4.10.2011 г., 18:24

***

929 0 3

Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава все така да е, времето лекува този, който му даде. И все така стоят си думите напиращи във мен, написани със вечното мастило на недоизказаните редове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Дионисиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...