Погледна ли в красивите ù очи, виждам само тъга.
Нещо я измъчва, нещо, за което и да питаш, ще получиш само усмивка през сълзи...
А спомените кошмарни я преследват всяка нощ, когато се опитва да заспи. Щом очи затвори, тя вижда още в ъгъла как той притиска я с ръце, а уж приятел бил ù той, но видя истинското му лице…
Отчаяна крещи и  безпомощно го блъска, но виковете ù няма кой да чуе. Още усеща как я целуваше, а тя пищеше от ужас. Още усеща мръсните му ръце под дрехите да търсят плът...
Още вижда как той си тръгва, с усмивка на лице, а тя, свита на кълбо, не спира да плаче и трепери от страх…
Случилото се онази нощ тя не ще забрави и винаги ще я преследва този болезнен спомен, но никой не знае, че е малко благодарна, че животът я научи да се пази!