Бостън – наши дни

Бенджамин Брук се чувстваше много уморен. Не толкова физически. Нито пък му тежеше товарът от 68-те години. По-скоро бе уморен от продължаващия вече четвърта година фанатичен опит да съживи “Бриз” и отново да вдигне компанията на крака. Председателят на борда не искаше да се пенсионира и да остави отрочето си на произвола на съдбата. Не можеше да си представи, че компанията, която основа с неколцина приятели преди близо 55 години, може да послужи за храна на някоя финансова акула. И то в зенита на живота му. Само, защото не бе успял да се справи с управлението на “Бриз” и бе го довел до опасността от фалит. Кризисният план за преструктуриране на производството, който бе приет миналата година, засега не даваше очакваните резултати и Брук много се страхуваше, че нещата могат да излязат извън контрол.

Една нощ дори се събуди целият, облян в пот. Бе сънувал ужасяващ сън, който прие като лоша поличба. Едно старо полуизсъхнало дърво, бавно инч по инч се накланяше надолу към стръмен склон под напора на огромна снежна пряспа. Изведнъж дървото не издържа и се пречупи с трясък, а освободената снежна маса се втурна по склона, въртейки в центрофуга остатъка от дънера. В този момент мятащото се дърво започна да придобива очертанията на човешко тяло и от снежния вихър се показа изкривено от болка и страх лице. Бе неговото собствено лице.

Чуруликащият звън на интеркома го извади от тежкия унес и Бенджамин Брук с известно удовлетворение се пресегна и натисна мигащото копче.

-  Какво има, Кералайн? – попита той с леко отпаднал глас.

-  Мис О’Браян е тук и моли да я приемете. Какво да ù кажа? – прозвуча от говорителя плътният и приятен глас на дългогодишната му секретарка.

-  Нека влезе – отвърна след известно колебание Брук, чудейки се какво ли иска Линда от него в края на работния ден.

След секунди вратата се отвори и в рамката се показа стройната фигура на Линда О’Браян. Тя енергично влезе и с неподправена усмивка на лицето се обърна към възрастния мъж.

-  Имам страхотна идея, Брук, и искам първи ти да я чуеш – рече на един дъх тя и седна на дивана за гости.

Когато бяха насаме, Линда не използваше учтивото обръщение “господин”. Познаваше Брук още от детските си години, когато той често гостуваше на семейство О’Браян. Само че тогава тя го наричаше просто чичо Брук и с нетърпение очакваше гостуванията му, защото винаги получаваше интересен подарък или лакомство. Понякога дори родителите ù открито негодуваха, че по този начин Брук твърде много разглезва малкото сладурче, както той обичаше да я нарича.

Брук стана от стола, приближи се до Линда и седна срещу нея, разкопчавайки преди това сакото си.

-  Какво толкова те е вдъхновило, че не може да почака до утре – отбеляза с умора в гласа той.

В следващите няколко минути с бързината на картечен откос Линда разказа за лекцията на професор Хари Коен в музея Пийбоди и внезапно осенилата я идея за създаване на нов мъжки парфюм и съпътстваща го рекламна кампания. Тя щеше да се основава на древната египетска легенда за сътворението на света. Без да я прекъсва, Бенжамин Брук слушаше с бащинска загриженост ентусиазирания разказ на Линда. Все едно, че някогашното малко момиченце бе дошло при него, за да се похвали с най-новата си красиво направена рисунка.

-  Е, какво ще кажеш? – попита задъхано тя.

-  Извини ме, но мисълта ми вече не може да препуска така бързо, както бе някога. Страхувам се, че не успях да схвана в подробности идеята ти. Всъщност как точно смяташ да изготвиш този парфюм?

-  О, Брук, сигурно говоря много объркано, но ще се опитам да подредя мислите си – отвърна Линда, пое дълбоко дъх и продължи със значително по-спокоен тон. – Искам да създам нов мъжки парфюм, чиято рекламна кампания ще бъде основана на египетската легенда за лотоса. Както е известно, от най-стари времена Египет е бил традиционен производител на парфюми и затова смятам, че нашият нов парфюм трябва да се изготви по древна египетска рецепта. И точно тук се надявам на помощ от професор Коен, който би могъл да открие такава при предстоящите си разкопки в Бубастис. Той има намерение да копае при останките на храма на богинята Бастет, която е смятана за майка на бога на парфюмерията Нефертем.

-  И смяташ, че при тези разкопки професорът би могъл да се натъкне на някой древен папирус, който да ни каже как да изготвим парфюма – прекъсна я с недоверие Брук.

-  Защо не? Дори си мисля, че можем да открием някой запечатан съд с парфюм, които бихме могли да изследваме! – възкликна Линда.

-  Би било твърде хубаво и лесно. Ала даваш ли си сметка, че оттогава са изминали близо три хилядолетия и едва ли би могло да се намери нещо, което да става за изследване – отвърна Брук и се облегна.

-  Ти си непоправим песимист – рече леко сърдито Линда и отметна назад косата си.

-  Винаги очаквай най-лошото, за да си подготвен за него. А и напоследък нямам много основания да гледам с надежда напред. Сама знаеш в какво състояние е компанията – въздъхна възрастният мъж, гледайки тъжно с кафявите си очи зад роговите рамки на очилата.

Линда се наведе напред, пресегна се, хвана ръката му и я стисна в своите длани.

-  Точно за това смятам, че в идеята ми има хляб. Искам да ти помогна, чичо Брук. Мислиш ли, че не виждам колко много те тревожи лошото състояние на “Бриз”. И смятам, че за да се върнем отново в коридора на печелившите, трябва да атакуваме директно най-слабото ни звено. А то е липсата на нов конкурентен мъжки парфюм на пазара. Не е ли така?

-  Така е, малко сладурче, но доколкото разбирам, ти имаш намерение да излезеш извън рамките на рекламата, а това означава, че ще пристъпиш зоната на действие на Сара Колинс. Страхувам се, че това никак няма да ù хареса.

-  Всъщност е така, но не можеш да отречеш, че всеки има право да реализира идеите си. А тази идея е моя. И колкото до Сара Колинс, тя няма да узнае с какво се занимавам, а също така се надявам, че и ти ще ми помагаш в това начинание – отвърна с обезоръжаваща усмивка Линда.

-  Значи нямаш намерение да обявиш идеята си открито пред компанията?

-  Напротив, най-открито ще подпомогна експедицията на професор Коен с благотворително парти в имението на дядо. Надявам се, че и ти ще присъстваш.

-  Не си губиш времето – усмихна се за първи път Брук.

Все пак осъзнаваше, че макар и да звучи налудничаво, идеята на Линда бе интригуваща и най-малкото с нищо няма да навреди на компанията.

-  Доколкото те познавам, май вече имаш някакъв план в главата си.

-  Ами... искам да те помоля само за една по-дълга лятна ваканция.

-  Да не би да се готвиш за екскурзия до пирамидите?

-  Всъщност идеята не е лоша – намигна закачливо Линда и се изправи. - И така, получавам ли зелена светлина?

-  Имаш съгласието ми, но при условие, че ми обещаеш нещо. Няма да има никакви вътрешни конфликти – отвърна Брук и също се изправи.

-  Обещавам – с най-голяма готовност отвърна Линда и дори се прекръсти, за да докаже, че има намерение да спази думите си.

-  А между другото, нали каза, че ще правиш благотворително парти. С каква сума смяташ да изръсваш гостите?

-  Не се безпокой. Ти попадаш в категорията на приятелите, а за тях поканата ще струва само 1000 долара – рече Линда и се насочи към вратата.

-  Та това си е жив обир! – възкликна Брук, който с учудване установи, че разговорът с Линда се бе отразил ободряващо на духа му и донякъде бе подтиснал тревогите около състоянието на компанията.

Линда О’Браян напусна в приповдигнато настроение кабинета на Брук и тръгна по коридора към своето царство, което се намираше в дъното. Минавайки покрай тоалетните, се спря и реши, че малко освежаване ще ù се отрази добре. На входа почти се сблъска със секретарката си Сали Дебъроу, която дори изпищя от изненада.

-  Какво правиш тук по това време? – попита с изненада Линда. – Мислех, че вече си тръгнала.

-  Е, все някой трябва и да поработва от време на време – отвърна язвително Сали, стискайки папка пред гърдите си.

-  Не се сърди. Да не мислиш, че съм била на купон – отвърна Линда и се насочи към умивалниците, следвана плътно от секретарката си.

-  Изготви ли списък с поканите за благотворителното парти?

-  Естествено. Готови са и точно бях тръгнала да оставя една на Брук, когато ти едва не ме сгази – отвърна Сали с по-примирителен тон. – И какво толкова стана на тази лекция, че реши да организираш това парти? Да не би да си свалила докторчето, а?

-  Можеш да се успокоиш. Коен изобщо не е мой тип, но може би идеално се вмества в твоите представи за млад жребец – отвърна невъзмутимо Линда.

-  Така ли! Бързо казвай как изглежда – почти взе да подскача Сали.

-  Ами...

-  Хайде де. Стига си го усуквала.

-  Ами нещо средно между Харисън Форд и Кърт Ръсел, но по-висок и от двамата – отвърна Линда, а в огледалото пред нея просветнаха игриви пламъчета в очите ù. – Разбира се, бе облечен в костюм, но трябва да нямаш очи и въображение, за да не можеш да разбереш каква машина от мускули се крие под него – добави Линда, пусна водата и наплиска лицето си.

-  Нали ще ме запознаеш с него – почти с пресипнал глас рече Сали, услужливо измъкна парче хартия за ръце и го подаде на шефката си.

-  Нямаш проблем, Сали. И без това съм ти отредила основна роля в организацията на партито, така че Хари Коен ще бъде очарован от твоето амплоа.

-  Ще го побъркам – весело си повтаряше Сали, без да може да се свърти на едно място от радост.

-  А, и още нещо – рече Линда, която бе подсушила лицето си и ровеше в чантата си. – Говорих с Брук и той даде съгласие, така че се готви за екскурзия до Египет.

-  Каква екскурзия? Какво ще правим там?

-  Ще копаем.

-  Какво? – ококори се Сали, а очите ù станаха двойно по-големи зад увеличителните стъкла на очилата.

-  Спокойно. Само ще помагаме на професор Коен. Ти не си ли съгласна?

-  Така кажи. Разбира се, че съм съгласна, но в такъв случай на кого ще оставим Матилда? Тя е свикнала само с теб и мен, и ако я гледа някой друг, направо ще се поболее.

-  Значи не ни остава нищо друго, освен да я вземем с нас. Може пък там да си намери някой симпатичен египетски котарак.

-  Супер! – възкликна Сали и добави: - Но аз трябва да побързам, иначе няма да мога да си раздам поканите.

-  Само още нещо. Нали не си включила госпожица Колинс сред поканените?

-  Съмняваш ли се. Тя и без това няма да преживее, ако даде толкова пари за благотворителност – отвърна Сали и се обърна към изхода.

Дамската тоалетна утихна. Тишината в помещението се нарушаваше само от жуженето на примигваща луминесцентна лампа. Внезапно една от вратите на тоалетните се открехна, за миг спря и бавно се отвори до край. Първоначално се подаде глава, а след това в пълен ръст се показа директорката по развойната дейност Сара Колинс. Щом се убеди, че Линда и онази тапа - секретарката ù, си бяха тръгнали, се насочи с по-бърза крачка към умивалниците.

“Какво ще правят тези двете чак в Египет, и то с разрешението на Брук. А какъв е този професор и защо не ме канят на това парти” – беснееше наум Колинс, миейки ръцете си. “Не, това няма да остане така” – реши тя и ядно натисна с все сила копчето на сешоара.