Аз не съм за подигравка!!!
Обръщам другата страница - примирявам се със всичко вече. Аз съм човек на крайностите - или-или. Не мога хем да обичам - хем да мразя, не мога хем да плача от болка - хем да се смея от щастие със глас. Такива абсурди - не!
Или ще пия от тази чаша, или няма? Средно положение - няма.
Затова вече ще се примирявам с това, което не е трябвало да стане, а аз съм го мечтала от душа. Затова и с теб ще се примиря. Не мога повече.
Вчера ме питаше със интерес:
- Как си, Гале? Имаш ли проблем?
А днес ме гледаш нагло във очите и ме иронизираш пред приятелките си.
Порасна ти самочувствието до небесата. Нима мога такъв човек да нарека "Приятел"? Твърдо не! Боли ме, но зная, че утре веднага щом се събудя, ще ми е минала "раната" от твоето отношение и първа ще ти позвъня... а не трябва да е така! Не е нормално да се прощават такива грешки!
Онзи ден те срещам, нагласена, пременена, усмихваш се ехидно (уж от сърце):
- Гале, ще дойдеш ли с мен на срещата? Не ми се стои сама с това момиче. Не я понасям...
Мисля и премислям... Решавам:
- Добре, ще дойда. Минутка само дай ми и съм долу. Отивам да се преоблека.
Слизам долу, тръгваме и вече сме на уреченото място. Аз изпитвам адско задоволство, че съм ти помогнала. И какво, мислите, се случва?...
Сядаме в едно кафе и след малко идва тя - приятелката, която тя едвам понася (а уж от мене тя няма по-добра приятелка). Веднага ми обърна гръб и забрави, че съм там. Като се заприказваха двете: та се смяха, та всеки, за които се сетиха, "орисуваха с черна боя". Бях обсъдена и аз.
Хайде, кажете ми сега... как се нарича това? След два часа задушевен разговор, моята "приятелка" ме пита:
- Гале, ще ставаме! Изпи ли си кафето?
Едва се сдържах. И с цялото си "приятелско" нахалство ме прегръща като ми казва:
- Гале, наистина, много ти благодаря! Без теб не знам какво щях да я направя тази интригантка...
Омръзна ми от такива приятелки... Обръщам вече другата страница! Аз не съм за подигравка!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз досега жени дето имат приятелки не познавам,освен ако не са сестри,4е и те са рядкост...Много лицемерие се вкарва в тия приятелства за разлика от мъжките.Като съм ги слушал как говорят за "добрите" си уж приятелки и ми става наистина гадно,без да преувеличавам.То завист,то одумване,само лоши коментари си праят една за друга.Пък като се срещнат - прегръдки целувки,усмивки,"миличко" и т.н.Хем си знаят кво мислят една за друга хем пак играят роли - не могат ли просто да не контактуват щом не са си приятни една на друга и толкова?
-
Хриси,Благодаря ти,мила!
-
Мила,направих го!
Благодаря ти за коментара! -
Брагодаря ти,Светле!
Благодаря за кураж,мила! -
Ако беше си тръгнала, докато си говорят, нямаше и да забележат, че те няма. Това не е приятелство, а лицемерие! Така че...ти не губиш нищо. Но теб като те загуби тая особа или няма лесно да се отървеш от нея или ще те очерни, както само тя умее. Важно е хич да не ти пука!!! Щом пред мен очернят други, значи го правят и зад гърба ми. Такива хора не търпя и секунда до себе си. Я горе главата!
-
Милички,много ви благодаря за коментарите
-
Не е истина,не мога да повярам....
Тази,така...аааааааамммаха -
Тази,която ти е причинила това,знае ли изобщо смисъла на думата"приятел"?
Потресена съм!Ти не заслъжаваш такова нещо! -
Благодаря ти,мила
-
Гале, тя не е Приятел.
Затова, не се натоварвай.
Боли, трудно е, но забрави.
Поздрав за разказа и усмивка за теб. -
Благодаря ти,миличък!
Прав си! -
Да,тази история ми е позната....Тази Л.......
Забрави тази случка!
Просто забрави и човека,от който си преживяла това унижение! -
Благодаря ти и за разбирането,и за коментара,мила Светкавичке!
Прегръщам те силно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прегръщам те!!!