Казваха, че съм била нежна и крехка като капка роса. А очите ми се уголемили и изхвръкнали от болестта и заприличали на кюфтенца от супата с топчета. Бях много слабичка и въпреки силните бульони на баба, бузите ми така и не порозовяха, а тя се криеше зад вратата на килера и плачеше. Знам, защото я видях, когато търсех къде да се скрия от Мила като играехме на жмичка. Тези дни обаче, баба ми беше много заета. Наближаваше Коледа и трябваше да приготви храна за цял китайски народ. Така казваше, когато я питах кой ще изяде всичко това. А аз, на свой ред ѝ отговарях, че нямаме столове за цял китайски народ. И все я питах къде ще седнат, а тя умираше от смях и големият ѝ корем трепереше.
Аз съм Ангелина. Щях да бъда шести клас, ако не пропусках толкова много от училище, заради болестта, затова сега съм пак в пети. Петър от нашия клас ми каза, че мога да заместя скелета от стаята по биология. Много плаках тогава и учителката му се скара, но той продължи. Измисляше все нови и нови неща, и чак ...