Будали
По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Поповата Мика бързаше за школото. Пръсна тя надве-натри зърно на мисирките, стегна си торбето с книжките, обу сестрините си чехли, що стояха пред портата и заподскача край широкия път. Току пред двора на училището я засрещна Пенчо Капитанския, дето на един чин с него седеше.
- Доктори от града са дошли и дали са умити краката ни щели да гледат. Хигиена на туй му се викало. Даскал Ненко рече, че ако види някой мръсен, ще му изтегли ушите. Да ходим, Мико, да се позамием някъде, че не ми се ще на магаре да заприличам!
Умно дете си беше Миката и хич не се позамая, а заведе Пенчо право у леля си Дешка, дето живееше наблизо. Разбрана излезе женицата - разтича се, но тъкмо водата приготви, ей че заби училищният звънец! Ами сега! Що да правят?
- Ако закъснеем, Мико, даскалът пак ушите ще ни изтегли! Да си позамием поне по един крак и да тичаме, пък ще внимаваме и така ще седнем на чиновете, че точно чистия крак да си покажем на докторите, когато започнат да ни преглеждат.
Миката и Пенчо прескочиха прага на класната стая току пред самия нос на даскал Ненко.
- Клас, стани! Клас, мирно! - изкомандва дежурният ученик.
Децата застинаха пред чиновете си. Учителят достолепно пристъпи, а след него важно се заточиха цели трима доктори с бели престилки, толкоз бели, че чак очите да те заболят!
- Ученици, събуйте си чорапа на този крак, който ви е към пътеката, та да видят лекарите дали сте чисти! - нареди даскалът и в стаята настана голяма бъркотия.
- Стига толкова! Мирно! - извика учителят, ама Пенчо, нали си бе малко будала, не успя така да застане, че точно измитата си нога да покаже. Като му дойде редът, той изу другия си крак, а не този - откъм пътеката и затуй се извърна гърбом.
- Какво се въртиш като чекрък бе, момче? - ядосано се сопна даскалът.
- Господин учителю, искам да покажа на докторите как ми се е напукала петата и за лек да ги попитам - изведнъж измисли Пенчо и го рече най-невинно и убедително, а Миката го изгледа с голямо уважение. Бре, че хитро момче било туй, пък тя до ден днешен да не го е разбрала!
Прегледът мина и даскал Ненко този път пощади ушите на учениците си. Миката много се промени оттогава, защото престана да мисли, че момчетата са най-глупавото нещо на света. Еее, имаше и по-будали от тях и това със сигурност бяха даскалите и докторите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
Честита нова книжка "Родни фрески, хуморески и други трески"! 
