1. Целувката

- Как си, Бобче? Чакаш ме? Поръчвай кафето, на път съм!

Боби винаги е точен. Притежава английска точност и хладнокръвие. Пристига с 5 минути по-рано за всяка среща. За разлика от мен. Разхвърляна и разпиляна, колкото и да се старая винаги закъснявам. Боби казва, че ако не закъснея поне малко, няма да съм аз. Срамувам се, доколкото мога, с най-обезоръжаващата си усмивка на лице. Обещавам, че е за последен път. И двамата знаем, че лъжа.

Пътувам и си мисля колко е хубаво човек да има приятели. Особено такива като Боби. От всички очаквани и неочаквани срещи в живота ми неизменно следваха раздели - някои изненадващи, а други осъзнати и преднамерени. Хората поемаха по своя път в живота, но ние с Боби двамата оставахме все на същото място. На нашето кафе. Престанах да броя от колко години сме заедно. Не помня и как точно се запознахме, как си паснаха толкова противоположните ни характери. Факт е, че от години си споделяме всичко. От дребните ежедневни проблеми до философски размисли за живота и смъртта. Боби чете непрекъснато. Пътува много, из страната и чужбина. Аз... вече не чета много. Нито пътувам. Боби и неговите разнообразни теми за разговор са прозореца ми към света, глътката ми свеж въздух през натоварената седмица. Аз съм се кротнала в руслото на ежедневието и от ден на ден се превръщам в перфектната домакиня. Отчаяна съпруга. Боби ме намира за безкрайно интересна. Аз не го разбирам, но го намирам за красив и рядко интелигентен. Боби е космополит по душа и отворен за всяка новост. Аз съм затворена в себе си, безкрайна егоистка. Боби не пропуска ски-сезона и спортува, за да поддържа формата си. Аз обичам застоялия начин на живот и съм склонна към напълняване. Боби е средиземноморски тип, мургав и висок красавец, аз съм ниска, пухкава, с менящи се настроения блондинка. Боби е възпитан и въздържан, аз съм експанзивна скандалистка. Двамата с Боби сме на една и съща възраст. Боби е щастливо женен от 15 години, с улегнали отношения и регламентиран сексуален живот. Аз съм нещастно омъжена от 5 години и между безкрайните скандали правя бурен и безразборен секс. Боби има план за развитие и цели в живота. Аз не знам дали ще се събудя в собственото си легло или в болница, лудница, полиция. Боби се облича стилно, небрежно-елегантно, а аз изглеждам вулгарно, като фолк-фурия. Боби...

Пристигам с десет минути закъснение. След толкова години не се налага нито да се опитвам да се срамувам, нито да се усмихвам извинително-обезоръжаващо. Получавам великодушна, всеопрощаваща усмивка за добре дошла и леко изстинало кафе. Точно както ги обичам. Оглеждам хората около нас и започваме да си говорим. По време на разговора, някъде дълбоко под хладнокръвната маска на интелигентното му изражение усещам, че нещо не е наред. Никак не е наред.

- Притеснен си - казвам направо. Боби ме поглежда учудено. - Знаеш, че те усещам от километър, да не сме от вчера заедно. Разказвай!

- Обичайната история - започва неуверено Боби - семейни проблеми.

- Разказвай - настоявам аз и се отпускам удобно на стола, цялата в слух.

Макар, че си споделяме от толкова години, за първи път научавам, че сексуалния живот на Боби куца. И то не по негова вина. Изслушвам цялата история как жена му е вечно уморена, главата непрекъснато я боли. Прекъсвам го, за мен нещата са повече от ясни.

- Има любовник, Боби.

- Мислиш ли?

- Освен ако не е болна наистина. Ти какво предприе?

- Аз... - заеква Боби - Ти какво би направила?

- Мен ме знаеш - усмихвам се широко - когато всички варианти за решение отпаднат бих потърсила нещо навън.

- Не искам, много се влюбват - споделя Боби с нещастен поглед- А последното, което искам са проблеми.

- Влюбват се?! - сега е мой ред да бъда изумена. - Искаш да кажеш, че си имаш някоя, без да споделиш?

- Ами... аз само веднъж... знаеш как става... когато собствения й мъж не й обръща внимание, а тя получи нежност и разбиране навън... Влюби се, започна да ми звъни по всяко време и... Проблеми... - въздъхна тежко Боби.

- Ама и ти! Къде ги намираш такива влюбчиви? - подигравам се леко, но само защото знам, че няма да ми се разсърди. - Защо не се разбрахте предварително - връзка само за секс и никакво влюбване?

- Аз не познавам жена, която би се съгласила на подобно нещо. Или да се съгласи и да го изпълни. Вие, жените сте...

- Аз пък познавам - прекъсвам го със закачлива усмивка. Боби ме поглежда с цялата тъга, на която е способен. Знае за какво става въпрос, така както знае, че негласното ни споразумение през всичките тези години е да сме само приятели.

- С това ще се оправя някак... Главния проблем в момента е дъщерята...

- Какво за нея? Не учи? Бяга от училище? От къщи? Взема наркотици? - задавам въпрос след въпрос, знам, че дъщерята на Боби е в "трудната" възраст.

- По-лошо! - изпъшква Боби, сякаш на плещите си има товар - Има приятел!

- Е, Боби... Ама това е нормално! - усмихвам му се аз. И въпреки това знам, какъв е кошмара на бащите - Ти какво предпочиташ, да има приятелка?

- Разбира се, че не, но... Ти не можеш да ме разбереш! Той ще я целува...

- И какво от това, Боби? Нормално е за тяхната възраст!

- Не, не е нормално! Тя е още малка, а той с цяла година по-голям!

- Ела насам, Боби! - навеждам се към него. Боби също се навежда, а аз докосвам бавно с устни неговите. Отначало съвсем леко, а после ги притискам. Моите са топли и меки, а неговите - твърди и някак сковани. Прокарвам върха на езика си по тях и леко ги разтварям. Езика ми се стрелва и среща неговия. Студен е, сигурно току-що е отпил от безалкохолното. Моят е топъл и с вкус на кафе. Заигравам се с него и го засмуквам, за да го стопля. Боби протяга ръка и я заравя в косите ми. Придържа лицето ми към неговото, леко и много нежно. След първоначалната изненада отвръща страстно на целувката ми. Устните ни са впити до болка, а езиците здраво вплетени един в друг. Боби пие от мен, сякаш съм непресъхващ извор. Осъзнавам, че хората може би ни гледат и хващам ръката му. Свалям я надолу. Езикът ми меко изблъсква неговия, отдръпвам устните си милиметър по милиметър. На сантиметри от лицето му отварям очи и поглеждам право в неговите. Още са затворени, а изражението на лицето му е сякаш изживява най-голямото блаженство. Отваря ги бавно и ме гледа с невиждащ поглед.

- Така ли ще я целува? - питам тихо аз, а Боби не ми отговаря. Очите му още са зареяни някъде, може би в съзнанието си вижда това, което следва подобна целувка.

- Пак... искам още... искам те! - шепне Боби. Сега е мой ред да не му отговарям. Давам му време да осмисли случилото се и да се успокои. Оглеждам околните маси, дали на някой е направило впечатление случилото се. Едва ли. Заети са с шумни младежки компании.

Отпивам бавно кафето си. Изражението на Боби е все още замечтано. Успяла съм да отклоня мислите му от главоболната съпруга, влюбчивата любовница и дъщерята-тинейджърка. А може би успях да го накарам да се замисли за собствените си чувства?
    Боби е от хората, които пазят спомените си от миналото грижливо. Вечно са загрижени и правят планове за  бъдещето, и това сякаш им пречи да изживеят пълноценно настоящето. Аз съм от хората, загърбващи всичко минало. Помня само поуките, а бъдещето... то не съществува, докато не доживея утрешния ден. Всичко което имам и искам е сега, само сега, в настоящето. Замислям се отново колко е хубаво човек да има приятели. Особено такива като Боби. Усещам се сигурна с него. Имам го като стълб, опора в разпиляния ми живот. И естествено бих направила всичко, за да го има винаги. Дали и той е така щастлив да ме има в живота си, както аз него? Хващам ръката му и я задържам в моята.

- Права си - казва Боби след време. - Ако е такава целувка, трябва да се изживее. А ние... двамата... какво ще правим?

Усмихвам се. С най-нежната и любяща усмивка, на която съм способна.

- А ние двамата с теб, Боби, пием кафе. И всички хора също пият кафе...

Следва...