Ще те изтръгна с ярост от гърдите си
и ще те хвърля злобно на белия лист.
В съда сме: Аз, Ти и една
любов
с (?) въпросителна.
Ритам думите.
Всички да замълчат.
Влизат двама свидетели:
- Надежда съм аз, Добър ден!
- Достойнство… простете ми дрипите.
Къде е виновникът? Разпнете го!
Кажи си името!
- Сърце….
(дошъл в съда със скъсани обуща)
Сърце?!?
…………………..
И що за наглост си си позволило
да ми мечтаеш за любов?!?
Събирай си надеждите! И дрипите!
И вън!
Осъждам те!
Не ти се полага любов!
© Емили Всички права запазени