На пост
Беше тихо юлско утро. Полските мишки си цвърчаха, птичките си птичееха, а на КПП Плевен всичко вървеше по план. Още преди изгрев слънце лейтенант Воислав Даич изкачи стъпалата до терасата на покрива, за да огледа околността. Първите лъчи погалиха лицето му с копринененото си докосване. Даич се усмих ...
54