Ана, но не майката на Дева Мария, а онази Ана – безизвестната. Ана, за която никой не отправяше молитва нощем, тази която пееше с птиците и танцуваше с вятъра. Ана – едно объркано дете, събрало в сърцето си мъката и мизерията на вековете… самотна звезда на небето, животът беше убил мечтите в това детско сърце, преди да се родят. Ана – живееща в моето сърцето и пак в него умираща. *Anne – C’est moi. 
Ана обичаше да се разхожда из планините на селцето, в което живееше, без всъщност да мисли за нещо конкретно, просто се рееше в облаците… Понякога се спираше на поляната насред гората и лягаше в тревата…  Често го правеше, за да убие времето, на което й се струваше, че е чужда… чужда беше действително на това време, на това село, на тези хора, които не се интересуваха от нищо друго, освен да придобият насъщния хляб… Придобиването на прехраната беше изместило настрани духовните им ценности, по правилно беше да се каже, беше ги убило.
 Мизерията беше унищожила тези хора, те живееха, без да съществуват… 
Ана беше дъщеря на овчаря, него всички го обичаха, добър беше действително. А майката по цял ден беше на къра или шеташе из къщи, тя често се сърдеше на дъщеря си, че не й помага в домакинството и не се грижи достатъчно за по–малкия си брат – Атанас. Колкото повече майка й й се караше, Ана още повече не слушаше, тя по цял ден се разхождаше из планините, харесваше й се да броди из тях, да се любува на красотата на природата…
- Ано, да вземем да те направим една овчарка, че по цял ден ще се нагледаш на природа, ела утре с мен да ми правиш компания. - подземваше шеговито баща й. 
 След вечеря всички си легнаха да спят, освен Ана. Когато лампата се загаси, тя взе една книга, която й бе дала учителката предния ден, отвори тихичко шкафа до леглото си, измъкна от там фенерче и започна да чете. След малко захвърли книгата настрана и стана лекичко от леглото, погледна брат си и излезе. Приближи се до стаята на родителите си и надникна през процепа във вратата… после се облегна на стената и отправи празен поглед в нищото…
Когато се върна в стаята си, тя бързо се зави през глава и заплака, заплака така както би плакала девойка, видяла любимия си с друга жена… 

 *Ана - това съм аз (фр.)