинии, пълни с любимите ми вкусотии. Има от суджука и кървавицата на дядо Крум, шмеркезето на баба Ваня, кекса на баба Верка. Има и от бабиното пенливо вино от касис и от домашната сливова р ...
  28 
Значи, това се случва мимоходом, но най-вече в учреждения, плод зеленчуци, книжарници или недай си Боже в банка или пред кабинет, където е най-тихо. Имам предвид едно необичайно сгромолясване на перде. Едно стоварване на зевсовата двойна брадва върху главата ми, едни страшни петна пред очите и пулси ...
  217  22 
Предложения
: ??:??