18 дек. 2008 г., 08:43

Аре, чупка!

2.4K 0 50
2 мин за четене
 

Не разбирам какво искате от мен, бе хора?! Нямате ли си друга работа, ами ходите на тумби и само се заяждате? Имам право да си пращам стих всеки ден,  ясно? Да не би да върша престъпление? Ако искате, ме четете, ако не -  ме прескачайте като малка гаричка. То за всеки влак си има пътници... Пишела съм била така, а не - иначе. Аре, чупка!  Кои сте вие да учите мен, Nepukistkataaа91? Аз толкова даскали съм разревавала, та на някакви лелки ли ще се дам? Кво ми държите сметка, че съм пишела стих за пет минути? Не е вярно - три са! Мноо важно - ще си пиша както аз си искам.  Това, което се излее от раз, си  е най-яко. Барнеш ли го,  ще го развалиш. Всичко друго е  тинтири-минтири... Как ли не, цял ден стихове ще пиша, неам си друга работа. Толкова ли не  разбирате, че поезията ми е като отдушник, иначе ще се взривя, бе хора!!! Няма да можете да ме спрете. И внимавайте, щот като се ядосам, ставам малко луда... Точно пък сега не ме закачайте! Скъсахме с  гаджето - предпочете оная шматка от другия клас. Питате ли ме кво преживях? Поезията ме спаси от хапчетата, честно ви казвам. През сълзи на един дъх написах стихотворението „Как можа?!":

 

                                       Сърцето ми се дави в кърви,

                                       как можа да го направиш?!

                                       Тя по-красива ли е от мен

                                       или може би е по-забавна?

                                       Питам те отново през сълзи:

                                       защо ме предаде, защо?!?...

                                       Кълнеше се, че съм твоя завинаги...

 

 

                                    ... Измяната до гроб не ще простя...

 

Даже нямам спомен как съм го набрала на компа и пратила в сайт „Озарения". Може и да съм допуснала тук-таме правописни грешчици, но важно е съдържанието. Не проумявам как може човек да остане равнодушен към такава покъртителна емоция, още повече - да сипе огън и жупел срещу личната ми трагедия! То си ми идва отвътре като вопъл, като стон, като лавина... За щастие, в сайта има хора, които ме разбират и подкрепят...  А сега ме чуйте внимателно, Sateniya, Данчето 55, Вихъра на танца, Чочко, Dete-lina, Komat и други заблудени потребители: не си губете ценното време! Няма смисъл, дами и господа! Ако не се озаптите, ще стана автор плюс и ще си заключа коментарите и оценките! Ха да ви видя тогава кво ще  правите!

Накрая искам сърдечно да благодаря на уважаемите  редактори, които ме публикуват всеки ден и ми дават възможност да радвам моите почитатели.

Айде чао и до утре!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • vesben (Веселин Бенчев), тук говоря от името на Nepukistkataaа91, която си въобразява, че е Поетеса! Точно тя ще проплаче от затегнатите мерки в сайта.
  • Не знам защо се ядосваш толкова.Когато публикуваш не може да очакваш всички да харесат написаното, но даже и критиката е един вид внимание.
    Сигурен съм че има много хора, които харесват написани от теб неща, един от които съм и аз.
  • Рия е права! Една източна мъдрост гласи: "Когато двама души се карат, и двамата са виновни." Но е хубаво да си кажем някои неща, които ни тревожат и в прав текст и под формата на шега. И е по-добре, отколкото да си мълчим и да караме по течението. По-добре да се скараме и да стигнем до решение нали. И хайде да спрем да си правим лоши услуги, под ужасни неща, само защото авторът ни е приятел да му пишем добри думи. Даваме му крила да продължава да прави нищо, а това вече не е истинско приятелство. За него има лична поща, телефонни обаждания и срещи. Когато ни тежи е по-добре да споделим в разговор, а не върху белия лист, който не ни е виновен, а и съвет не може да даде.
  • Усмивки за всички ОзаряващИ се, ОзарителИ и ОзарителкИ...!!!
    Весели и щастливи празници!!!
    ПП.И най-специални поздрави за Феичка!!!
  • Прекрасен фейлетон и актуален! А, пък и потребителите: Sateniya, Данчето 55, Вихъра на танца, Чочко, Dete-lina, Komat си ги бива! Трябва да се раздвижват духовете отвреме-навреме и никога не може да има скука тук! Поздрави на всички и на Nepukistkataaа91! Колко е хубаво, че ви има!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...