Стоях и се гледах в огледалото. Руса коса, сини очи, перфектен тен, дълги крака, стегнато тяло, с една дума - красавица. Но това не бях аз в огледалото. Беше някакво друго момиче. Не знам защо преди не съм го виждала, не знам защо не съм прогледнала толкова време, не знам защо виждах само това, което другите виждаха??? Исках отговори на тези въпроси, но просто не ги намирах. Един ден просто се събудих и видях това. Видях в какво съм се превърнала, това, което другите мразят, а приятелите ми уважават. В какъв свят живеех? Какво правя там? Защо не спирам да мисля за това? Пари, пари, пари, пари, само това се върти в главата на хората. Защо??? Наистина ли бяха толкова важни? Наистина ли могат да купят любов, щастие, приятели???

Родителите ми имат много пари, мога да твърдя, че са богати, както и родителите на приятелите ми? Маркови дрехи, скъпи коли, бижута – всичко това, за което „другите” мечтаят, аз имам, за какво са ми? Защо трябва да нося тези обувки, които ми стягат толкова много и струват повече от месечна заплата на продавачката, защо ми е този нов телефон, какво му има на моя? Защо ми е тази рокля, с която всеки може да види всичко  и която е по-ценна от моя живот? Защо ми е тази диамантена огърлица, аз даже не харесвам бижута? Защо всеки ден трябва да си правя косата, когато това отнема 2 часа и е болезнено? Защо трябва да живея така, както другите живеят? Защо не мога да ям пържени картофки, след като ги обожавам, а трябва само да мисля за калории и дали съм достатъчно слаба да вляза в дреха, която не би станала и на бебе? Защо трябва да правя това и онова? Защо думата трябва винаги я има??? Отговорът винаги е: Защото трябва???

Майка ми е същата, жена, погълната от своята суетност, водеща борба с другите жени за красота, дрехи и портфейлите на мъжете си? Най-добрата ми приятелка само иска, за нея няма нещо, което да е удовлетворяващо, тя няма спиране в исканията си! Приятелят ми, ами и той не знае какво иска, нова кола, нов телефон, дрешки и пак пари, пари, пари, пари... Мразя я тази дума, искам друго, освен пари!!! Искам нещо истинско и реално, искам да усетя вятъра в косите си, искам да видя света такъв, какъвто е!

Бедните по-щастливи ли са от мен? Защо те искат да имат пари, които само купуват вещи, които не те допълват като човек. Имам чувството, че всяко плъзгане  на кредитната карта сякаш убива нещо в мен, сякаш забива следващия гвоздей в ковчега ми?? Всеки ми вика - ти си щастливка, ти имаш всичко, за което всеки мечтае, но аз не съм щастлива и никой не ми вярва? Всеки си мисли, че лъжа!!

По-добре ли е да плачеш в лимузина, отколкото да се смееш с приятели в Шкода?!?!?!?!