КонстантинК (Константин К.)

Мозъчна гангрена

Не съм черноглед, но не съм и кривоглед. Със сигурност. За нищо на света няма да си изкривя душата.
Това място преди време беше кандидат за новите седем природни чудеса на света. Белоградчишките скали. Добре, че не ни избраха. Та да ни гледат сега срамотите. Около кофата за смет до обсерваторията е ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-10-10T08:49:37+03:00 762 1 5

За няколко фаса повече

Плувам. В небето. Летя на крилат метален ковчег. Прилича на Ноевия. Тук сме само избраните от човешката раса...
Гледам през илюминатора на самолета. Навън е нощ. Някъде над Конго сме. Връщам се от Ангола. Преди няколко месеца вдигнах най-високо ръка и изпратиха мен. Харесва ми да съм доброволец. Ник ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-08-23T23:58:52+03:00 1.2K 1 1

Безсилен демон

Карам като бесен. Колата. Бягам. От много неща наведнъж. Най-вече от жената, която обичам. И да бях останал, пак щях да я загубя. Тя е най-подходящата, която съм срещал. За мен. За жалост. Защото е семейна. Това усложни нещата. Направи ги невъзможни. Уж си имам някой, а съм сам. Трябвало ù време. Ра ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-08-06T20:55:55+03:00 1.8K 1 1

Разпри

Нямам много време. Притиснат съм. Трябва да взема страна.
Очаква се от мен да приема вярното решение. Да остана лоялен.
Всъщност, всички са сигурни, че вече съм го направил.
За бизнеса е важно да не се променям.
Но ми омръзна да съм еднакъв. Затова от половин час стоя в колата си и не излизам навън. ...

КонстантинК

Проза » Разкази, Повести и романи

2020-08-02T19:50:51+03:00 1.2K 2 1

Срамни мисли

Излезе ми пришка. Върху срамните мисли. С неудоволствие написах това:
Говоря си с една позната. Съпруга. Моя. Бивша. По телефона. Не сме се виждали отдавна. От съображения за сигурност. Нейната. Преди да се чуем ми писа. Попита дали е удобно. Разбира се. Интересува се дали съм добре. Била ме сънувал ...

КонстантинК

Проза

2020-07-30T11:41:41+03:00 1.1K 1 1

Червената църква

Телефонът ме събужда. В два през нощта. Само вибрира. Звукът му е изключен. Получавам снимка. От непознат номер. Красива снимка.
* * * * *
Истината трябва да се пази. Защитава. Да се глези. Да си я казваме под път и над път. Право в очите. По-здравословно е. За нервната ни система. Започнем ли да пр ...

КонстантинК

Проза

2020-07-30T08:59:49+03:00 898 1 1

Бездна

Доказано съм негодник. Никога не споря по този въпрос. Трудно се плува срещу течението. И срещу фактите. Като си признавам, не се надявам на прошка, а на това, че все някога ще се променя. Според Дара ставам за приятел, но не и за мъж. Обаче иска да има дете от мен. Вероятно симпатиите ù към персона ...

КонстантинК

Проза

2020-07-26T00:00:31+03:00 852

Бялата Девица

Вали. Капките дъжд са едри и тежки. Шумът им ме кара да се усмихвам. Ободряват ме. Вратата на терасата е широко отворена. Който иска, може да влезе. Навътре пристъпва само прохлада. Вед е положил главата си на самия ù праг. Притворил е очи и душата му сънено тича на воля из кучешкия му свят.
Слушам ...

КонстантинК

Проза

2020-07-18T00:00:09+03:00 1.1K 1 2

Шосета срещу банкомати

Една луда ми стои в телефона. Виси там от известно време. Контактуваме интересно. Меко казано. Виждал съм я само веднъж. После избягах. Понякога съм страхливец. Не ме е срам. Признат страх не е срам. Срещал съм доста страховити неща през живота си. Най-силно може да ме уплаши жена. Нежният пол прите ...

КонстантинК

Проза

2020-07-16T16:20:21+03:00 960 3

Дефектът на педеругите

или как се превърнахме в демократични пачаври
Чувствам се като дете на разведени родители. При раздялата мен ме е взел единият, а брат ми се е паднал на другия. Ние с брат ми не сме биологичните им деца. Осиновени сме. Родителите ни са от един пол. В момента и двамата се карат кой да ни е майката. М ...

КонстантинК

Проза

2020-07-11T23:23:27+03:00 996 2 2

Човек над реката

Разликата между нас българите и хората от останалия цивилизован свят е, че ядем само това, което другите ни сервират, а те – единствено онова, което сами си поръчат. Въпреки, че и ние, като всички останали народи, плащаме редовно заплатите на своите управници.
Само това успях да напиша. Две изречени ...

КонстантинК

Проза

2020-07-07T17:36:23+03:00 855 1 2

Щурци в паяжината

Правили ли сте секс без чувства?
Ще ми се да не бях...
…..
Храня се бавно. С наслада. Много съм гладен. Зверски. Чак треперя. Апетитът надделява над разума. В такива моменти дори ставам подкупен. Не ми се случва често. Всичко, сложено пред мен, върху масата, е свръх съблазнително. Отпивам глътка чер ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-07-04T07:52:28+03:00 1K 4

Диагностика на съвестта

Водачът на държавата не е прост. Двама на паркинга твърдят обратното. Пили са по бира и го ругаят. Не говорят на мен. Помежду си си приказват.
Познаваме се и затова ги заобикалям. Да не ме въвлекат и мен. На един шамар психика са. Много хора обаче поддържат тяхното мнение. Всички те грешат. Водачът ...

КонстантинК

Проза

2020-07-02T11:29:35+03:00 1.2K 3 1

Бездна

Диктувам. Обикалям стените на хола, а тя записва. Впечатлен съм. Не знаех, че може. Борави умело с пишещата машина. Леко накуцвам. Изритах един крадец в главата и няколко зъба останаха в крака ми. Крадец на коли. Биха ми инжекция против тетанус. Човешката уста е много мръсно нещо. Работа като работа ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-06-25T11:57:11+03:00 1.1K 1

Съдба

Видимо е разстроена. Седи срещу мен. Радост. Виждам и сълзи. От съжаление. Към мен. Не вярвам причината да е друга. След малко ще си тръгне. Тогава ще заплача и аз. От мъка. Към себе си.
Радост ме прегърна. Като домашен любимец. Много болен и дребен домашен любимец. После ме целуна. За сбогом.
От де ...

КонстантинК

Проза

2020-06-24T01:06:42+03:00 926 2

Откъс от романа "Тиня и чест"

Последната дума, която изписа дъхът ѝ, беше толкова нежна, а ме прониза. Сякаш все още не бях готов да повярвам на Диана. Все едно бях попаднал на калпав анестезиолог – чаках да заспя, а упойката само ми замотаваше главата.
След цяла вечност очакване ръката ми най-сетне внимателно опипваше влагата ѝ ...

КонстантинК

Проза

2020-06-19T00:23:15+03:00 1.2K 3

Влюбените са по-гадни от безразличните

Реших да изпия хапчето. За да угодя. Не на себе си, а на другите. Чувствам се като Нео от „Матрицата“. Само дето не избирам цвят, а дали изобщо да погълна отровата в себе си.
Вече е минало. Мачът е свирен, както се изразява една моя позната. Натиснаха ме. Привлякоха ми вниманието. Тези, които ме оби ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-05-30T17:59:54+03:00 1.3K

Тъмната страна на "Четящите"

- Здравейте, скакалци! Скачате ли, скачате ли...
Франк Синатра и Моцарт. Обожавам ги. Музиката им ме кара да се чувствам способен. Особено след дни, в които съм бил слаб. Днес не е такъв ден.
Сам съм и слушам любимата си музика. На път съм да повярвам, че ми е по силите да бъда една от молекулите в ...

КонстантинК

Проза

2020-05-29T11:16:01+03:00 896 1 3

Мутра

КонстантинК

Книги

10,00 лв.

2020-05-24T23:10:51+03:00 2.1K

Из Мутра

* * *
Влезе с бързи крачки в големия склад. Велизар чакаше в дъното с още двама. Пред тях стояха Джудиста и негов приятел. Щом видяха Антон, нещо им подсказа, че сделката, за която бяха дошли, пропада. Велизар бързо ги накара да седнат на земята. Нямаше съпротива. Бяха дребни риби. Антон спря на две ...

КонстантинК

Проза » Повести и романи

2020-05-23T07:41:40+03:00 1.4K

Аз лъжецът

КонстантинК

Книги

14,00 лв.

2020-05-22T23:22:46+03:00 2K

Царица за пешка

Пролет е и някой ме следи. Преследва ме мисълта за убийство. Няма лек. Никакви хапчета не ми дадоха след експеримента. Трябва сам да се справя. С нова самоличност съм, но старата непрекъснато се връща. Разкъсва плътта ми и оцапана в кръв, се въргаля из вътрешностите ми.
Преди малко правих секс. С же ...

КонстантинК

Проза

2020-05-21T23:52:13+03:00 1.7K 2 1

Ревност и оправдание

Изневярата е уморена до болка домакиня, която отказва да мие чиниите на негодник с наднормено тегло.
Като се замисля за изневярата, веднага се сещам за ревността и оправданията. Досега не съм срещал човек, който да е изневерил за кеф. Винаги има някакво извинение. Абсолютно всеки, с който съм говори ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-05-15T23:39:46+03:00 2.1K 2 1

От онези които нападат...

Горд съм. И ме е срам. Повече съм горд, отколкото ме е срам. Чувствам се малко неудобно, но само, защото ще си кажа истината. Иначе съм доволен. Удовлетворен съм. Заситен. Не изпитвам никакви угризения заради случилото се.
Понякога съм гневен. Един или два пъти седмично. През останалото време съм см ...

КонстантинК

Проза

2020-05-13T00:12:38+03:00 906 1

Невидима близост

Хотелската стая е малка. Уютна. Харесва ми. Перфектно убежище в центъра на града. Моят град.
Бащината ми къща е наблизо. Хората в нея, обаче, не знаят, че съм тук. Искам да съм сам. Майка ми пък е алергична към животни. С Вед съм. Няма как кучето ми да стои в колата, докато аз съм в родния ми дом. Н ...

КонстантинК

Проза

2020-05-07T23:33:48+03:00 1K 1 1

Тази сутрин

Вед излайва. Еднократно. Това ме буди. Има някой зад вратата. Външната. Човек. Отварям. Мъж. Познавам го. Живее отсреща. Изглежда добродушен. Не се познаваме подробно. Подава ми нещо. Мое. Защо е у него!? Портфейл. По документите вътре разбрал към кого да се обърне. Много мило! Може ли да съм толков ...

КонстантинК

Проза

2020-05-05T22:43:28+03:00 852 1

Дефицит на лица

Чувствам се като старинна сграда, която тъмнината, чрез някакъв магичен способ реставрира. Позакърпва похабената ми фасада.
Свикнах постепенно. Да се разхождам през нощта. По улиците на града. Сам с кучето.
Така избягвам слънцето. Гади ми се от него и всичките му лицемерни поклонници. Страня от обек ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-04-29T22:05:03+03:00 1K

Хижата

Преситен съм от насилие. От такова, съществуващо под всякаква форма. Но най-вече от това обитаващо мислите ми. Причините са комплексни.
Бях обречен още в самото начало. Заради света, в който израснах. Такъв – на съперничества. Напълно обикновен свят, но зле устроен. Сега така ми се струва. Причините ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-04-26T21:53:56+03:00 998 1 1

Жените които харесват

Харесвам жена, която ме харесва. Но повече от мен харесва мъжа си. Разбирам от жени. Дълго се взирах в тях. Затова. Мъжът може лесно да стане качествен предател. Жената никога. Някои от вас ще възроптаят срещу тези, които изневеряват. Изневярата е съвсем друга сфера на влияние. Жената предава мъжа с ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-04-25T17:57:28+03:00 939

Аз лъжецът (откъс)

2
Бях сам от около два часа. Напълно сам. Така трябваше. Имаше неща, които те отдалечаваха от заобикалящата те среда. Вярвах, че е за добро.
Последното, което научих за себе си, ми даде нова тема за размисъл. Непознатите емоции, като всеки неканен гост, дадоха най-доброто от себе си за да ме впечатл ...

КонстантинК

Проза » Повести и романи

2020-04-19T08:18:02+03:00 1.3K

Така е

Открих го. Държа в ръката си безценното. След цял час ровене в шумата го намерих. Малък. Дамски. Покрит със скъпоценни камъни. Мъртви са, но всеки момент ще накарат механизма да проговори. От лукс. Сигурно струва повече от колата ми. А тя не е евтина.
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-04-18T09:27:17+03:00 997 1

Сексът и етикетът с цената

Интересува ли ви времето навън. А прогнозата за утре? Мен – не; изобщо. Просто декори, които нает безделник редовно подменя за жълти стотинки.
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуре ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-04-12T20:42:16+03:00 925

Трудно се побирам в думи

Малко след осем е. Сутринта. Началото на седмицата. Тръгнах от София в шест. Да изпреваря трафика. А и защото не ме свърта. Имам толкова неща да свърша...
Вече съм в Пловдив. Репетицията ми в операта е в десет. След два часа. Имам поне час да разходя кучето. По дигата.
Пред бариерата на Гребната съм ...

КонстантинК

Проза

2020-04-11T09:48:30+03:00 916 1 1

Доброто момиче

Излязох от банята поохладен. Часовникът в хола показваше петнайсет минути след полунощ. Поредният делничен ден. Не си засичам колко време стоя под душа, просто видях червените цифри срещу мен, когато влязох. Трябваше леко да укротя пулса преди да си легна да спя. Открехнах леко вратата на терасата и ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-04-05T10:37:36+03:00 940 1 1

Жената чудо

Не обичам да излизам от къщи. Никога не съм обичал. Само когато се налага. Още от дете. Тази моя психическа съвършеност винаги ми е създавала проблеми в интимния аспект на живота ми.
Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противо ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-04-03T15:19:15+03:00 1.4K 2 14

Тиня и чест

КонстантинК

Книги

15,90 лв.

2020-04-03T12:28:57+03:00 1.9K 1 1

Напаст Божия

Пиша ви от пансиона. Здравейте!
Аз съм един от вас. Огледайте се в огледалото и ще ме видите.
Осъзнавате ли колко сме уникални? Ние сме милиони надарени деца, побрани в изправителен дом. Приют, в който се преправяме. С чужда помощ и взаимно.
Сградата, в която живеем и се уеднаквяваме е обградена с в ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-04-02T08:08:43+03:00 1.3K 2 5

из.Тиня и чест -1

" Събудих се твърде рано. Мислите ми бяха неспокойни и флиртът им със съня се оказа краткотраен. Навън беше тъмно, както в зимните дни, когато майка ми ме будеше рано-рано за училище. Излизах сънен на двора и студът ме сковаваше. Вървях пеша до училището, всеки ден по едно и също време. Злото куче в ...

КонстантинК

Проза » Повести и романи

2020-04-01T07:51:07+03:00 1.1K

Примката на Микеланжело

Прикован съм към една стая. От няколко дена. Като Прометей. Няма обаче птица, която да ме разкъсва. Сам кълва от себе си. Раната кърви обилно.
Заключен съм между четири стени. Но ключът не е на вратата, а в ума ми. Приличам на заложник. Отшелник съм. Каторгата ми е доброволна.
Понякога се измъквам о ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-03-26T16:09:50+02:00 1.1K 1

Дванайста нощ

За първи път видях София в „Санта Кроче“. Стоях пред картината на един ренесансов художник, когато тя приближи към мен. Нищо общо с клишетата за любов от пръв поглед. Разбрах го веднага щом погледнах очите ѝ. Не натрапих погледа си. Мигновено ме скова безразличие към всичко останало – освен нея.
От ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-03-25T08:01:27+02:00 949 1