3951 резултата
  • Дебне каменният град

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Проза » Други
    Дебне каменният град
    ,,Някои градят своето бъдеще, а
    повечето само го чакат да дойде‘‘
    Едгар Хау
    Съвременният град е най-големият враг на човешките Доброта, Милосърдие и Любов – облечен във фалшиви и лъскави дрехи, приютил хиляди тела без сърца, чиито животи лазят в латентна позиция. Тази грозна вит ...
      35 
  • Бягство от социалната мрежа

    Адриан (Андрей Андреев) Адриан
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
    Поради определени причини, аз реших да спра временно профила си в една от социалните мрежи. Всичко изглеждаше просто - три дена без чат, без снимки на домашните ми любимци и без дълбоки мисли.
    Още щом деактивирах профила си, в мен възникна въпросът: „Защо?”. Вместо да почуствам свобода или някакво о ...
      73  11 
  • Въпроси

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Проза » Други
    КАК ДА НЕ СМЕ ТЪЖНИ?
    Този въпрос играе ръченица от доста време в главата ми. Самичък е – други танцьори не са пристигнали, но съм разтворил широко вратите си за тях. Нека да идват – да извият едно голямо хоро, способно да обиколи земното кълбо.
    Аз съм нормален човек. Не можете да си представите колк ...
      31 
  • Доклад за едно пътуване (2)

    Адриан (Андрей Андреев) Адриан
    Проза » Други
    - Защо? - попита ме колежката.
    - Ами... - погледнах нагоре и хванах главата си с ръце – ами... а..а... Аз съм на 20... Страхувам се да не ме анатемоса...
    ***
    Колежката отново се усмихна и ме успокои. Малко по-късно непознатата ни спътница се върна в купето и отвори чантата си. Извади цял куп лакомст ...
      28 
  • Завинаги заедно

    Eddie92 (Георги Георгиев) Eddie92
    Проза » Разкази, Други
    – Сняг на първи октомври?!? - засмя се широкоплещестият ми колега, бай Спас потривайки ръце една в друга.- Като по поръчка, а? И то такава виелица… Знам, че го казват всяка година, но този път зимата наистина ни хвана неподготвени!
    И аз бях доста учуден, като ми се обадиха в шест сутринта, за да ми ...
      35 
  • Съдба

    Eddie92 (Георги Георгиев) Eddie92
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други
    Взирах се в екрана на телефона си вече около двадесет секунди и все още не можех да повярвам на очите си. Вдигнах глава и се огледах наоколо в очакване някой да ми каже, че това е шега и всички в кафето да започнат да се смеят, но нищо такова не се случваше. Въпреки, че доста от хората, ме гледаха н ...   40 
  • Лабиринт

    monilia (Симеон Пенчев) monilia
    Проза » Други
    Дългото лутане е изморително...
    Целта – неясна.
    Успехът – съмнителен.
      40 
  • Ева...

    Luna13 (Моника Стойчева) Luna13
    Проза » Други
    Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...   51 
  • На предела на времето

    gitarist (Дянко Мадемов) gitarist
    Проза » Други
    На предела на времето
    (Пиеса в едно действие, миниатюра)
    Дянко Мадемов
    Д е й с т в а щ и л и ц а:
    Вела – ремсистка ...
      24 
  • Аз съм като солта

    yuliana-asenova (Юлиана Асенова) yuliana-asenova
    Проза » Други
    Аз съм като солта
    Полепвам по кожата ти. Понечваш да ме "изтупаш" с ръка от нея, както и от живота си. Но, уви, пръстът ти е порязан от острия ти език и солта навлиза дълбоко в раната.
    Допираш устни да ме изпиеш, но ожадняваш...за още. Вкусът ти хареса. Вкус, който досега винаги ти е липсвал.
    И разб ...
      34 
  • Огледалото

    gandi83 (Ganjo Ganev) gandi83
    Проза » Други
    Стоях точно пред него и го гледах право в очите, в онези очи, които си мислех, че всеки момент ще се предадат и ще покажат слабостта си, отронвайки поне една сълза, сълза от болка, обида или пък може би от страх, да не бъде наранен.
    Той не помръдваше и дори за секунда не мигваше.
    Чудех се как да тъл ...
      35 
  • Интервю със себе си

    runi921 (Ади) runi921
    Проза » Други
    - Коя си ти?
    Момиче, търсещо в думите, написани от други забравените си мечти.
    - Какво обичаш?
    Не знам… но искам да обичам себе си.
    - Какво те плаши? ...
      41 
  • Самопомощ. Рай. Или вместо опиум

    Galifray (Галифрей Михайлов) Galifray
    Проза » Други
    Самопомощ
    Рай
    Или вместо опиум
    Тук няма болка. Няма сълзи, тревога и ужас. Спокойствие е тук. Защитено е тук. Тук е крепост. Въздушна. Велика. Има безкрайно синьо небе, в което са потопени и плуват най-различни пухени облаци, преливащи цветовете си ту в розово, ту в млечно бяло. Във въздуха е топло ...
      23 
  • Малки трагикомедии - 2.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Други
    Политическа
    Ораторът: Хм, хм…Например, заплатите…
    Партийният лидер: /шепне отзад/ Какви заплати? Какво говориш? Нали трябваше да кажеш, че не всичко у нас е добре, че хората са недоволни, че в някои неща изоставаме от другите държави…
    Ораторът: /обръща се/ Нали това казвам? Например, заплатите…
    Любовна ...
      21 
  • Грабеж

    stefanoV_ (Константин Стефанов) stefanoV_
    Проза » Други
    Вратата се отвори, младият мъж прескочи прага и излезе.
    - Крадец, крадец! - провикна се женски глас след него.
    Телефон. 112. Набиране. Полиция.
    Последователност от безсмислени действия, които жената беше готова да предприеме.
    Пари. Телевизор. Бижута. ...
      52 
  • Малки трагикомедии - 1.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Други
    Живот
    Той: Не, не, не! Тук не може да се живее…/излиза/
    Тишина.
    Той: /влиза/ И там не може да се живее…
    Културна ...
      28 
  • Доклад за едно пътуване

    Адриан (Андрей Андреев) Адриан
    Проза » Други
    Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...   65 
  • Не искам нищо повече от това

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Писма, Други
    Любовта е чувство.
    Обичта е чувство, облечено в разум.
    Верността и изневярата са просто решения.
    Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
    Уважението? ...
      44 
  • Довиждане

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Проза » Други
    Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...   66 
  • Българино

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Проза » Други
    Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
    Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...
      62 
  • Най-трудното нещо.

    Kalisi (Gergana Dragoeva Quievy) Kalisi
    Проза » Разкази, Писма, Други
    Най-трудното нещо беше да издържа, без да му се обаждам. Да задържа в плен думите заседнали в гърлото ми. Тежащи и готови да се затичат към него. Да се изтръгнат сами от гърдите ми, да се изплъзнат между устните ми и да изкрещят свободно или да прошепнат тихо ‘"липсваш ми".
    Да стискам зъби всяка веч ...
      76 
  • Да срещнеш''правилният''човек

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Други
    Да срещнеш ''правилният'' човек.
    Да имате непринудено отношение един към друг.
    Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
    Откровеността.
    Зачитането на мнението и интересът към него. ...
      64 
  • Разстояние

    stefanoV_ (Константин Стефанов) stefanoV_
    Проза » Други
    Кой ти каза, че си далеч?
    Ти си тук, точно тук - посочих с пръст гърдите си. Не исках да я загубя, въпреки разстоянието.
    - Малко по-наляво от гръдната кост, върху сухожилния център на диафрагмата, точно там си - продължих аз, както винаги, с великите ми изказвания.
    Беше глупаво. Настъпи мълчание. Ре ...
      60 
  • Училище в гетото

    Джерина (Jereena) Джерина
    Проза » Други
      62 
  • Обичам бурята

    йеромонах (Атеист Грешников) йеромонах
    Проза » Други
    Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
    Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
    Обичам бурята ти, твоите мълнии, тътенът, който заглушава недоволството и мощното атмосферно изригване на чувствата ни.
    Най-много обичам спокойното ...
      32 
  • Самолечение

    Дамла (Дамла) Дамла
    Проза » Други
    Когато някой ни каже, че се самолекува, какво разбираме? Често пъти това означава, че аз самият ще решавам какво и как да пия или правя, за да се излекувам. Ако тялото може да избира как да се лекува, така може да избираме и за вътрешната ни проекция. Можем сами да се лекуваме единствено и само чрез ...   35 
  • Тогава казвам "обичам те"

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Други
    Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...   59 
  • Любовта без думи

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Други
    Любовта започва с мисъл.
    А първият ѝ израз е докосването.
    Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
    Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
    Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...
      56 
  • Не е само желанието

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Други
    Не е само желанието.
    А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
    Кожата.
    Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
    Устните. ...
      58 
  • Ключът към хармонията

    Дамла (Дамла) Дамла
    Проза » Други
    За да живеем в пълна хармония със самите нас и светът около нас, ни липсва само едно нещо. Нещо, което всъщност е ключа към щастието. Знаете ли къде е този ключ? Ще ви подскажа – вътре в нас. Това е ключът да се харесваме и обичаме. Може би за повечето хора това би звучало, като поредната банална фи ...   48 
  • Той

    pipilota87 (Ивелина Кирилова) pipilota87
    Проза » Други
    Той обещава, разни неща, които аз запомням без да искам и които оставам все там – някъде си...
    Аз танцувам сред дима на чужд цигари, сред настроенията на моята и неговата чаша уиски без лед.
    Толкова уморена от неизпълнени планове, че предпочитам само да мълчи и да не обещава нищо, само да е тук до м ...
      131 
  • Морски размисли

    abtasen (Асен) abtasen
    Проза » Други
    Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
    /приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
    В момента, в който го изрекох, се стреснах.
    Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
    Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...
      41 
  • Истината

    Дамла (Дамла) Дамла
    Проза » Други
    Ние, хората, за жалост сякаш сме автоматично настроени да лъжем, да се самозаблуждаваме, устроени сме да се поддаваме и никога да не търсим истината. Като по този начин се самообвиняваме „къде“ и „защо“ бъркаме. Виждам как хората всекидневно, непрестанно лъжат. Някои за лична изгода, други за да скр ...   49 
  • Жива душа

    Eddie92 (Георги Георгиев) Eddie92
    Проза » Разкази, Други
    Големи, черни мухи бяха започнали да накацват найлоновата торбичка, в която бе останал един малък комат хляб. Той седеше на масата вече почти три дни, защото бе единственият залък храна в цялата къща и баба Юлия си го пазеше, за когато изгладнее напълно. Днес тя се събуди рано, както почти всеки дру ...   63 
  • Съединението - познато и непознато

    Адриан (Андрей Андреев) Адриан
    Проза » Други
    Ако попитаме някое дете с какво отъждествява шестия ден от месец септември, е силно вероятно да чуем отговор от порядъка на:
    - Как с какво? С края на лятната ваканция.
    Разбира се, че посоченият отговор не е валиден за всички деца. Може да се каже без преувеличение, че любопитството на децата към род ...
      54 
  • Спирка

    Дамла (Дамла) Дамла
    Проза » Други
    Животът е едно дълго и изпълнено с приключения пътуване, с добри и лоши спирки. Животът наподобява и „превозно средство“. За някой животът тече в бързи обороти, както самолетът прелита над стотици площи за минимално време. За други пък животът тече с минимална скорост бавно, мудно и тежко, както вла ...   42 
  • Не искам да търся смисъла в думите

    nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito
    Проза » Други
    Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
    Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
    В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
    в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
    в споделения момент, когато невъзможността ти к ...
      57 
  • Пламъкът на щастието

    Дамла (Дамла) Дамла
    Проза » Други
    Възможно ли е да се връщташ там, където си казал, че е лошо. А да искаш отново да приемеш онова, което някога си отричал. Нима това е възможно? Възможно ли е човек до толкова да си противоречи, че да отрича себе си? Та кой би искал да се върне там където е твърдял, че му е лошо. Възможно ли е нещо, ...   40 
  • Апокалипсис

    maiaan (Мая Ангелова) maiaan
    Проза » Други
    Времето беше спряло. Стрелките на часовниците бяха замръзнали и се взираха в една точка някъде в небитието. Хората се настройваха физически и психически за предстоящия апокалипсис. Някои пиеха до забрава, а след това псуваха правителството и господ за несгодите си. Други строяха железобетонни укрити ...   41 
  • В плен на миналото

    gold (Zlatka Аndonova) gold
    Проза » Други
    Да се усещаш богат, изпълнен и одухотворен… Копривщенските улички са пленителни! Разхождайки се по тях, ти става едно леко, леко на душата. Шарено е! Цветове заливат очите ти – къщите, боядисани в различни цветове, всяка изрисувана в типичния за Възраждането стил, с изчистени до съвършенство форми, ...   60 

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.