Амбицията е стремеж към съвършенство.
Съвършенството е стремеж към идеализъм.
Идеализмът е стремеж към перфекционизъм.
Перфекционизмът е стремеж към по-добър живот.
По-добрият живот е цел.
Целта е дадена посока.
Посоката е там, накъдето отиваме.
Отиваме там, където решим.
Решаваме това, което е необходимо или това, което ни се иска.
Необходимото е следствие на нужното, а това, което ни се иска – призив на душата.
Душата е това, което ни изпълва.
Изпълва ни желанието за поставяне на високи цели.
Високите цели са устрем към успеха.
Устремът към успеха е амбиция.
Амбицията е стремеж към съвършенство.
А това, което ние наричаме съвършенство, не съществува.