Безстрастност
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Дишаш. Неравномерно, превъзбудено. Животинският ти поглед полепва по тялото ми и го изяжда, разкъсвайки бясно и безочливо всеки милиметър.
Не ме нараняваш. Свикнала съм. Понякога ми се иска да мога всеки път да бъда студена и безразлична.
Среща. За да пием по едно, колкото времето, необходимо за уж увлекателния ти разказ за привидно интересния ти и вълнуващ живот да не е изгубено. За да ме впeчатлиш и заинтригуваш, а после да разкопчаеш сутиена ми, да разкъсаш дрехите ми, да впиеш с жажда пръсти в плътта ми и да вкусиш от аромата ù. Да усетиш дишането ми във врата си, да настръхнеш и да се изпълниш. Уж отвътре, но всъщност отвън. И да ми го начукаш. Влизаш в мен, но никога не минаваш по запустелите улици на душата ми. Ти май въобще забрави, че имам душа? А твоята спомняш ли си я?
Сексът водел до любов. Глупости. Страстта е еднострастна емоция. И е извънредно жестока. Тя е престъпник. Сериен убиец на всички други усещания. Заради превъзходството си. Тя е егоцентрична и затова е безумно сама.
Страстта е като храната. Тя е вътре в теб и изпива всичките ти стомашни сокове.
Страстта е извратено пречупената ти представа за любов.
Но знаеш ли, любовта вътре в мен е безстрастна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
