Ако имах за миг свобода,
свободата при полет в орела,
то и моята земна съдба
на високото път би поела.
Ако имах хриле под ръце
на акулата, хищна и смела,
бих се спуснал, по-лек от перце,
във морето за черната перла.
Ако имах на кърта мощта
да копая подземните мрежи,
бих преровил за тебе нощта
да намеря туй златно ковчеже.
Но аз имам край мене жена,
верен спътник, мечта слънцеока
и не бих я сменил ни с една
изброена по-горе посока.
© Иван Христов Всички права запазени