Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, а теб ще натиря, защото за нищо не ставаш! Напиеше ли се, ставаше луд, биеше и трошеше. Той така си и умря – падна, докато работеше, пак като хала, от скелето на един строеж. Тряс-прас, дъска се чупи, ребра се чупят... ребрата се забиха в белия дроб и след два дни жена му беше вдовица. За погребението се наложи да вземе пари в заем от съседи и познати, и докато се разплати, пиян шофьор я помете на спирката, както си чакаше автобуса за работа. След седем месеца болнични от фабриката я уволниха тихомълком, все едно изнасяха мъртъв любовник от чужда къща. Хайде една година безработица... а после? – После започна да продава. Първо циркуляра, после дрелката и ъглошлайфа, след тях омете като с тръ ...