Буквите се размиват. Искам и аз. Просто да изчезна... Най-добре за всички. Не ме мислете. Добре съм. Поне така си въобразявам. Не знам какво ми е. Никой не знае. Няма и да узнае. По утъпкания път е по-лесно. Не е интересно. Не искам по него. Искам теб. Ела. Моля те. Слаба съм. Знам го. Ще се променя. Ще опитам. Заради теб. Искам те. Те са глупави. Те са обикновени. Не са ти. Вихрушка. Ураган. Тайфун. И после дъга. И отново Апокалипсис. Но пак дъга. И е хубаво. Искам проблеми. Искам и радости. С теб ще има. Не мога. Не искам. Не дишам. Но живея. Защо? Няма смисъл. Пак обратно? Не става. Не е същото. Никога няма да е. Не и без теб. Ела. Върни се. Изчезни и пак ела. Трябваш ми. Любов е. Не като другите. Тази е участ. Със синини. С болка. С тъга. Но любов. По-силна. По-завладяваща. По-неугасваща. Любов. Като от пъкъл. Адска. Но няма отказване. Всепоглъщаща. Могъща. Но истинска. Обречена? Не. Обричаща? На какво? Мъки? Страдание? Може би. Но и прекрасна. И истинска. Гротескна. Нелогична. Като в приказките? Почти. Чиста сапунка. С проблеми. Но наши. Със спорове. Наши. Трудна. Но наша. Искам я. Как да дишам? Как да живея? Не мога. Не без теб. Горя. Изгарям. Догарям. Тлея. Възобнови ме от пепелта. Един поглед е достатъчен. Една усмивка. Спаси ме. Бъди лош. Бъди добър. Бъди себе си. Но до мен. Имам нужда. Огромна. Всеки миг е вечност. Малка безкрайност. Всяка секунда страдание. Няма смисъл. В нищо. Безсмислен смисъл или смислено безсмислие? Има ли значение? Без теб не. Защо още дишам? Защо живея? Съществуване. Не е друго. Няма как. Не без теб. Защо е така? Глупава съм. Малка. Нелогична. И прозрачна. Не искам така. Искам теб. Защо ли? Нелогично. Хаотично. Безпричинно. И с хиляди причини. Черно и бяло. Радост и мъка. Цветовете на живота. Без теб е сиво. Безсмислено. Защо да живея? Още тлея. Наяве. Насън. Отвътре и отвън. Чакам те. Ела. Не съм аз. Не което искам. Имам много лица. С теб е най-доброто. Цветовете са ярки. А сега – сиво. Безвкусно. И просто. Като пчела без крила. Като мен без теб. Умирам. Но чакам в прахта. Не мога да спра. Ако те няма ще умра. Толкова думи. И всички за теб. И всичко. Моля те. Ела. Твоя до последно. До болка. До припадък. До края. А след това? Все още твоя. В съня. В моя със сигурност. Но не искам край. „Началото” беше твърде скоро. Обещах ти безкрайност. Ще я имаш. Обещай ми и ти. Завинаги. Нуждая се от теб. Обичам те. Казах го. Не го забравяй. Истина е. Най-истинската от всички. Единствена. Вярна. До болка. През сълзи. Та чак до смях. С всичко. И нищо. Докрай. Безкрай. И след това. Безгранично. Неизмеримо. Без думи. И с много. Ела. Какво да кажа? Никога не е правилно. Глупачка. Наивна. Влюбена. И загубена. Погубена. Захвърлена. Сама. Тъжна. Безброй мисли. Все за теб. Без сън. И сънища. Защо са? Пак спомен за теб. Целта е една. Искам те. Без теб ще умра...