24.05.2011 г., 15:33 ч.

Амулетът 13 

  Проза » Повести и романи
664 0 0
4 мин за четене

  Александрия - 1971 година след Христа

 

 

Мохамед Хамада облече дебелото вълнено сако. То влизаше в употреба само през хладните зимни месеци. Огледа се изпитателно пред огледалото в антрето и напусна къщата си, която се намираше в египетския квартал Ракотис. Професорът по физика в Александрийския университет бе верен на навиците си и всяка сутрин излизаше рано, за да изпие чаша силно кафе при Хасим. Там преглеждаше и сутрешната преса. След това се запътваше към пазара, за да купи храна, която връщаше у дома. Всичко това приключваше с обилна закуска към 8.30 часа. После Хамада се отправяше към университета, където го очакваха обичайните за деня лекции и голяма по обем административна работа. Бе свързана с поста му на декан на Физическия факултет.

Докато шумно сърбаше кафе в задименото заведение при Хасим, Мохамед Хамада се загледа в уводната статия на вестника, която отбелязваше официалното откриване на Асуанския язовир. Грандиозно съоръжение, което струваше на египетската хазна около милиард долара. Заради него се наложи преместването на древните скални храмове при Абу Симбел, които иначе щяха да бъдат залети от водите на новия язовир. Освен това се съобщаваше за подготвяната нова конституция на страната, която бе следствие от така наречената “корекционна революция”. Новият президент Ануар Садат, искаше да превърне Египет в социалистическа република, приближена на СССР.

Професор Хамада вече бе навлязъл в очертанията на шумния и пъстроцветен градски пазар, в който цареше обичайното оживление. Движеше се бавно между сергиите. От време на време спираше, за да поприказва с търговците. Те го поздравяваха учтиво по име и не пропускаха да похвалят прясната си стока. Хамада опипваше плодовете и зеленчуците, кимаше одобрително и посочваше онези, които смяташе да купи.

Накрая спря пред търговец на плодове, който обикновено караше продукцията си от Кайро. Двамата мъже се поздравиха. Търговецът се наведе и извади една диня изпод масата. Мохамед Хамада пое подадения му едър зелен плод и преди да го прибере в пазарската чанта установи, че е необичайно лек. Това означаваше само едно. Братята от Кайро му възлагаха нова задача.

Хамада бе направил успешна научна кариера на преподавател в Александрийския университет. Бе уважаван от колегите си, заради ерудицията и научните си постижения в областта на физиката. Неговото реноме бе добре известно и в чужбина. Често бе канен да изнася лекции, а това му позволяваше да пътува свободно зад граница. Но почти никой не знаеше, че зад интелигентната и добродушна външност на професора се криеше един от лидерите на организацията “Ал-Икхван Ал-Муслимун” или както бе известна в цял свят – “Мюсюлманско братство”.

Тази терористична организация бе основана през 1928 година в Ислямия от учителя Хасан Ал-Бана и влиянието й бързо се разпространи в Судан, Сирия, Палестина, Ливан и цяла Северна Африка. Основната й цел бе завръщането на Корана и Хадита, както и превръщането на Египет в ислямска република. След 1938 година Мюсюлманско братство се политизира силно. Започна борба за изчистването на исляма, отричайки все по-силно нарастващото западно влияние. Тези позиции превърнаха организацията в реална заплаха за управляващите в Египет. През 1954 година бе осъществен неуспешен опит за убийство в Александрия на президента Насър, дошъл на власт две години по-рано с революция. Тогава шест от лидерите на Мюсюлманско братство бяха екзекутирани, а много други членове бяха хвърлени по затворите. За да оцелее, организацията трябваше да премине в дълбока нелегалност.

Именно след тези събития, Мохамед Хамада, който по това време бе на 38 години, оглави овакантения лидерски пост на братството в Александрия. Тайните служби на Насър не бяха успели да се докопат до него.

Когато се прибра в къщи след сутрешната си разходка, Хамада остави продуктите в кухнята и побърза да извади динята. Постави я на масата, взе нож и внимателно отдели кръгло изрязания капак на плода, който повторно бе залепен за него. Бръкна в издълбаната вътрешност на динята и извади найлонов плик, в който намери две снимки и лист хартия.

На едната снимка се виждаше голям туристически кораб с надпис на английски “Принцесата на Египет”. Втората бе запечатала лицето на млад мъж, явно чужденец в униформа на морски офицер. Лявата буза на мъжа бе прорязана от дълъг белег. Хамада повъртя снимките в ръцете си и ги остави на масата. Взе листа и се зачете. Когато свърши, бавно го постави отпред и се замисли.

Братята от Кайро искаха премахването на човека от снимката. Смятаха го за американски шпионин, който сътрудничи на режима на Садат. Задачата трябваше да се изпълни незабавно. Бе приложено и пътното разписание на кораба, пристигащ в Александрия само след три дни. Мохамед Хамада трябваше да възложи изпълнението на ударната група. Освен това в плика имаше и пари, но той изобщо не си направи труда да ги преброи. Знаеше, че са достатъчно.

От коридора се дочу шум. Мъжът бързо върна всичко в плика и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Дори и семейството му не знаеше с какво се занимава. И така трябваше да остане.

© Пламен Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??