генек (Георги Коновски)
1845 13635
15.09.2021 г., 9:47 ч.

А, и честит празник! 

  Проза » Хумористична
372 2 14
3 мин за четене

/четене с предимство от даскали и родители/

Госпожата на трети „Г“ ли е?... Да, да – май така се казваше. Не помня името, що други по-важни неща имам да помня…

Как коя? Аз съм. Майката на Петьо… Моя Петьо, бе госпожо… Или госпожица ли… Не помня! Моя Петьо, викам… А, по баща е Иванов Петров, но си е моя… Сети се, я! Как няма да се сетиш, госпожо… Ама си записвай. Цяло лято си почивала, изпозабравила си за какво ти плащам…

Е, не лично – ама държавата ти плаща с моите пари… Как къде работя?! Домакиня съм, дома си гледам. Знаеш ли що работа имам? Само първият етаж е 500 квадрата, пък вторият, пък терасата с битовата къща на покрива… А, не – моят ме води на работа във фирмата, ама не съм стъпвала там… Той, той изкарва парите. Под мое ръководство… Данъци? Стига с тия дребнавости, бе госпожо! Важното е, че държавата ми ти плаща… И цяло лято си почивала, пък аз… Капнах – обиколих Карибите, в Мексико бях, после на Хаваите… Или Таити… Важното е, че докато ти си лежала у вас, аз бях претоварена…

Как за какво? Учебната година започва, да ти кажа какво искаме да правиш… Кои „ние“ ли? Родителите от класа. Нашият клас… Трети „Г“, бе момиче… Каква грешка? Няма грешка… Че кога станаха пети клас? Аз мислех, че сме в трети…

Какви други родители? А, и те ще се съгласят, аз знам да убеждавам…

Така! Сега слушай какво ще ти кажа. Твоята работа е лека, доста пари ти дават за нищо нещо… Как да не знам? Била съм в трети… Таковата – в пети клас. Като рече, че сте в пети, та ме подсети – два пъти бях в пети клас! Зная всичко – отличничка бях, както викаше мама… Не, не в училище – даскалицата ми завиждаше за гаджетата и ми писа втората година тройка. Мразеше ме и се заяждаше. Коя  е столицата на това, кога е станало онова… Пък как ме тормозеше с писането… Мъчеше ме да призная, че думите се пишели по един само начин. Не разбираше от свободата на мисълта и правото сам да избираш. Някакви дебели речници мъкнеше, караше ме по десет пъти да преписвам думите… И много задръстена жена – непременно сама да си пиша домашните. Аз съм ровила в интернета, намерила съм нещо подобно – тя иска оригинално да е. От мен написано. Бе, аз да не съм писателница…Ще ми оригиналничи, нещастницата! Нищо не признаваше освен учебниците!

Ама се отклоних… Слушай сега! Казах ти – цяло лято си почивала… Каква полагаща се отпуска? Ма, за какво ви е? По осем часа трябва да сте в час! Като всички. В моята фирма на мъжа ми работят и по 12 часа – стига да му наредя. А вие… Цял живот едно и също… Аз да съм министър… Малей, ще видите ред и дисциплина! Пристигате половин час по-рано, осем часа в клас, после изчиствате след себе си… Какви уроци? Какви писмени работи? Ще ги правите в свободното време. Друга работа нямате… Абе, всички имат семейства… Не ме интерсува! Ех, да съм…

Каква бодлива крава, какъв Бог не давал? Не разбрах…

Слушай сега защо ти се обаждам… Не, не е за честитене… Пак не разбрах? Какво означава – „да честитиш на учителя първи учебен ден е все едно да честитиш на вола започването на пролетната оран“?

Ма, много си дълбока, ма…

Не ми губи времето. Запиши си – мой Петьо ще дойде на училище следващия понеделник. Евентуално… Какво те интересува? Ако не забравя – ще му купя болничен… А то си е болно детето… На вилата е. Там, до големия курорт сме. И оная вечер се хванал на бас с един англичанин да се надпиват… Хем съм му казала – мама, с професионалисти не се състезавай! Но… Абе, оправя се, вчера даже пийна първата бира…

Айде, даскалице, пиши си, запомняй – че имам работа. Парти правя, едва намерих пет минути да ти кажа какво да правиш. Друг път ще ти обясня някои неща как да си свестна даскалка. Аз обичам обслужващия персонал, не съм горделивка някаква. Макар че…

А, и честит празник…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??