Ушите ме болят от дълбоки метафори и красиво написани думи. Думите нямат значение ако утре се събудя и не чуя сричките на "здравей" от теб. Нито има значение ако скрия сълзите си с дъжд в някое сложно изречение върху бял лист, който може би някой някога ще намери или пък никога няма да види.
Ушите ме болят от дълбоки метафори. Много сутрини вече не чух " здравей" и това е по-истинско от всеки скрит смисъл, от всичките сълзливи стихотворения, които прочетох.
Аз нямам красиви думи, но имам истини, които искам да чуеш, защото понякога смисълът е в простотата. Простотата на Шопен в 2:05 сутринта, на кучето виещо под прозореца ми, на луната- почти червена и толкова близка. И това е най-силната истина, която познавам в цялото ѝ безмълвие. Разбираш ли ме? Думите нямат значение ако първо не си ги усетил.
Прочетох всички книги на света, проследих всички поети, за да те намеря и, Слава Богу, нямаше те никъде. Никой не те беше написал, защото никой не те е докосвал. Търсих те из рафтовете на стар ...