Katriona (Кети Рашева) 11 януари 2017 г., 21:05

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 

999 18 51

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, а теб ще натиря, защото за нищо не ставаш! Напиеше ли се, ставаше луд, биеше и трошеше. Той така си и умря – падна, докато работеше, пак като хала, от скелето на един строеж. Тряс-прас, дъска се чупи, ребра се чупят... ребрата се забиха в белия дроб и след два дни жена му беше вдовица. За погребението се наложи да вземе пари в заем от съседи и познати, и докато се разплати, пиян шофьор я помете на спирката, както си чакаше автобуса за работа. След седем месеца болнични от фабриката я уволниха тихомълком, все едно изнасяха мъртъв любовник от чужда къща. Хайде една година безработица... а после? – После започна да продава. Първо циркуляра, после дрелката и ъглошлайфа, след тях омете като с трън бараката. Това железа, тухли, цигли, дървен материал... накрая един от Две могили ѝ купи за жълти стотинки двете бурета, и не остана нищо за продаване.

Зимата изкара с една каца зеле. Толкова беше омършавяла, че на два пъти си преправя дънките и полите. Пуловерите ѝ висяха като на закачалка, а напролет шлиферът ѝ стоеше като подарен от умрял, както казваха по нейния край. Да ти стоят дрехите като подарени от умрял, беше символ на крайно падение, дъното на живота – толкова да си изпаднал, че нямаш една риза на гърба си и чакаш някой да умре, да ти подарят някоя дреха за Бог да прости.

Русана, така се казваше вдовицата, нямаше деца, вече и мъж нямаше, но си имаше едно богатство: книгите. Не че беше учила кой знае какви науки, но в първите години на демокрацията работеше в една печатница, веднъж-дваж се зачете в книгите, които окрайчваше на гилотината и много ѝ хареса. По това време книгите бяха още евтини, започна да си купува първо от печатницата, после от книжарници и си напълни библиотеката. След години читателите обедняха и книгите поскъпнаха, а Русана се научи да си купува книги от улични търговци и от битака. По времето, когато лудият ѝ мъж падна от скелето, беше насъбрала няколко поредици: „Прокълнатите крале”, любовни романи, Паулу Коелю, Особено много обичаше книгите на Мери Хигинс Кларк.

И когато в края на март, отслабнала като кука, посрещна на гарата племенника си, през ум не ѝ минаваше, че посреща своя палач. Момчето беше единственият ѝ жив роднина, и по тази причина смяташе, че е длъжен да посети осиромашалата си леля, да ѝ вдъхне кураж. Влязоха в студената къща и Русана се засуети около печката.

Гостът се разходи важно из леденясалите стаи, като се хилеше злобно: – Лельо, много си я окъсала, ма! – и се изплю в мивката. – Тука, освен мишки да ти изгризат книгите, друга опасност няма. Книгите!

- Що не вземеш да ги продадеш тия книги, а, лельо, сигурно добри пари ще им вземеш? – и момчето с бръсната глава, пременено в анцунг „Адидас”, алчно заоглежда претъпканите рафтове на библиотеката.

Русана сякаш гръм я удари. Това тлъсто и пъпчасало момче дали знаеше колко беше пестила тя, за да ги има? И знаеше ли по колко пъти ги беше препрочитала? И че всичките тия томчета ги беше изчела само нощем, докато чакаше ненаситния си мъж да се прибере и да я пребие, защото не може да му роди дете?... – Тия книги не са за продан! – изхриптя Русана. – Те са ми всичко, аз друго освен тях си нямам! – и викна като луда: Не ги продавам, ясно ли ти е?

Гостенинът вече беше измислил всичко. Сутринта леля му отиде на църква, а той с неподозирана лекота се разшета. Набързо събра кашони от задния вход на супермаркета, наблъска книгите в тях и ги натовари в едно такси комби. Имаше безброй „аверчета” и само за няколко часа съкровищата на Русана изчезнаха в бездънните търбуси на антиквари, заложни къщи и търговци от битаците. С парите пъпчивият негодник се напи, преспа при една фльорца на Разпределителна гара и на сутринта се качи във влака за Плевен. Опъна се блажено в затопленото купе и заспа.

В ледената къща Русана лежеше на изтърбушения диван и плачеше с глас така, както не беше плакала дори на погребението на оня с ребрата. Сега вече нямаше нищо. Нищо!

© Кети Рашева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Това, без което не можем »

1 място

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Поднасям ти закъснели аплодисменти, Кети! Жесток разказ, като шамарите на живота. Грабваш от първите редове и продължаваш да водиш читателя с лекота и притегателност! Майстор си, признавам ти го!
    Браво и честито първо място в конкурса, мила!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Наша си действителност! Лиричен реализъм в действие.Радвам се за успеха ти,Катя!😍
  • DochkaGeorgieva (Дочка Г) Много силно и изключително завладяващо! Честито!
  • esenna (Нина Стоянова) Мариана - "Три ябълки паднаха от небето"...така е името на книгата на Нарина Абгарян...
  • MariaAna (Мариана Грънчарова) Напомни ми за "Две ябълки паднаха от небето"...Там героинята сушеше книгите от наводнената библиотека с щипки на простора...макар за нищо да не ставаха, но имаше...имаше душа си имаше. Защо да не доразвиете сюжета....Някой да я СРЕЩНЕ!
  • hapka-kapka (Десислава Вълова) Висок професионализъм!
    П.П.
    Кети, коментарът ти под моята творба е чест за мен!
  • toxin (Таня Донова) Ти като хванеш перото, Кате, читателят трябва да хване кърпичката...
    Много сила има в думите ти!
  • Lebovski (Лебовски) поздрави!
  • aap (Ангел) Поздравления!!!Много реално и точно!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Страхотно, много силно и колоритно. Всичко си представих и видях, все едно живея до нея.
  • donchevav (Венета) Много силен разказ - и стоплен от мека, приглушена тъга по човешкото! Поздравления, Кети!
  • странница (Сеси) Разказ, който оставя диря в сърцето!
  • inakrein (Илияна Каракочева) Много силно, истинско, докосващо. Харесах!
  • yotovava (Валентина Йотова) Много пъти четох тоя разказ, Кате, пишеш завладяващо и стискащо гърлото.
  • Роби (Роберт) Трогателен, майсторски написан разказ!...Поздравления за първото място, Кети!...!...
  • SabiZhurnalov (Съби Журналов) Брависимо!
  • jenyivanova (Жени Иванова) Честито и от мен
  • RaiaVid (Радка Видьова) Честито и от мен, Кети!
  • Eia (Росица Танчева) Честито, Кети! Аз гласувах за разказа "Биляници" на Георги Стойков, но и твоят разказ много ми хареса - първият коментар на страницата ти е мой. Поздравявам те за заслуженото първо място! Чакам с нетърпение новата тема!
  • ГеоргиСтойков (Георги Стойков) Честито, Кети! Поздравления за първото място, заслужи го с хубавия си разказ!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) !
    Успех на конкурса, Katriona!
  • Рони Покъртително, наистина. Но най-вече е майсторски написано!
  • ico1_all (Христо Паничаров) Тъжно!
  • silvina84 (Силвия Йорданова) Жалко, че не мога да гласувам...
  • muhaninja (Кирил Ганчев) Майсторски написано, с такава човещина, с въздействаща образност! Прекрасно е, че има българи с толкова буден и красив ум !
  • valia1771 (Ивон) Дълбоко и силно! Разказ, който ще помня!
  • admin (Георги Колев) Разказваш брутално и увлекателно. Ще те следвам...
  • teis Пипна ме това... болезнено.... много казваш, много заключения могат да се извадят... истинско е. Така го усетих. Кети!
  • yotovava (Валентина Йотова) Кате...
  • Emma_Heart (Гергана Костадинова) Събра ми се буца в гърлото... Колко силно! Слагам в "Любими".
  • sisi6571 (Светла Илиева) Сърцето ми прескочи няколко удара, оживя картината и чувството, че си ограбен, ме стисна за гърлото. Поклон ти за майсторството, мила Кети!! И успех!!
  • RaiaVid (Радка Видьова) Аплодисменти, Кети! И успех!
  • sauronboab (Борислав Ангелов) Това сигурно е било преди години? Защото вече, уви книгите не струват толкова скъпо, че някой да поиска да ги продаде... А племенника - книгите би ги взел само заедно с къщата.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Мисля,че искаш да кажеш:"Най страшно е когато и духовно обеднееш"
    Тогава и душевните дрипи са нещо.
    Поздрав от мен!
  • aleksandra79 (Анелия Александрова) Който го може, го може. Настръхнах докато четях, много силен заряд носи разказа ти. Поздрави и успех!
  • Довереница (Дочка Василева) Разтърсваща история.Поздрав за умението да въздействаш„
  • djudjii (Жанет Велкова) Силно перо имаш, Кети. Въздействащ разказ!
  • kryskat (Иван Станков) Безжичен, ще ме извиняваш но нищо общо със стилът на О Хенри! Неговите разкази са най често с неочакван край а тук краят е зловещо предначертан.
  • Clara (Клара) Този ме удари право в сърцето! Да ти кажа "Браво" ми звучи обидно малко, Кети! Отивам да си подредя книгите! А на теб - Успех!
  • 670301 (Павлина Гатева) Много хубав разказ. Благодаря, че прочетох.
  • Anabell (Ани) Снощи... като прочетох заглавието и... вече си знаех, че пак ще ми изровиш душата.
    От ,,Деспина,, те обичам аз тебе! И от онзи с циганчето в болницата... Кети, за мене си велика! Само ти можеш толкова лесно да ме... Съжалявам, че не мога да гласувам за теб в конкурса, защото не съм написала нищо, но за мен Ти си! И това е...
  • Bezzhichen (Безжичен) Хубави, добре написани разкази, дори и на най трагични теми, винаги ми харесват. Без да сравнявам, пази Боже, ми навя асоциация с О'Хенри. Браво.
  • Plevel (Силвия Илиева) Прочетох с интерес!
  • rumbic (Руми) Поздрав, Кети! Наистина си майстор!
  • ГеоргиСтойков (Георги Стойков) Ох! Почувствах се на мястото на жената. Много реалистично пресъздадено.
  • kryskat (Иван Станков) Покъртително! Жестоко! Имаше някаква латинска сентенция или италианска поговорка, не се сещам точно - "Ако не е истина, добре е измислено!" . Според мен е подходящо да се каже за творението ти Кети. Да! От недоимъка и беднотията винаги има изход за един народ. Примери колкото щеш. Народи, които са били на границата на оцеляването сега са сред най добре живеещите в страните си. От бездуховността обаче няма измъкване и то е защото бездуховниците създават подобия...
  • vega666 (Младен Мисана) Покъртителен разказ, Кети! Звучи ми толкова автентично, че сякаш няма начин да е измислен. Напомни ми за филма "Монпарнас 19". Този племенник е сякаш онзи търговец, който като лешояд изкупи посмъртно на безценица картините на Модиляни, за да спечели от тях милиони, ощетявайки наивната и доверчива вдовица. Благодаря ти за удоволствето да те чета. Майстор си не само в поезията, но и в разказа!
    А този поставям в Любими.
  • arnaudova83 (Недялка Арнаудова) Харесах
  • esenna (Нина Стоянова) Ех,Кети, като че ли на две- на три, нахвърляла си едни простички истини, които ни показват голямата истина - накъде е човек без духовност? Въпреки трагичния живот на тази жена! Майсторица! Трогна ме!
  • valia1771 (Ивон) Харесах! Вълнуващ разказ!
  • Eia (Росица Танчева) Най-ценното за Русана - това, без което не може... Представила си стойностите на съпруга и тези - на племенника, за да се стигне до тези - на жената, която не става за нищо. Андерсеново звучене... Хубав разказ! Поздравления, Кети и успех!

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.