Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, а теб ще натиря, защото за нищо не ставаш! Напиеше ли се, ставаше луд, биеше и трошеше. Той така си и умря – падна, докато работеше, пак като хала, от скелето на един строеж. Тряс-прас, дъска се чупи, ребра се чупят... ребрата се забиха в белия дроб и след два дни жена му беше вдовица. За погребението се наложи да вземе пари в заем от съседи и познати, и докато се разплати, пиян шофьор я помете на спирката, както си чакаше автобуса за работа. След седем месеца болнични от фабриката я уволниха тихомълком, все едно изнасяха мъртъв любовник от чужда къща. Хайде една година безработица... а после? – После започна да продава. Първо циркуляра, после дрелката и ъглошлайфа, след тях омете като с трън бараката. Това железа, тухли, цигли, дървен материал... накрая един от Две могили ѝ купи за жълти стотинки двете бурета, и не остана нищо за продаване.
Зимата изкара с една каца зеле. Толкова беше омършавяла, че на два пъти си преправя дънките и полите. Пуловерите ѝ висяха като на закачалка, а напролет шлиферът ѝ стоеше като подарен от умрял, както казваха по нейния край. Да ти стоят дрехите като подарени от умрял, беше символ на крайно падение, дъното на живота – толкова да си изпаднал, че нямаш една риза на гърба си и чакаш някой да умре, да ти подарят някоя дреха за Бог да прости.
Русана, така се казваше вдовицата, нямаше деца, вече и мъж нямаше, но си имаше едно богатство: книгите. Не че беше учила кой знае какви науки, но в първите години на демокрацията работеше в една печатница, веднъж-дваж се зачете в книгите, които окрайчваше на гилотината и много ѝ хареса. По това време книгите бяха още евтини, започна да си купува първо от печатницата, после от книжарници и си напълни библиотеката. След години читателите обедняха и книгите поскъпнаха, а Русана се научи да си купува книги от улични търговци и от битака. По времето, когато лудият ѝ мъж падна от скелето, беше насъбрала няколко поредици: „Прокълнатите крале”, любовни романи, Паулу Коелю, Особено много обичаше книгите на Мери Хигинс Кларк.
И когато в края на март, отслабнала като кука, посрещна на гарата племенника си, през ум не ѝ минаваше, че посреща своя палач. Момчето беше единственият ѝ жив роднина, и по тази причина смяташе, че е длъжен да посети осиромашалата си леля, да ѝ вдъхне кураж. Влязоха в студената къща и Русана се засуети около печката.
Гостът се разходи важно из леденясалите стаи, като се хилеше злобно: – Лельо, много си я окъсала, ма! – и се изплю в мивката. – Тука, освен мишки да ти изгризат книгите, друга опасност няма. Книгите!
- Що не вземеш да ги продадеш тия книги, а, лельо, сигурно добри пари ще им вземеш? – и момчето с бръсната глава, пременено в анцунг „Адидас”, алчно заоглежда претъпканите рафтове на библиотеката.
Русана сякаш гръм я удари. Това тлъсто и пъпчасало момче дали знаеше колко беше пестила тя, за да ги има? И знаеше ли по колко пъти ги беше препрочитала? И че всичките тия томчета ги беше изчела само нощем, докато чакаше ненаситния си мъж да се прибере и да я пребие, защото не може да му роди дете?... – Тия книги не са за продан! – изхриптя Русана. – Те са ми всичко, аз друго освен тях си нямам! – и викна като луда: Не ги продавам, ясно ли ти е?
Гостенинът вече беше измислил всичко. Сутринта леля му отиде на църква, а той с неподозирана лекота се разшета. Набързо събра кашони от задния вход на супермаркета, наблъска книгите в тях и ги натовари в едно такси комби. Имаше безброй „аверчета” и само за няколко часа съкровищата на Русана изчезнаха в бездънните търбуси на антиквари, заложни къщи и търговци от битаците. С парите пъпчивият негодник се напи, преспа при една фльорца на Разпределителна гара и на сутринта се качи във влака за Плевен. Опъна се блажено в затопленото купе и заспа.
В ледената къща Русана лежеше на изтърбушения диван и плачеше с глас така, както не беше плакала дори на погребението на оня с ребрата. Сега вече нямаше нищо. Нищо!
© Кети Рашева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разтърсващо е! Много силно! Браво!
-
Умееш да разказваш толкова естествено, с лекота, а постигаш невероятно силно въздействие! Браво, Кети!
Честита победа в конкурса! -
Разтърсва, ей така простичко, но яростно. Поздравления!
-
Поздрави за прекрасната творба !
-
Много...а, не...Случката е убийствена. Едва ли е измислена...И е написана така, че да се разплачеш....Ето така се пише...кратко и ясно. Браво!
-
Много тъжно...
-
Честито,Кети!
Пожелавам ти още такива творби! -
Честито първо място, Кети! Покъртителен разказ...
-
Радвам се, че прочетох! Благодаря!
-
Страхотен разказ. Отдавна не бях чел такава истинска история от живота. Когато нещата тръгнат на зле вървят така до края и няма спасение...
И въпреки това продължаваме да живеем и да се радваме на живота...
Поздрави! -
По истински разказ не бях чела, просто покъртително истински! Пишете с такава лекота и за жалост образа на мъжа се препокрива с 90% от мъжете.
-
Трогателно и истинско.Кети с удоволствие чета написаното от теб и си мисля,че в душата ти е само доброта и желание,да промениш света.Честито заслужена награда!
-
Честита награда! Най-хубавите разкази са уви, за хорската мъка!
-
Вероятно, героинята е живяла други животи четейки книгите, а в нейния собствен е била на колене...
-
Прочетох разказа. Няма нужда от много думи, за да се коментира.
Безнадежност.
И това е живот. -
Жената, която имаше всичко...Всичко! Поздравления!
-
-
Истински Бисер ! Почуствах реално всяко чувство на бедната Русана ! Поздрави!
-
Честита награда! Ювелирно изпълнение! Не може да се забрави!
-
Разтърсващо! Ужасите от реалността в България! Предали сте го много хубаво! Поздравления!
-
Всъщност безумната нищета, бедността, която би трябвало да бъде немислима в една уж цивилизована, уж европейска страна в 21 век, е голямата тема според мен. Изземването на ресурси от латифундистите в целия свят, включително българските, липсата на каквото и да е съпричастност към буквално умиращите от глад в България, по-лошо - липсата даже на желание и дори на досещане, че това е най-важната задача на съвсем временните управляващи, управляващи и по волята и на същите тези умиращи от глад, да направят всичко, за да няма гладни и умиращи от глад, които са работили и плащали цял живот, ето това също го няма. И затова мисля, че темата ти е безумието на част от преситеното стадо - това стадо аз не мога да нарека част от обществото, щом има хора, които просто умират. Не от болест, не от инцидент - а от глад и студ. Моето младежко подозрение от преди много години, че единствената грешка на природата е създаването на девиацията човечество изглежда е правилно. Честито първо място!
-
Колко тъжно...
-
Никой не може да надбяга съдбата си, дори литературен герой!
Харесах!
***** -
Допадна ми. Впечатлен съм. Поздравявам Ви!
-
Завладяващ разказ! Поздравления!
-
Пак го прочетох. И пак ми хареса.
-
Поздравления. Потресаващ е!
-
Когато мислиш, че вече няма какво да ти вземат...Поздравления за разказа, Катя!
-
Разказът ти е чудесен! Поздравления!
-
Много-много ми хареса и ме разтърси! Поздравления, Кети!
-
Онемях! Не знам в какъв конкурс е участвал този разказ, но според мен мястото му е в челната тройка поне!
Човешката мъка и човешката жестокост понякога са едно бездънно море. Поздравления за майсторския начин, по който ми бръкна в душата, Кети! -
Когато не върви - не върви..., трябва и малко да си отваря очите..., не е виновна само съдбата...!!!
-
Страхотен разказ, покъртителен...Радвам се, че те открих, Кети и ще те четя редовно.
Днес хората не могат без мобилния си телефон... но все още има и такива, които четем, пък дори да е в телефона сайта с творчеството -
страхотен разказ, истински, от него боли, както боли, когато четеш за Моканина и бялата лястовица... Благодаря !
-
Егати! Да пукне дано от най-мъчителната смърт тоя... тоя... Ахх, че не намирам думи от яд и бяс!!!
-
Поднасям ти закъснели аплодисменти, Кети! Жесток разказ, като шамарите на живота. Грабваш от първите редове и продължаваш да водиш читателя с лекота и притегателност! Майстор си, признавам ти го!
Браво и честито първо място в конкурса, мила! -
Наша си действителност! Лиричен реализъм в действие.Радвам се за успеха ти,Катя!😍
-
Много силно и изключително завладяващо! Честито!
-
Мариана - "Три ябълки паднаха от небето"...така е името на книгата на Нарина Абгарян...
-
Висок професионализъм!
П.П.
Кети, коментарът ти под моята творба е чест за мен! -
Ти като хванеш перото, Кате, читателят трябва да хване кърпичката...
Много сила има в думите ти! -
поздрави!
-
Поздравления!!!Много реално и точно!
-
Страхотно, много силно и колоритно. Всичко си представих и видях, все едно живея до нея.
-
Много силен разказ - и стоплен от мека, приглушена тъга по човешкото! Поздравления, Кети!
-
Разказ, който оставя диря в сърцето!
-
Много силно, истинско, докосващо. Харесах!
-
Много пъти четох тоя разказ, Кате, пишеш завладяващо и стискащо гърлото.
-
Трогателен, майсторски написан разказ!...Поздравления за първото място, Кети!...!...
-
Брависимо!
-
Честито и от мен
-
Честито и от мен, Кети!
-
Честито, Кети! Аз гласувах за разказа "Биляници" на Георги Стойков, но и твоят разказ много ми хареса - първият коментар на страницата ти е мой. Поздравявам те за заслуженото първо място! Чакам с нетърпение новата тема!
-
Честито, Кети! Поздравления за първото място, заслужи го с хубавия си разказ!
-
!
Успех на конкурса, Katriona! -
Тъжно!
-
Майсторски написано, с такава човещина, с въздействаща образност! Прекрасно е, че има българи с толкова буден и красив ум !
-
Дълбоко и силно! Разказ, който ще помня!
-
Разказваш брутално и увлекателно. Ще те следвам...
-
Пипна ме това... болезнено.... много казваш, много заключения могат да се извадят... истинско е. Така го усетих. Кети!
-
Кате...
-
Събра ми се буца в гърлото... Колко силно! Слагам в "Любими".
-
Сърцето ми прескочи няколко удара, оживя картината и чувството, че си ограбен, ме стисна за гърлото. Поклон ти за майсторството, мила Кети!! И успех!!
-
Аплодисменти, Кети! И успех!
-
Това сигурно е било преди години? Защото вече, уви книгите не струват толкова скъпо, че някой да поиска да ги продаде... А племенника - книгите би ги взел само заедно с къщата.
-
Мисля,че искаш да кажеш:"Най страшно е когато и духовно обеднееш"
Тогава и душевните дрипи са нещо.
Поздрав от мен! -
Който го може, го може. Настръхнах докато четях, много силен заряд носи разказа ти. Поздрави и успех!
-
Разтърсваща история.Поздрав за умението да въздействаш„
-
Силно перо имаш, Кети. Въздействащ разказ!
-
Този ме удари право в сърцето! Да ти кажа "Браво" ми звучи обидно малко, Кети! Отивам да си подредя книгите! А на теб - Успех!
-
Много хубав разказ. Благодаря, че прочетох.
-
Хубави, добре написани разкази, дори и на най трагични теми, винаги ми харесват. Без да сравнявам, пази Боже, ми навя асоциация с О'Хенри. Браво.
-
Прочетох с интерес!
-
Поздрав, Кети! Наистина си майстор!
-
Ох! Почувствах се на мястото на жената. Много реалистично пресъздадено.
-
Покъртителен разказ, Кети! Звучи ми толкова автентично, че сякаш няма начин да е измислен. Напомни ми за филма "Монпарнас 19". Този племенник е сякаш онзи търговец, който като лешояд изкупи посмъртно на безценица картините на Модиляни, за да спечели от тях милиони, ощетявайки наивната и доверчива вдовица. Благодаря ти за удоволствето да те чета. Майстор си не само в поезията, но и в разказа!
А този поставям в Любими. -
Харесах
-
Ех,Кети, като че ли на две- на три, нахвърляла си едни простички истини, които ни показват голямата истина - накъде е човек без духовност? Въпреки трагичния живот на тази жена! Майсторица! Трогна ме!
-
Харесах! Вълнуващ разказ!
-
Най-ценното за Русана - това, без което не може... Представила си стойностите на съпруга и тези - на племенника, за да се стигне до тези - на жената, която не става за нищо. Андерсеново звучене... Хубав разказ! Поздравления, Кети и успех!
Бъди жива и здрава!