* * *

Преди малко повече от година имаше едно самотно момче, затворено само в себе си. Пред приятелите му той се държеше нормално, смееше се, правеше глупости, за да привлича внимание, но вътрешно му идваше да изкрещи, че мрази всички и да изчезне.
Дълго време беше така, докато един ден не се появи Тя.
Красиво момиче, с дълга кестенява коса, красива усмивка и кафяви очи, в които като погледнеш, можеш да се изгубиш. Тя промени живота му... той се чувстваше силен, достатъчно силен, за да я задържи до себе си и да бъде щастлив. Нямаше я тази празнота в него, всичко се беше наредило, нямаше какво повече да иска.
Бяха дълго време заедно, всичко беше прекрасно, докато един ден не започнаха проблемите. Той беше ревнив, много ревнив, а това я нараняваше. В нейните очи изглеждаше, че той u няма доверие, макар и това да не беше така... С всеки изминал ден ставаше по-зле. Разделиха се и той беше съсипан...
Минаха няколко дни, той искаше да я види и да я прегърне силно, тогава реши да отиде пред училището, в което учеше тя, да я изчака и да поговорят. Когато тя излезе, не очакваше да го види, той отиде до нея хвана я за ръка и я дръпна настрани.
След разговора той отново се чувстваше добре, беше си я върнал. Всичко беше по старо му и пак бяха щастливи заедно.
Но в един момент, след известно време пак всичко започна да върви наопаки и отново се случи това, от което го беше страх най-много... да я загуби. Тя си отиде, но този път беше по-сериозно, не можеше да оправи нещата и да я спечели отново...
Сега той е същото момче, което беше преди... затворен в себе си и мразещ всички...