Отново изстри всичко. Напоследък не се получаваше. Запали си цигара и затвори очи, изпитваше гняв. Онова момиче от съседния апартамент пак крещеше. Лазеше и по нервите. По всяко време на денонощието го правеха. Будеха я през нощта и като че нарочно - на пук на самотата и, стенеха и натрапваха удоволствието си без никакви скруполи. Ето и сега - четири следобед, а тази извиваше от 15 мин. и едва ли щяха да приключат скоро. Какъв е тоя любовник?Не го беше засичала, само съседката - обикновено момиче, нищо особено, да се чуди човек, какъв завиден сексуален живот имаше!

    Стана да си направи кафе. Явно с писането няма да има успех. Замисли се защо се ядосваше на хората, изглежда се обичаха, чуваше ги да се смеят, пускаха си музика и пееха силно (много фалшиво и двамата), очевидно имаха прекрасна връзка, макар и отскоро.

    Може би все пак Боян и липсваше. Взаимоотношенията им далеч не бяха, като на тези съседи. Тя бе отдадена на книгите си, не обичаше детинщините, към които той бе така склонен. Дразнеше се от повърхностния му лекомислен характер. В началото имаше страст, но тя търсеше духовна връзка, искаше човек, с който да може да сподели идеите и творчеството си. Човек, който да я възприема, като творец и да върви редом с нея по пътя на успеха. Боян не се интересуваше много от поезията и. Той бе авантюрист и мечтател, дай му да ходи да се катери по разни баири. Нямаше амбиции за развитие в кариерата си, живееше ден за ден и тази постоянна усмивка взе сериозно да я дразни. Като го изпращаше му подари екземпляр от последната си книга (направи го, за да му натрие носа). Да си спомня, че не я е оценил. За нея творчеството и бе над всичко. Написа му:

"Всички вървим по един път, но имаме волята да избираме как и с кого да го извървим"

ИВА

... Какво се беше размислила пак за него, по-добре си е сама.

      Вечерта пак се започна. Искаше и се да го види този мъж, докарваше момичето до лудост. Не можеше да не ги слуша, лежеше си и неусетно започна да си ги представя, той сигурно е висок и широкоплещест, може би дългокос, с татуси... Представи си го как кръвожадно я сграбчва и я опира на стената, такъв мъж едва ли ползва често леглото, сигурно я любеше навсякъде из апартамента. С такъв любовник вероятно нямаш избор, просто се оставяш на сетивата си и той те отнася някъде далеч, извън ограниченията на ума. Изважда от теб всички задръжки и светът спира да съществува. Какво ли е да го изпиташ? Несъзнателно беше притиснала ръка между бедрата си и ги стискаше силно, причинявайки си болка. Картината в мислите и вече не включваше момичето от съседния апартамент, само гласът все още беше нейният, но нямаше значение и тя би викала, ако се случеше да я обладават така. Остави се на фантазията си и възбудата я отнесе. Не беше мастурбирала така. Гневно и бясно, със страст, каквато не бе проявявала с никoй партньор. Изкрещя в оргазма си и при следващите потрепвания изстена сподавено. Остана известно време в унеса на блаженството, след това стана да си вземе душ... Отиде в кухнята и запали цигара, не можеше да спре да мисли за този човек. Искаше и се да го види. Имаше чувството, че е дошъл при нея - чукал я е и си е тръгнал, изпитваше ревност и болка, какво става, по дяволите?

Сънят дойде трудно...

Събуди се от познатите шумове, ооо, пак ли?!

Скочи от леглото и се наметна с халата. Излетя бясна и без идея точно какво иска да им каже, просто това трябваше да спре веднага!

Заблъска по вратата, дори не използва звънеца, удряше с ръце.

Мая отвори объркана и погледна с недоумение.

- Какво ви прихваща, защо блъскате? - момичето бе все още топло и влажно, не отърсило се от екстаза, в който се бе отдавало само преди секунди, очите и блестяха и цялото и същество свидетелствуваше за чувства и ниво на взаимоотнощения, каквито Ива не познаваше.

Обзе я задоволство, че бе попречила, че най-накрая бе направила нещо. Овладя гнева си и с хладна, злоблива усмивка заговори:

- Блъскането ми по вратата Ви, не Ви е угодно? Може би ще ми кажете, че нарушавам личното Ви пространство и личния Ви живот? - говореше бавно, като акцентираше умишлено на обръщението, в погледа и се четеще злоба и надменност.

 - Радвам се, ако е така и имате някакво отношение към личното пространство и живот на хората, защот... - А! - През отворената врата, на която Мая все още стоеше недоумяваща, се виждаше шкаф за обувки, върху който лежеше последната книга на Ива.

- Но тази книга... вие ме четете? - Объркването и осуети скандала, който се готвеше да развие и отстъпи пред онова сладко чувсто, което изпитваше винаги, когато хората я ласкаеха.

- Ами да, харесвам най-вече поезията ви... извинете, но защо е всичко това? Не може ли да приключим с по едно любезно ръкостискане и да оставим евентуални бъдещи срещи за по-удобно време... - Ива я прекъсна, развълнувана от присъствието на книгата и в дома на момичето, което така силно презираше в последно време. Чувстваше се гузна, несправедлива, глупава и просто трябваше да покаже, че не е такава!

- Разбира се, ще се радвам да се видим, но моля ви нека се извиня за реакцията си. Просто... не спя добре напоследък, а вие вдигате шум, събудихте ме... Съжалявам, постъпих толкова незряло, нека да подпиша екземпляра на "Сънища", специално за вас с най-искрените ми извинения... - Ива посегна към книгата, но Мая и препречи пътя и много смутена замрънка:

- Не е необходимо, наистина, нека спрем до тук сега... Не е момента, дори нямам химикалка наблизо.

- Ще я взема вкъщи и ще напиша нещо лично, да ви напомня за странното ви запознанство с мен и за това как и известните личности могат да се държат глупаво. - засмя се на престорената си самоирония и грабна книгата, а Мая трепна, като опарена и извърна поглед, затвори очи, като че искаше да избяга от този миг, да зарови глава, като щраус в пясъка...

   ... Светът се преобърна, все едно се бе хвърлила в бездънна пропаст. Всичко се въртеше и в ушите и гръмнаха ударите на собственото и сърце. Умът и с усилия се бореше едновременно да възприеме информацията и да я отхвърли... - на първата страница на "Сънища" вече имаше посвещение, беше написано лично от нея и подписано със замах...

"Всички вървим по един път, но имаме волята да избираме как и с кого да го извървим"

ИВА

Посветено на всички "съседи", които притесняваме с любовта си!