Доказано съм негодник. Никога не споря по този въпрос. Трудно се плува срещу течението. И срещу фактите. Като си признавам, не се надявам на прошка, а на това, че все някога ще се променя. Според Дара ставам за приятел, но не и за мъж. Обаче иска да има дете от мен. Вероятно симпатиите ù към персоната ми почиват на чисто генетична основа. Единствено на нея. Съвместим съм за зачеването на плод.
Намирам го за добра инвестиция. Да имам още едно дете. Не е мой тип и не я обичам, но е най-добрият човек, който познавам. Не трябва да изпускам шанса. Едва ли по-стойностен човек от Дара би се влюбил в някой като мен. Сигурен съм, че ще е страхотен родител. Не мога да ù бъда верен на този етап. Просто не мога. Търся голямата любов...
Откакто правим секс, вече не играем белот. Много е слаба на карти и това винаги ме дразни, но в леглото е почти съвършена. Половата активност ограбва не малка част от романтичната страна на живота...
Бременна е в деветия месец. От седем не съм я виждал. Изчезна в деня, в който разбрахме, че е бременна. Опита се да ми покаже, че не съм ù важен. И го направи. Дара си взе каквото ù трябваше. За какво съм ù аз вече?...
Сега върви срещу мен. По тротоара. До булеварда. Минава покрай пощата. След секунда ще се сблъскаме. Много ù отива. Големият корем. Жените наистина са красиви в това състояние. Идва пролет. Девет часа сутринта е.
Няма избор. Трябва да спре. Трудно някой невъоръжен може да ме прескочи. Усмихвам се. Тя носи в себе си единственото оръжие, с което мога да бъда отстранен на мига. Просто още не го е извадила...
Умишлено съм тук. Нарочно ù пресичам пътя. Издадоха я откъде ще мине за сутришната си разходка. За добро я предадоха. Добронамерени жени. Нейни приятелки. Не съм бил интимен с тях и те не вярват в това, че съм завършен негодник.
Какво искам ли? Да дойде в дома ми. Днес. С всичките си нужни вещи. И да стои там докато се върна. Ако се върна. В касата, до оръжието ми, има достатъчно пари. Ще купи всичко нужно за детето и себе си. Трябва да ù прехвърля апартамента и колата. Заминавам за Африка. Брат ми е там и ме вика. Отново ще сме заедно. Тази нощ тръгвам.
- Добре.
Това е отговорът на Дара на конкретния ми въпрос. На доктор всичко се показва, на рекетьор нищо не се отказва...
Вече не събирам дългове. Те сами ми ги носят. Само им се обаждам по телефона. Брат ми не ми разрешава да се забърквам в нищо. Предрича ми, че когато се приберем, ще трябва да прикрия татуировките си с риза и сако. Ако някой друг ми го беше подхвърлил, щях да приема, че ме проклина...

* * * * *

В колата още ухае на парфюма на Дара. Вече и аз имам същия. Искам да се пръскам с него докато ме няма. Спряхме пред един магазин за козметика и си го взех. За спомен. По-сантиментален съм от обикновено. Тя се засмя. Защото бил женски. С каквото и да се напръскам никой не може да ме сбърка с жена...
Току що оставих Дара при гинеколога ù. Вероятно последният ù преглед. За жалост ще пропусна раждането.

* * * * *

С Митака пътуваме по магистралата. За столицата. Летището е там. На него има самолети. Единият чака нас. Митака е луд и железен. Много държа на него. Той е единственият човек, който знае, че брат ми е жив. Велизар сам ми разреши да му кажа. Адски обичам да се доверявам на някой. В повечето пъти после се проклинам. Но не се отказвам.
Телефонът ми звъни. Дара. Бях забравил за нея. Напрегнат съм. Поздравява ме. Моля?! Имам дете! Тази се гаври с мен. Дете не се ражда толкова бързо. Преди половин час я оставих да я прегледат. Искам тест за бащинство...
Опитвам да включа на друга предавка. Не става. Колата е с автоматични скорости.
Вече не говоря с Дара. Гледам към Митака. Да я бях попитал! Забравих. Не разбрах какъв пол е детето.
Пак гледам Митака. Ще изпуснем самолета. Подкрепя ме. За първи път се двоумя за нещо свързано с брат ми. Явно наистина се е родило още едно нещо, което ще обичам колкото него.
Търся отбивка за да направя обратен.

* * * * *

На входа на болницата някакви ме спират. С думи. В момента не ставам за пипане. Къде отивам? Имам тук някъде дете. Как се казва? Дори не му знам пола. Едва се сетих името на Дара...

Майката на детето ми стои на краката си. Започвам да се изнервям. Родилките не си ли лежат в леглата? Стои като наказана пред някакъв лекар. Облечена в болнична рокличка. Изглежда невинна. Главата и гледа надолу. Докторът прилича на Ангел Биков. Треньорът ми по бокс. Не, този с престилката не го обичам колкото боксьора. Кара се на Дара. За името на детето. Имам момиче. Реве ми се. От щастие. Бог наказва такива като мен като им изпраща дъщери. Бащиното ù име не можело да се впише като моето малко. Трябва да завършва на „ова“.
Всичко човешко вече ми е чуждо. Аз съм летящото острие на тризъбец.
Лекаря и Дара ме виждат. Твърде късно. Вече вражеската линия е пробита. Някой уплашено изхлипа и после нищо.

Когато леко идвам в съзнание разбирам, че се движа. Едната ми ръка не е празна. Държа побелелия скалп на доктора, който се караше на Дара. Около мен е пълна истерия. Хора в бели престилки и униформи се надвикват. Митака ги държи на дистанция от мен и те му вярват. И той е тренирал при Ангел Биков. Поглежда ме. Казва ми, че вече правя четвърта обиколка по коридора, влачейки тялото на този. Спирам и се оглеждам по-детайлно. Дара ме гледа притеснено. Май е плакала. Заради този в ръката ми. Не. Заради мен. Пускам тялото и перчема. Косата му е рядка и мазна. Никаква хигиена. Дара откъде я изрови тази скапана болница? Тука имала позната. Браво...!..
Полицай посяга да ми сложи белезници. Митака го е пуснал да мине. Намига ми. Познаваме се. И Митака ми намига. Капчици пот ми влизат в очите. И аз им намигам. Всички мигаме като дискотека. Искам да си видя детето иначе пак ще изригна...
Дара я държи в ръцете си. Трудно ми е да определя какво съм и от какъв пол съм. Никога не съм се умилявал от толкова красива грозота. Съжалявам! Че първото, което виждаш е истинския ми чар...

Митака кара след нас. След не повече от минута патрулката спира и полицаите ми пожелават късмет.
Митака е спрял колата ни зад тях. Естествено, че второто ù име няма да завършва на „ова“...

* * * * *

Не съм кой знае колко напрегнат. Основната ми мечта е този самолет да кацне. После ще си организирам нова мечта. Трябва да си видя пак дъщерята.
Един до мен се моли. Прилича ми на ритуал. Преди самоубийство. Изнервя ме. От някакво племе е. Не му разбирам езика. Носи лилав костюм. Носът му е отхапан. Да, ясно виждам следи от зъби. Моли се и се пипа за една малка чантичка, която виси на врата му. От нея се подава химикал. Сигурно е детонатор. На няколко хиляди метра сме от земята. Няма този да решава дали пак ще видя грозната красота и Дара. Отскубвам му чантичката от врата и го натискам за седалката му. Митака се присяга за помощ. В чантичката има и тефтер. Химикалката не е детонатор. Молещият го е страх от високо. Заради това се е молил. Не знаех. Искам да го питам дали има дъщеря. Ако има, ще ме разбере. Не го питам. Той ми се извинява за причиненото неудобство...

При стюардесите съм. Зад завесите. Има малък процеп. Виждам как Митака ми се хили. Наливат ми водка с кола. Не пия, но сега има смисъл. Защо го направих? Едната стюардеса ме пита. Защото съм баща. Имам задължения. Момичетата се усмихват разбиращо.
Затварям очи и си ги представям една по една как биха изглеждали бременни. Стюардесите...
За честта на всеки един мъж е важно след живота на детето си, най-ревностно да пази този на неговата майка. Няма никакво значение дали е негов тип или не.