Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То отхвръкна и се удари в глезена на идваща отсреща забрадена жена. Тя се приведе, жилната от болка. Докато разтъркваше удареното, дългата ù пола се разлюля. Показа се парче бяла кожа, в която се отрази слънцето. Бе дребна млада жена, сякаш врабче в шепа.
Горан не се извини, а разпери ръце. Ризата му се набръчка, та ръкавите заприличаха на оперението на пуяк. Изблъска от пътя приведената жена така, че тя загуби равновесие и падна. Изпитваше ненавист към друговерците. Презираше молитвите им и боговете им. Наричаше ги разколници, а сам в нищо не вярваше.
Бузите на жената се покриха с пепел. В очите на Елиф потъмня кехлибарът. По него се стече тъга. Горан изпита доволство, че е повалил един от вр ...