Аз съм любовница!
Не ме гледайте толкова ужасено! Ще станат кръвоизливи в разширените ви очи. Не клатете съжалително глави, аз избрах да бъда такава.
Съвременната любовница иска да бъде сама, тя носи травмите от миналото си и е замразила сърцето си. Вместо да си губи времето да отнема съпруга ти, тя го използва, за да се усъвършенства.
Да, хетерите са се завърнали. Още по-бляскави, още по-изкусителни, още по-умни, още по-творчески. Те владеят свободата си. И докато ти рониш сълзи, защото не желаеш да изкараш ваканцията си в пиянската компания на мъжа си, аз, любовницата, ще отида, където си искам.
Знаеш ли защо още избрах да съм свободна? Той идва при мен, защото се нуждае от усмивката ми, от ласката ми, от нежността ми. Аз не го напрягам, защото не завися от него. Той ме вижда винаги в пълния ми блясък, красива, мамеща... С него ме свързва само любовта. Ти си му дала всичко останало. А аз не го искам, повярвай ми! Аз не искам да го виждам уморен след работа, крещящ на децата, вбесен от касовите бонове, които му даваш постоянно да осребрява. При теб той е повелителят на кофата, при мен е онзи принц, когото всяка жена чака.
Да, любовницата взема всичко! Всичко най-хубаво, което е способен да даде един мъж. Лошите си навици и труден характер ги е оставил вкъщи при теб.
Аз не разбирам жените, които искат да доведат любовниците си до състояние на съпруг. Не знам как си представят своя принц вкъщи на дивана. Защо си мислят, че принцът ще гледа с топлота техните деца, забравил, че вкъщи неговите собствени са оставени сами. Глупаво и егоистично.
Аз съм си самодостатъчна, затова мога да продължа сама. Да попивам красивото ме зарежда и прави жива. Аз мога да чета, цял ден ако искам и не съм длъжна да му вдигна телефона, ако искам да остана сама. Мога да прекарам целия уикенд в леглото с бутилка шампанско и скъпи бонбони. Да спя с кучето в завивките. Мога да си позволя да замина за 20 дни в чужбина, без да искам разрешение и без да давам обяснения. Такава съм аз, свободна...
Била съм съпруга, също като теб. И два пъти се провалих. Не защото не съм се държала като теб. Не защото не съм слагала вечерята и не съм му прала чорапите, а защото никога няма да покоря духа си на волята на мъж. Никога няма да позволя да изгния в неговата сянка.
Аз съм любовницата, да! Аз съм красива и красотата ми струва пари, които обаче не са излезли от неговия джоб, не се вълнувай! Аз съм чувствена и се вълнувам, като бързей вода, а това го увлича. Аз мога да си позволя да съм капризна, защото съм уверена в себе си, в силата си.
Аз съм любов...
Да той мисли за мен, той ме сънува, той спира насред изречението, защото си спомня гладкостта на кожата ми. Да, той се побърква, когато не му вдигам телефона със седмици, защото знае, че съм с друг и най-хубавото е, че няма право да прояви каквато и да е агресия спрямо мен, защото той упражнява правата си само върху теб.
Ако това ще те успокои, коментирай ме на воля с приятелките си. Това не ме засяга по никакъв начин. И аз съм го правила до момента, в който не осъзнах колко съм жалка в собствените си очи.
Аз не съм циник, мила, реалист съм. Той дойде при мен, защото ловецът в него се е събудил. Започнал е да нервничи и е имал нужда да отстреля нещо. Ти за него си само публика, която отдавна не му ръкопляска. Аз съм адреналинът. Бързият секс в обедната почивка, смс-ът, написан в тоалетната... Аз съм грехът, ти си законът. Не го кори, че е неверен! Замисли се ти защо си купуваш нова чанта, при положение, че имаш любима чанта? Така е и с жените за него. Прехласнал се е по новата си любовница, но никога няма да изостави любимата.
Не ме кълни, не ме мрази! Господ се е погрижил да получа възмездието си много преди да се запозная с мъжа ти. Затова той с мен е в безопасност, защото аз не желая да пристъпя никога повече в света на брачното тайнство.
Дали го обичам?! Да, от цялото си сърце и душа. Защото той ми дава най-доброто от себе си. Всичките си усмивки. Цялата си мъдрост, цялата си нежност, цялата си прекрасна, мъжка сила...
Да, аз обожавам мъжа ти, но когато любовта умре, аз просто ще си тръгна - без уговорки, без сълзи. Не ще ми се налага да измислям хиляди трикове, за да намирам причини да продължа съществуването си, като морална жена...
Защото аз съм любов и волност, и сила... Когато любовта между нас умре, при мен ще се роди нова, още по-красива...
Д.М.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
Добър текст, с една единствена забележка - "...аз не желая да пристъпя никога повече в света на брачното тайнство" Има толкова по-нормални начини да се каже това. А и какво тайнство да се очаква, след двукратно "стъпване" в него?! "Настъпих мотиката в тъмното, и така няколко пъти"?!
P.S. Сега прочетох благодарностите ти. И защо смяташ, че си хвърлила бомба?