3839 резултата
  • Гората дъхтеше

    iliqnakzkz (Илияна Димова) iliqnakzkz
    Проза » Други
    Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си ...   13 
  • Желая ти

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Писма, Други
      23 
  • Нищо не знам за любовта

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Писма, Други
    Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
    Нищо не знам за любовта!
    Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
    Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
    Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и ...
      31 
  • Плаващи пясъци

    670301 (Павлина Гатева) 670301
    Проза » Други
    Те са в състояние да погребат и слънцето, ако се предам; тези сиви, гладки дюни, които времето навява всеки миг върху моите спомени! Ах, ако вярвах, че от дюните ще поникне трева и току-виж - кактуси, които цъфтят, макар и веднъж на столетие! Но като питам сърцето си има ли в него надежда и хъс да и ...   37 
  • С вкус на череша

    Tea_V (Теодора Стоянова) Tea_V
    Проза » Други
    Изплювам костилка от череша. От устата ми потича сокът ѝ. Все едно току-що съм ти изпила кръвта. Само че ти си този, който ме изсмукваш като гладен, жаден комар и ми оставяш белези. Имам те на червено… болезнено. Скоро ще стане зелено. Не искам да пресичам улицата. Запътвам се пак към теб. Огнено-че ...   51 
  • Изправи се срещу страховете си

    Ronnicca (Вероника Павлова) Ronnicca
    Проза » Други
    Изправи се срещу страховете си, за да видиш колко много те владеят всъщност. А днес разбрах, колко много ме владеят моите. Те владеят целият ми живот. Страхът стоеше пред мен и ми се присмиваше... питаше ме през смях как имам дързостта да се изправя срещу него и отново не изпусна да ми припомни как ...   33 
  • Истината е... че те Обичам! <3

    Ronnicca (Вероника Павлова) Ronnicca
    Проза » Други
    Истината е... че те Обичам!   100 
  • Дъждовни дни

    pepyyy93ppp (Petya) pepyyy93ppp
    Проза » Други
    Всеки ден преживявам различна част от себе си. Понякога тъгата е моя спътница. Колкото и да искам да я отблъсна, да я накарам да стои далеч от мен, тя се оказа доста упорита. Накрая вече я приех. Дори понякога и се съветвам с нея.
    Виното помага. Има мигове, в които си мисля, че тъгата и виното са съ ...
      29 
  • Откровение

    HayleyDY (Elena Yotova) HayleyDY
    Проза » Други
    Мразя думите "извинявай" и "благодаря"!!!
    Какво толкова им харесвате на тия думи, не знам...- Майка ми от малка все ме учеше да казвам "благодаря" -на лелката в магазина, на чичкото, който ми е купил шоколад (нищо, че аз тогава даже не съм обичала), на другото детенце, което ми е казало, че съм крас ...
      33 
  • С аромат на карамфили

    МарияБоянова (МарияБ) МарияБоянова
    Проза » Други
    Той стоеше в претъпканата стая, облегнат на стената с полупразната чаша в ръка. Срещу него, въодушевен от историята, която сам разказваше, стоеше един от по-близките му приятели. Той беше толкова унесен в разказа си, че изобщо не забеляза, че реално си говореше сам. Жестикулираше, сякаш беше регулир ...   32 
  • Моят концерт

    Weddy (Weddy Wanderer) Weddy
    Проза » Разкази, Други
    На този които го вдъхновиха
    и никога няма да го прочетат
    - И какво сега? Стана каквото стана и какво стана?
    - Нищо...
    - Ами нищо я, нищо! Добре го каза. ...
      44 
  • Виенско колело

    Anabell (Ани) Anabell
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
    - Хайде, слизайййй, Невеноооо!
    - Няма! Тук ще стоя!
    Майката тръсна ръце безсилно и очите ѝ се напълниха със сълзи.
    - Не мога да я сваля-каза тихо на момчето, което пускаше виенското колело.
    - Ама, как не можете?! Трябва!-губеше търпение то-Вижте, още колко деца чакат ...
      158  15 
  • Малки разговори

    Eddie92 (Георги Георгиев) Eddie92
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други
    Част първа – Всичко с времето си
    – Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
    – Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
      59 
  • Просто жена

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Други
    Една жена не е това, което виждаш. Или си мислиш, че виждаш.
    Не е това, че много добре знае какво иска. Всеки го знае.
    Не е и смелостта да си го признае.
    Не е лекотата и упоритостта, с които постига желаното.
    Не е добре заплатеният висок служебен пост. ...
      43 
  • Зеленилка и плесен

    limeruna (Йоана) limeruna
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други
    Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
    - Здравей - каза то тогава. - Здравей.
    Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
    - Цветен ден, нали? - попитах аз.
    - Есен е. ...
      67 
  • Никога

    Йоли.3 (Йоли) Йоли.3
    Проза » Други
    Вървя. Не много бързо, не много бавно, а с нормална скорост, уж. Може би бягам, но не мога да си го призная. 3 часът сутринта е, няма нищо около мен, та от какво да бягам тогава? Отговорът е лесен, винаги е лесен като умът ти е ясен и отворен за мислене. Бягам от единственото нещо, което не мога да ...   55 
  • Счупеното винаги оставя следи

    runi921 (Ади) runi921
    Проза » Други
    Странно е как човек, който те е прегръщал и милвал в даден момент може да ти забие нож в гърба. И тогава се появяват въпросите: "Защо вярвах сляпо, защо позволих това да се случи?" И минава време, въпросите висят, мислите се реят, а спомените те измъчват. И така всеки ден, а нощите са още по-тежки, ...   69 
  • Топлина

    boreto_pz (Борислав  Симеонов) boreto_pz
    Проза » Други
    Студената зимна нощ обгърна грешната и вечно раздирана от войни земя. Със своето черно було тя покри обсипаният с жертви, изоставено оръжие и боеприпаси фронт, сякаш не искаше това да се бе случвало никога, и да прикрие срама на един от най-големите грехове на човечеството – войната...
    Война за чужд ...
      58 
  • Улиците на града бяха оглушително тихи

    КристинаБ (Кристина) КристинаБ
    Проза » Други
    Улиците на града бяха оглушително тихи. Пришумяваше някое друго такси, някой забързан минувач по път за вкъщи, гларуси кръжаха из небесата на ята и грачеха, сякаш предизвестявайки нещо. Спрях се,огледах се. Наистина времето сякаш бе спряло, но реално то си течеше и преминавахме ние през него,то през ...   64 
  • Малък подарък, обвит в слова за тебе, Мамо!

    Maripossa (Anna) Maripossa
    Проза » Други
    Като ухание на роза и
    по-нежна от перце!
    Топлината твоя, ​​​​​по-гореща и от слънцето.
    Крехка и невинна, но същевременно храбра, силна и готова като със меч в ръка да ме защитаваш винаги и всякога!
    Уморена и слаба в някой моменти и така уязвима но всичко това се изпарява, щом стане дума за мен... ...
      58 
  • Спомен

    pamitam (Памела) pamitam
    Проза » Други
    Влезна в стаята засмяна. Обърна се за миг и замръзна на място. Погледна към леглото, а след това си спомни. Спомни си как той спеше там – до нея. Как прихъркваше сладко, а тя седеше на стола до леглото и го гледаше до насита. Спомни си как лежеше до него и той я гушкаше през кръста. Спомни си и за а ...   69 
  • Гравитация

    vistor (Божидар Лазаров) vistor
    Проза » Разкази, Други
    Стойте тук. Почакайте за миг. Отпуснете се и ще ви разкажа една история. Нейни герои са три прави линии, хоризонтално и успоредно разположени една спрямо друга.
    Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
    Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...
      48 
  • Съм

    melian4eto (Деси) melian4eto
    Проза » Други
    Животът изтича през ръцете ти.
    Улови ли мига?
    Усети ли кой си?
    Тук, сега, не там и утре...
    Хвана ли го за косите, ...
      49 
  • Една обява

    Eipril (Хари Спасов) Eipril
    Проза » Други
    Обиава
    се Продава. еДин. Куче
    Изгрев. Пловдив
    показватели
    ЧОВЕК. КУЧЕ ...
      58 
  • Интернет любов

    Dess-troyer (Мия Марс) Dess-troyer
    Проза » Други
    Seen.
    Това е сякаш най-лошото нещо, което може да се случи през този изключително технологичен век, в който съществуват инстаграм модели, комици в туитър, а някои изкарват пари от фейсбук. Годините на пет-минутките. Разговорите. Любовта. Секса. Клипчетата с котки.
    Ежедневието ни претъпкано с работа, ...
      128 
  • Кражба

    DragonLlabroe (Драгомир Лаброев) DragonLlabroe
    Проза » Разкази, Хумористична, Други
    - Ще крадем ли булката?
    - Булката? Булката, ами…
    - Ще крадем! Готов си! – прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба – Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!
    - Хич не ми харесва тая работа на мене…
    - Какво има да не ти харесва, разбрали сме се със старите. От тебе се иск ...
      127 
  • 10 прилики между Фейсбук и затвора

    duffmckagan (Петър ) duffmckagan
    Проза » Други
    1-ва прилика:
    Подобно на затвора и Фейсбук е пълен със серийни убийци... на време!
    2-ра прилика:
    Подобно на затвора и във Фейсбук влезеш ли, оставаш за дълги години, дори до живот.
    3-та прилика: ...
      43 
  • Червен светофар

    RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova) RumyanaMomchilova
    Проза » Други
    Да вали дъжд. Да ни вали. Да вали около нас. Да тичаме между капките. Само ти и аз и само аз и ти. Само нас и само този нощен пейзаж. Червен светофар и дълги целувки. А след това зелен и тичане след теб. София е достатъчно голяма, за да ни побере. Да побере нас и големите ни мечти. Студените пръсти ...   44 
  • Бития бит...

    B (Немо) B
    Проза » Други
    Не си спомням някой да е искал да ме бие освен едно циганче, което ми взе колелото, като малък. И то също не искаше да ме бие. То просто ми искаше колелото и само ме заплаши, че ще ми счупи главата с камъни. Аз му дадох колелото и то замина с него.
    После милиционерите ми върнаха колелото. Не знам по ...
      87 
  • Прекалено..несъвършена. Прекалено различна.

    VN_90 (Vickie Nedeva) VN_90
    Проза » Писма, Други
    Не мисля, че съм прекалено слаба. 1 и 56 – 47кг. Вие какво мислите? Толкова ли е зле?
    „Не знам защо се обиждаш, хубаво е да си слаб! Виж ме мен!“.
    „Е слаба си, вместо да мрънкаш хапни нещо.“
    Глупости, които чувам доста често, както и доста други.
    Знаете ли кое е най-интересното? Никой не обръща толк ...
      46 
  • Дийн

    B (Немо) B
    Проза » Други
    Дийн
    Малко са останали истинските американски фермери. Изчезваща порода са те. Повечето съвременни фермери в Америка не преживяват от фермите си. За тях фермата е хоби, което освен за удоволствие служи и за намаляване на таксите и получаване на държавни субсидии.
    Дийн е истински американски фермер о ...
      100 
  • В една дъждовна нощ

    Eddie92 (Георги Георгиев) Eddie92
    Проза » Разкази, Други
    Погледнах надолу, изглеждаше ми повече от осем етажа. Странно. Винаги съм имал страх от височини, но в този момент в себе си не чувствах никаква уплаха. Сякаш цялото ми същество бе приело за нормално това, което мислех да направя. Сетивата ми бяха напълно притъпени. Вече дори не се чувствах тъжен ил ...   52 
  • Ти си моята Муза

    Nero (Нероден Никогав) Nero
    Проза » Други
    Не, не ми давай толкова много. Не, не искам всичко. Не, не те искам. Кого заблуждавам? Какво исках, а ти какво положи в ръцете ми. Моля те, махни се от очите ми преди да съм те взел. Преди да са прокървяли решенията ти и обещанията ти. Изпей тези думи в ушите ми, за да не мога после да избягам от тя ...   49 
  • Пораснах

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Писма, Други
    Хората се сърдят.
    Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
    заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
    заради забравен поздрав на празник,
    заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават. ...
      62 
  • Неизживяна среща

    Eddie92 (Георги Георгиев) Eddie92
    Проза » Разкази, Други
    Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете ѝ страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна – слънчевите топли дни, „прераждането“ на земят ...   94 
  • Прокълната

    winterbitch (Миглена Богданова) winterbitch
    Проза » Други
    Вървя и се оглеждам за теб. Пак си мисля едно от онези глупави неща, главата ми е пълна с тях, знаеш ли, представям си. Вървя бързо, не вдигам поглед, но се оглеждам за теб, знам, че ще те видя, искам да те видя, трябва да те видя, за да мине деня ми добре. Вървя и тъпия вятър развява косата ми, коя ...   40 
  • Господи, колко си хубава в неделя сутрин!

    FeelFeel (Feel Feel) FeelFeel
    Проза » Други
    Господи, колко си хубава в неделната сутрин с рошави къдрици, сънени очета и боси крачета. Гледам те и не мога да осъзная материя ли си или ефирна космическа субстанция, плазмена закачка от спектъра на Светлината. Устните ти, венчелистчета на разцъфващ зюмбюл танцуват по ръба на чашата кафе. Пръстче ...   59 
  • Седми

    B (Немо) B
    Проза » Други
    Седми
    Честит ви празник доктори!
    Спомням си, как преди трийсет и две години майка ми и баба ми ми обясняваха "Витя, ти си добро момче. Обичаш да помагаш на хората. От теб ще стане добър доктор."
    Знаете ли, има едни лоши момчета, но аз не бях от тях. Аз слушках, папках и правех добрини. Даже и, като ...
      83 
  • Любовта

    Момичето_с_мечтите (П. В.) Момичето_с_мечтите
    Проза » Други
    Любовта – една седем буквена дума... от тази простичка
    дума започва един нов свят. Един нов сляп свят, изпълнен
    с прекрасни моменти... но зад тези прекрасни моменти седи
    една голяма лъжа... не всяка любов е такава...но за мен
    вече е... аз не мога да повярвам в любовта отново ...
      56 
  • Прозрение

    heartandsoul (Надя) heartandsoul
    Проза » Други
    Стремежът човешки, тъй да се каже,
    Не ще нивга внезапно да спре,
    Щом узнал е веднъж, тази истина тежка –
    че светът е създаден по две.
      36 

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.