... след време ще бъда само един спомен, за който едва ли ще си спомниш...
Лека-полека ще угасва споменът за мен, докато накрая спреш да си спомняш!
Ще забравиш кратките мигове, прекарани с мен,
ще бъда като една снимка в твоя живот.
Едно лице, което е минало покрай теб,
ще съм се превърнала в прашинка за теб.
Просто една от многото, нали?
А ти... ти за мен ще бъдеш винаги онзи, който не допусна да се доближа прекалено,
за да не страдам много след това.
Благодаря ти!
Остани си такъв, какъвто те опознах
и никога не променяй тази си черта...
© Валиша Всички права запазени