А
Ал Пачино в "Усещане за жена" - ролята, донесла му награда "Оскар". Сърцато, на един дъх, играещ сякаш за последно (както живее и неговият герой от филма), самовглъбен в "зрящата" си слепота, която чувства неистовата поезия на живота, събрана в стъпките на едно последно танго с красива жена, трепереща от вълнение в мъжките ръце.
Б
"Баскетболни дневници" - филмът, който по брутално безпощаден начин разкри и най-интимните детайли от Ада на наркотичната зависимост, разкъсваща на кървящи парченца болка човешкото съзнание.
В
"Взвод"! Войната във Виетнам, видяна през очите на участвалият в нея Оливър Стоун... Джунгла. Мръсен дъжд. Лепкава кал. Блата. Отчайваща преумора. Низък страх. Разширени от ужас очи. Пулсираща, разкъсана плът, от която бликат гъсти талази кръв. Гняв и истерия, удавени в сълзи на безсилие. И накрая - вертолетът, който се издига над апокалиптичния пейзаж на свършилата битка. На фона на изгряващото слънце...
Г
Горан Брегович - човекът, който изсвири и изпя поезията на циганската душа във филмите на Костурица.
Д
Дани Бойл - алтернативният англичанин, режисирал "Плажът", за да ни убеди, че "Раят не е място, а усещане"... Мястото, колкото и да изглежда райско, накрая се превръща в Ад, когато липсват истинската свобода и приятелство.
Е
Енио Мориконе - композиторът, вдъхнал душа на всеки филм, до който неговата музика се е докоснала. Музика, която доразказва неразказаното с нежност и разбиране, с тъга и тишина.
Ж
"Жега" - могъщият гангстерски епос, срещнал в смъртоносен двубой двамата велики на Холивуд - Пачино и Де Ниро. На финала и двамата разбират, че са еднакво силни и слаби, достойни да живеят и умрат като мъже, гледайки се в очите с мълчалива прошка за това, че единият трябва да бъде убит.
З
"Зорба гъркът" - филмираният роман на Никос Казандзакис с онази болезнено красива финална сцена, в която Антъни Куин танцува сиртаки на брега на морето. С плавно бавни движения, с широко разтворени ръце, със замечтани очи и голяма усмивка - по-голяма и от живота. И по-силна от отчаянието на пълния провал, на фона, на който Зорба танцува.
И
"Имало едно време на Запад"... Мъжът с хармониката и присвитите очи, които гледат в интимно близък план от широкия екран. Бавното движение на камерата, която "рисува" с любов всеки детайл от кинокартината. Музиката на Мориконе, която следи всяка промяна в чувствата и я съпреживява. Ехо от изстрел сред тишината на прерията... Това е уестърн!
Й
Йода - мъдрият малък-голям учител на джедаите от "Междузвездни войни", които по ръст и значение се изправя редом до всички останали духовни учители на света.
К
"Криле на желанието" - кинопритчата на Вим Вендерс, разказваща с поетично съзерцание за силата на безсмъртната и смъртна любов,които са способни да преодолеят законите на гравитацията и неизбежността на Смъртта.
Л
Леонардо Ди Каприо. Той можеше да си остане Лео-барби лигавият комерсиален продукт на Холивуд. Изкушението беше особено голямо след "Титаник", когато всички жени припадаха в несвяст по него. Но той излезе от клишето на самият себе си и продължи напред със сериозни роли, които изигра дръзко и автентично. Като голям актьор.
М
Мел Гибсън - еднакво убедителен като актьор и режисьор. Особено в "Смело сърце". Особено в онзи епизод, в който идва, за да отмъсти за любимата си. В него играе само с очи, които са събрали толкова много - гневът, болката, отчаяната смелост, наранената нежност, скъсването с всичко човешко, за да запази последното човешко в себе си.
Н
Нино Рота - той винаги остава в сянката на своя сънародник Мориконе, а не го заслужава. Защото е прекрасен филмов композитор - негова е музиката към всички филми на Фелини. А най-силен е с музиката си в "Кръстникът", без която този филм нямаше да бъде това, което е - класика.
О
Оливър Стоун - режисьорът, който превръща всеки свой филм в кървяща рана, трудно зарастваща в съзнанието и съвестта на зрителя. Режисьорът, който разкрива лицето на Истината - колкото и да е уродливо то. Брутално откровен, шокиращо визуален, философски обобщаващ - той е себе си. Без компромис.
П
"Писмо до Америка" - българският филм на Иглика Трифонова, който трогна със своята самобитна непринуденост на разказа и вярата си, че чувството за Родина спасява. Така той стигна не само до Америка, но и отвъд нея - до всяко човешко сърце.
Р
Робърт Де Ниро. Той не просто играе, а живее ролите си - физиологично. Овладяно, с пълен контрол над жестове и поведение по време на игра. С ангажиране на цялата пластичност на лицевите мускули при изразяване на екранни емоции. С чувство за ритъм и присъствие - той изпълва с плът и кръв всеки свой образ и го прави жив. И незабравим!
С
София Лорен - благородно красива, изящно изразителна, интелигентно присъстваща. Тя е мечта!
Т
Тенеси Уилямс - много от неговите театрални пиеси се оказват благодатни и за кинематографиране. Така "Трамвай "Желание", "Стъклената менажерия", "Котка на горещ ламаринен покрив" са превърнати в сценарии за филми, които, благодарение на силната си драматургична основа, се превръщат в кинокласики.
У
"Умирай трудно" - Брус Уилис наистина умира трудно и чаровно цели 4-ри серии, избивайки куп терористи, за да спаси света. И след целия този екшън, той пали цигара, смуква от нея, присвивайки очи и се хваща за главата, която през цялото време го е боляла, а сега му е минала. Най-накрая побеждава и главоболието си!... На Брус му отива този образ - играе го леко и забавно. Направо може да му се прости, че все той спасява света.
Ф
Федерико Фелини. За себе си той казва "Аз съм лъжец, но честен!" И наистина той прави толкова честни филми - никога не си позволява да лъже в тях. За което е велик.
Х
Ханс Цимере от новото поколение филмови композитори, който със своята музика изследва най-интимните движения на човешката мисъл и чувства. Незвисимо дали е с епично оркестрирано или камерно изповедно звучене - неговата музика следва пластично формите на филмовия сюжет, изпълвайки го с допълнителен контекст и предчувствие.
Ц
"Цветът на парите" - лебедовата песен на Пол Нюмън. За тази роля той получава единствения си "Оскар". Вече е на зряла възраст и играе мъдро, с обаяние и интуиция. А очите му са все така проницателно сини, малко натежали от умората на годините, но силни и казващи повече от думите.
Ч
Чарли Чаплин... Дори само една роля да беше изиграл - тази на просяка от "Светлините на града" - пак щеше да бъде най-великият. Онази сцена, в която купува цвете от сляпото момиче - с цялата мимика на лицето, изразът на очите, движението на ръцете - всичко е толкова трогателно и истинско, черно-бяло, красиво безмълвно, човешки разбиращо, гениално...
Ш
"Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе. Филм за самотата на малкия човек в големия град. Филм, концентриран в само една реплика: "Ти на мен ли говориш?!" Главният герой пита себе си, гледайки се в огледалото с насочен пистолет. Самотен до лудост и самоунищожение.
Щ
Щирлиц - героят, с който изживяхме най-вълнуващите "17 мига от пролетта"...
Ю
Юл Бринър - един от най-великолепните от "Великолепната седморка".
Я
Японските филми - "Тигър и дракон", "Герой", "Летящи кинжали"... Те възраждат естетиката на бароковата изящност - цветове, чувственост, поезия на движенията в любовните и бойните сцени, философия...