Не разбирам какво искате от мен, бе хора?! Нямате ли си друга работа, ами ходите на тумби и само се заяждате? Имам право да си пращам стих всеки ден, ясно? Да не би да върша престъпление? Ако искате, ме четете, ако не - ме прескачайте като малка гаричка. То за всеки влак си има пътници... Пишела съм била така, а не - иначе. Аре, чупка! Кои сте вие да учите мен, Nepukistkataaа91? Аз толкова даскали съм разревавала, та на някакви лелки ли ще се дам? Кво ми държите сметка, че съм пишела стих за пет минути? Не е вярно - три са! Мноо важно - ще си пиша както аз си искам. Това, което се излее от раз, си е най-яко. Барнеш ли го, ще го развалиш. Всичко друго е тинтири-минтири... Как ли не, цял ден стихове ще пиша, неам си друга работа. Толкова ли не разбирате, че поезията ми е като отдушник, иначе ще се взривя, бе хора!!! Няма да можете да ме спрете. И внимавайте, щот като се ядосам, ставам малко луда... Точно пък сега не ме закачайте! Скъсахме с гаджето - предпочете оная шматка от другия клас. Питате ли ме кво преживях? Поезията ме спаси от хапчетата, честно ви казвам. През сълзи на един дъх написах стихотворението „Как можа?!":
Сърцето ми се дави в кърви,
как можа да го направиш?!
Тя по-красива ли е от мен
или може би е по-забавна?
Питам те отново през сълзи:
защо ме предаде, защо?!?...
Кълнеше се, че съм твоя завинаги...
... Измяната до гроб не ще простя...
Даже нямам спомен как съм го набрала на компа и пратила в сайт „Озарения". Може и да съм допуснала тук-таме правописни грешчици, но важно е съдържанието. Не проумявам как може човек да остане равнодушен към такава покъртителна емоция, още повече - да сипе огън и жупел срещу личната ми трагедия! То си ми идва отвътре като вопъл, като стон, като лавина... За щастие, в сайта има хора, които ме разбират и подкрепят... А сега ме чуйте внимателно, Sateniya, Данчето 55, Вихъра на танца, Чочко, Dete-lina, Komat и други заблудени потребители: не си губете ценното време! Няма смисъл, дами и господа! Ако не се озаптите, ще стана автор плюс и ще си заключа коментарите и оценките! Ха да ви видя тогава кво ще правите!
Накрая искам сърдечно да благодаря на уважаемите редактори, които ме публикуват всеки ден и ми дават възможност да радвам моите почитатели.
Айде чао и до утре!
© Вилдан Сефер Всички права запазени