20.03.2016 г., 20:08

9. Мистерията на изгубения пръстен

1.2K 0 0
1 мин за четене

9.
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете мислите ми - още повече се уплаши Титос и се заоправдава: - Простете ми! И аз не съм никакъв господар. Аз просто съм един ковач на железни мечове и по някой път златни украшения.
- По някой път!? Та ако не сте вие, то ние "вечните бледници" да не съществуваме - нареченият от Глория доктор Лукас бе доближил вече момъка и то с истинско поклонническо изражение на лицето. - Господарю!
Титос инстинктивно се отдръпна и стъпи на повърхност, която се разлюля и той изгуби равновесие. Като че ли се разтвори земята под него. Полетя с главата надолу в бездна, изпълнена с млечнобяла субстанция, приличаща на мъгла.
- Сега обаче, за да не губим време, то ще трябва да пътуваме! - Лукас бе до него и го държеше за едната ръка, като му показа, че трябва да разпери ръце, все едно че плува. Титос схвана начина на владеене на падането и заплува в мъглата, заедно с бледото същество до него.
- Господарю, сега летим надолу към пещерите, дълбоко под земята, в планината Кайpнгорм. Като пристигнем, всичко ще ви обясня.
Титос не знаеше да вярва ли на всичко това, истина ли бе или сън?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стоянов-Бари Всички права запазени

"Мистерията на изгубения пръстен" Глава 9

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...