Сълза

   Една сълза, блещукащо бисерче се спусна по стръмния склон, който бе лицето на Златомир. Не! Не беше сълза от радост! Тази сълза бе пролята в името на тъгата, сръбта, болката, страха, омразата и най-вече любовта. Тя бе една мечта извън обсег, един съсипан живот. Някои хора биват игнорирани от обществото поради физически или умствени недъзи, а други поради завистта или простотията на най-нисшите от обществото. Златко бе унизен от обществото, не защото имаше физически или умствени недъзи, а заради самия му характер. Понякога се ядосваше за дреболии, ала когато се наложеше да се ядоса, за да защити достойнството си или нещо негово, той бе хладнокръвен и спокоен. Макар й момче, той често плачеше в дома си, скрит от чужди очи. Видът му довеждаше неприятната мисъл за тъмна личност, ала той обичаше да се смее с малкото приятели, които имаше. Не само вида му бе тъмен, също така и сърцето му, ала все пак имаше много добро събрано в него. Това донякъде се дължеше на голяма грешка, която бе направил в миналото и още го преследваше. Всяка вечер му нарушаваше спокойния сън, всеки ден страхът нарастваше. Той не можеше да помогне на собствения си живот, ала успяваше да помага на другите. Дори за приятелите си и за своята тайна любов той бе готов да жертва живота си.

 Беше рано сутрин и Златомир тръгваше за единствената гимназия в града. Макар че всичко бе както винаги, той чувстваше някакво напрежение в сърцето му, което затаяваше дъхът му. Наречете го шесто чуство, ала нещо го караше да трепери. Както всеки обикновен ден се видя с Шукур. Той бе висок и набит, с чисто черна коса и с много красиви прошарени очи. Той не бе българин, а турчин. Майка му се преместила в България след развода с баща му, когато той бил на годинка и половина. Него го уважаваха всички и често го питаха, някакси с пренебрежение „Защо се движиш с тоя зягубеняк Златко?”! Понякога му идваше да пребие човекът, който пита, ала задържаше яростта си. Бе скъсал с около 5 гаджета на първия ден заради подобни въпроси. Шукур много обичаше да си говори с Златко и да се смеят двамата и точно това правиха този ден. Изнизаха се набързо няколко скучни училищни часа и дойде време за голямото междучасие.

 Както си седяха двамата и си говориха дойде една тълпа. Мършата на обществото! Започнаха да се закачат на нашия приятел. В този момент тъмнината погълна същноста на Златко и той се изправи. Както се смееха петимата изведнъж заплакаха. С няколко мощни, нечовешки удара той бе запратил четиримата в диапазон от два метра, преди някой да може да се намеси. След това се обърна към „Главатаря на групата” и тръгна към него със събрани длани една в друга. В следващия момент той се засили и с всичка сила бутна този, който бе причинил голяма част от болката му с дланите си по гърдите. Искра проблясна и сякаш от някаква експлозия и двамата хвръкнаха безпомощни на няколко метра разтояние и се строполиха на земята. Двамата бяха в безсъзнание. Искрата, която се бе получила от сблъсъка остана във въздуха и се разрастна в нещо като портал.

 * * *

-К-к-ъде съм?

-Спокойно, Златко, ти си в едно тайно място – проговори Щукур.

-Какво стана, от колко време лежа тука? – опита се да си спомни какво е станало преди да изгуби съзнание, ала само го заболя главата. Сякаш нещо бе контролирало тялото и ума му в този съдбовен момент.

-Ние сме в тайни подземия. Те ни търсят и избиват, и ни се наложи да намерим скривалища. Нищо не ги спира освен това, което са използвали дедите ни да се сражават помежду си – мечове и други средновековни оръжия. Все още не са се разпространили по далеч от общинския район, ала идват все повече и повече от портата, която ти отвори! – приятелят му го обвиняваше за нещо, за което нямаше никакъв спомен.

-За какво говориш, кои са те, какъв портал ?

-Значи преди три дена ти избухна и преби групата на Огнян ! Когато удари и него с последният си удар се отвори тъмна порта. Ти изпадна в безсъзнание, ала след миг се изправи и наговори един куп глупости. За някакво друго измерение и бог, но мрака! Също така каза, че ангелите на мрака идват и припадна.

-Това някаква шега ли е? – Той се изправи и видя болшинство от хора, скупчени на едно място. Много мизерни условия за живот имаше. Когато съзря това той повярва. – Продължавай!

-Сега всички оцелели са събрани тук ...

-Какво, каде са майка, татко и брат ми ?!!!

Шукур наведе глава и промълви едва:

-Те са на по-добро място....

Страшен шум се чу зад него! Хората се разбягаха, настана пълна паника и хаос! Златко се обърна и видя как идват 5 тъмни силуета. Приятелят му веднага му помогна да се изправи, ала вече ги бяха заобиколили. Единият насочи мечът си към гърлото на Шукур и изръмжа на някакъв нечовешки език, който за свое изумление нашият приятел разбра. Потресен от гледката как някакво си същество щеше да убие най-добрият му приятел, той скочи върху нещото. Сграбчи му меча от ръката с лекота и след това го разполови на две. Другите двама скочиха към него, на единият му отряза главата, а другият го намуши точно там, където би трябвало да е сърцето на човек. Строполиха се три трупа на земята и с тях приятелят му изгуби равновесие и падна.

Златко се обърна към другаря си, ала веднага се видя разлика в него. Лицето му бе променено от омраза и ярост, а зениците му бяха кърваво-червени. Войнът скрит отвътре се пробуди, само че въпросът беше дали ще е добър или лош?!

...