19 мая 2007 г., 14:10

Аз не съм за подигравка!!!

1.6K 0 14
1 мин за четене

  Обръщам другата страница - примирявам се със всичко вече. Аз съм човек на крайностите - или-или. Не мога хем да обичам - хем да мразя, не мога хем да плача от болка - хем да се смея от щастие със глас. Такива абсурди - не!
Или ще пия от тази чаша, или няма? Средно положение - няма.
     Затова вече ще се примирявам с това, което не е трябвало да стане, а аз съм го мечтала от душа. Затова и с теб ще се примиря. Не мога повече.
Вчера ме питаше със интерес:
     - Как си, Гале? Имаш ли проблем?
 А днес ме гледаш нагло във очите и ме иронизираш пред приятелките си.
Порасна ти самочувствието до небесата. Нима мога такъв човек да нарека "Приятел"? Твърдо не! Боли ме, но зная, че утре веднага щом се събудя, ще ми е минала "раната" от твоето отношение и първа ще ти позвъня... а не трябва да е така! Не е нормално да се прощават такива грешки!
Онзи ден те срещам, нагласена, пременена, усмихваш се ехидно (уж от сърце):
     - Гале, ще дойдеш ли с мен на срещата? Не ми се стои сама с това момиче. Не я понасям...
 Мисля и премислям... Решавам:
     - Добре, ще дойда. Минутка само дай ми и съм долу. Отивам да се преоблека.
Слизам долу, тръгваме и вече сме на уреченото място. Аз изпитвам адско задоволство, че съм ти помогнала. И какво, мислите, се случва?...
    Сядаме в едно кафе и след малко идва тя - приятелката, която тя едвам понася (а уж от мене тя няма по-добра приятелка). Веднага ми обърна гръб и забрави, че съм там. Като се заприказваха двете: та се смяха, та всеки, за които се сетиха, "орисуваха с черна боя". Бях обсъдена и аз.
    Хайде, кажете ми сега... как се нарича това? След два часа задушевен разговор, моята "приятелка" ме пита:
    - Гале, ще ставаме! Изпи ли си кафето?
Едва се сдържах. И с цялото си "приятелско" нахалство ме прегръща като ми казва:
    - Гале, наистина, много ти благодаря! Без теб не знам какво щях да я направя тази интригантка...
     Омръзна ми от такива приятелки... Обръщам вече другата страница! Аз не съм за подигравка!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти искрено за коментара,Богун!!!
    Прегръщам те!!!
  • Аз досега жени дето имат приятелки не познавам,освен ако не са сестри,4е и те са рядкост...Много лицемерие се вкарва в тия приятелства за разлика от мъжките.Като съм ги слушал как говорят за "добрите" си уж приятелки и ми става наистина гадно,без да преувеличавам.То завист,то одумване,само лоши коментари си праят една за друга.Пък като се срещнат - прегръдки целувки,усмивки,"миличко" и т.н.Хем си знаят кво мислят една за друга хем пак играят роли - не могат ли просто да не контактуват щом не са си приятни една на друга и толкова?
  • Хриси,Благодаря ти,мила!
  • Мила,направих го!
    Благодаря ти за коментара!
  • Брагодаря ти,Светле!
    Благодаря за кураж,мила!

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...