Велев1979 (Владимир Велев)
31 350
4.03.2024 г., 18:57 ч.

Будка за вестници и няколко кутии контрабандни цигари 

  Проза » Разкази
354 2 32
10 мин за четене

     Будка за вестници и няколко кутии                  контрабандни цигари 

                На А. 

 

Юни, 2011

-Бай, Иване! Искаш ли да ти донеса нещо от Кауфланд? Има хубави промоции. Ще ти избера сочни домати и тънки краставици, страхотна салата ще си направиш., мъжът с униформа на охранител тръгваше за работа и се спря на пейката пред блока до възрастния човек. 

-Благодаря, Коле! От нищо нямам нужда. Всичко си имам. То разходката до магазина ми остана единствено забавление.

-Цигари да ти взема? Ще идва едно засукано девойче, взимаш една кутия и ти подарява втора, безплатно. 

-Да си ги пушат младите тея скъпи цигари. Алито ми дава от неговата будка, под тезгяха. Турски. Внася ги сина му всяка седмица. Хем евтини, хем хубави. 

Али ага държеше малка будка за вестници до самия блока на бай Иван на улица Тинтява 10 и всички знаеха, че продава контрабандни цигари. Двамата често си говореха. И бай Али беше вдовец, но синът му идваше всяка седмица да го навести и да му остави няколко стека. “Аллах ме е дарил с добро дете, елхамдулилях! ”, викаше стария продавач в будката и се усмихваше с беззъбата си уста. После двамата с бай Иван пиеха по една сода или кафе и обсъждаха времето. 

Завиждаше малко бай Иван на стария продавач на цигари. Виждаше сина си всяка седмица, дори да е за малко. 

Неговата дъщеря почти не идваше. Обаждаше му се по телефона, но рядко наминаваше. Много бил динамичен живота в София. Кариера имала и децата все искали грижи. Страдаше стария човек… Пък запали една цигара… Поплаче и му мине. 

Вечер си лягаше с новините. Имаше си традиция… Седне пред телевизора с две препечени филийки хляб, намаже ги с маргарин, малко шарена сол, сирене и ако има домат и докато гледаше говорителката, вечеряше.

После си лягаше и отваряше старото нощно шкафче. Вадеше стара пожълтяла снимка. Целуваше я и я слагаш на възглавницата до него. Понякога шептеше: “Ех, Маро, Маро…кога ли Господ Бог ще ни събере пак, заедно?!” Гледаше старата, омачкана снимка и заспиваше.

Сънуваше я често…и все един сън му се присънваше… Как седят на ливадата, а тя закичила сноп жълтурчета зад лявото ухо му се смее. Понякога му говореше в съня му, неговата Мара… Друг път само се усмихваше загадъчно… ама там беше… До него. 

Така минаваха дните на бай Иван… кафе и цигарка с бай Али… Някоя и друга промоция от Кольо… 

Есента идваше. Листата пожълтяха и посипаха будката за вестници. 

Това не пречеше на двамата възрастни мъже да си пият кафето и да си говорят. Къде следобед бай Али затваряше и се прибираше, а бай Иван бавно се катереше до четвъртия етаж да чака новините. 

Тоя ден си опече тиква… Сложи много Захар, Кольо му ги беше донесъл на промоция. Седна пред телевизора и зачака поредната порция новини. Днес беше специален ден за него, затова си беше опекъл тиква и сложи толкова много шекер. Неговата Мара имаше рожден ден. Взе две вилици, подпря ги на чинийката и зачака. Новините започнаха. Бодеше с вилицата тиквата и вечерше. Сладка беше тиквата, шекерлия, но му засядаше на гърлото. Не я обичаше много, но неговата Мара все викаше: “Иване, не ща торта за рождения ден, тиква ми опечи, шекерлия да е”. 

Легна си стария човек, целуна снимката и заспа. Пак я сънуваше…на ливадата.. С жълтурчета зад ухото. Ама тая нощ не бяха само двамата. Една крава се довлече в съня му… голяма, бяла. С чан на врата колкото два юмрука. Взе да се вре при тях с мократа си муцуна… Да бута глава между тях, а тоя чан дрънчеше ли дрънчеше. 

Сепна се бай Иван, събуди се и не знаеше къде се намира. Първо даже помисли, че си е отишъл от тоя свят… После видя снимката на възглавницата до него и се осефери. Тая пуста крава го беше разбудила в съня му, а чанът ѝ още дрънчеше в главата му. Не спираше тая пущина, дрън та дрън! 

Развиделяваше се и бай Иван сега разбра, че не чанът на добичето дрънчеше, а звънецът на входната му врата. Като на пожар се звънеше. 

Стана възрастния мъж и бавно се запъти към вратата. Отвори. 

Две яки момчета от полицията седяха със сърдити физиономии. 

-Ти ли си Иван Иванов, попита единия сърдито

-Аз съм бе, момчета. Какво е станало?!, попита притеснено възрастния човек

-Ела с нас в районното, началника ще ти обясни. 

-Ама как така? Защо? Аз съм пенсионер човек. Какво ще диря в районното? 

-Стар, пенсионер… Ама купуваш контрабандни цигари от Алито, а?!, намеси се другия полицай. - В районното ще се види кой какъв е. 

На излизане от входа, бай Иван видя няколко патрулни коли, спрели около будката на Али. Бяха я отворили и извадили всичко. Стари вестници и кутии от вафли се търкаляха по жълтите листа на тротоара. Нахъсан младок с фотоапарат снимаше всичко и се смееше.

Бай Али не се виждаше наоколо. Сигурно беше вече в ареста. 

В районното оставиха бай Иван на Стара пейка пред един кабинет да чака.

След малко дойде възпълен цивилен полицай и го вкара в кабинета. 

-Та, бай Иване… Знаем, че си купуваш цигари от Алито…всичко знаем… Кой му ги носи, колко продава… Всичко знаем. Ако не искаш да търкаш нара с него в ареста, сядай и пиши. Какви марки цигари, колко е имал в оная дупка за вестници… На какви цени ги е продавал. Всичко!, възпълничкия полицай явно беше много горд с операцията по залавянето на опасния, седемдесетгодишен контрабандист Али Ибрахим. 

-Че защо да пиша бе, момче?! Нали всичко знаете?!, бай Иван не му остана длъжен и на свой ред показа зъби, ако да нямаше много останали такива. 

-Ти на отворен ли ми се правиш бе, дядка?! Сега ще полежиш 24 часа в ареста и ще видим дали си толкоз ербап!, полицаят почти викаше и плюнки хвърчаха от устата му. 

Стана от стола си, извади чифт белезници от колана си и се запъти към бай Иван да го сплаши. Възрастния мъж също стана, готов да понесе всички несгоди, които тоя плюнчивия ще му донесе. Сам подаде едната си ръка, готов оня да щракне белезниците. Полицаят се сепна… Не очакваше такава реакция от този възрастен мъж. Спря се… После продължи… И в момента, в който се засили да сложи студения метал на китката на бай Иван… Той се хвана с дясната ръка за сърцето. Преви се на две и клекна на колена. Само успя да каже: “Сърцето…” и легна на пода. 

Полицаят изпадна в паника. Взе да вика в коридора “Линейка, линейка! Дъртия получи инфаркт! “

 

Два дни по-късно, на вратата на болничната стая се появи млада лекарка. 

-Бай Иване, за втори ден кардиограмата ти е чиста като на младеж. Здрав си като бик!, засмя се младото момиче., - Сигурно просто си вдигнал кръвно оня ден, от стреса. Ще те наблюдаваме още няколко дни и ако няма проблеми, ще те изпиша. 

Младата жена тръгна да излиза. Спря се и на вратата каза:

-Имаш посетител. Ще му кажа да влезе. 

Бай Иван кимна и за няколкото секунди докато се появи въпросния посетител, му минаха няколко десетки варианта кой може да е. Или полицаят е дошъл пак да се заяжда или дъщеря му е дошла от София или Кольо може да му носия някоя промоция от Кауфланд. 

На вратата обаче блесна беззъбата усмивка на бай Али. 

-Али бей, какво правиш тука бе?! Пуснаха ли те от ареста?!, искрено се зарадва на стария си приятел

-Пуснаха ме бе! С мен ще се занимават. С моите два стека цигари. Те държавата окрадоха, мен тръгнали да ловят., бай Али се смееше някак притеснено. 

-Какво има бай Али? Всичко наред ли?! 

-Наред е, ама ти инфаркт викат си получил… Заради мене… Не ща с такъв грях да ме прибере Аллах при себе си. Прошка съм дошъл да искам., сълзи се стичаха от очите на стария човек. 

-Не бой се, нямаш грях. Здрав съм като бик, питай девойчето… Лекарката. Тя ще ти каже. Нищо ми няма. 

-Ама инфаркт викат… С линейка са те взели. А оня дето те разпитвал, милиционера, даже го наказали,че бил превишил нещо си.. 

-Правата…. Правата си превишил… хак да му е, дето се заяжда със старите хора!, засмя се бай Иван. 

-Ама ти добре ли си? Инфаркта?!, продължи да пелтечи бай Али. 

-Иди си със здраве, Али Ибрахим ага. Нямаш грях. Аллах ще те прибере при себе си чист, като му дойде времето. Ще ме изпишат след няколко дни и пак ще пием кафе и ще пушим цигари

Старият турчин тръгна да излиза и се върна. 

-Тиква ти нося… Печена, шекерлия. С мед е, истински. Не със захар. Кольо пазача, вика, че много я обичаш. 

Засмя се бай Иван от сърце. И взе тиквата в малката купичка. 

 

Декември, 2011

Бай Али не отвори будката си тоя ден. Сняг беше натрупал цяла нощ. И на следващия го нямаше. 

И на по-следващия. 

Кольо позвъни на врата на бай Иван и му остави малко промоции от Кауфланд. Да не ходи в тоя сняг, че студено и хлъзгаво. Той му каза, че бай Али е починал преди няколко дни. Видял една съседка, заприказвал я и тя му казала. Починал в съня си, с цигара в устата. 

Натъжи се бай Иван. Един другар му беше останал, а Аллах си го прибра. 

Вечерта си сипа малко домашна ракия, преля изсъхналото мушакато по християнски и прошепна: “Нямаш грях, бат Али! Чист си те прибра Господ! “

 

Март, 2012

Погребението на бай Иван беше съвсем малко. Даже внуците му не бяха. Не искала дъщеря му да ги тревожи. Те си имали техни си проблеми. Попът пя кратко и набързо го заровиха. Само малката жълта снимка на Мара беше в ръката му. Кой знае как беше попаднала там и кой я беше сложил, но така си отиде при Господ бай Иван. С неговата Мара на сърце. 

 

Септември, 2012

Доктор Силвия Петрова, общински съветник от независимите кандидати внесе предложение да се преименува улица Тинтява. 

Застанала на трибуната тя заговори:

-Предлагам улицата да се казва Иван Иванов, на името на нашия съгражданин. Имах честта да съм негов лекар и мога да кажа, че беше човек с голямо сърце, в буквален и преносен смисъл. Освен основоположник на театъра в нашия град, той е и един от най-дълго игралите драматични роли в него. Нека да оценим приноса му към културата в общината ни както и безмерния му талант, който, мога да кажа от първо лице, е спасявал хора. 

 

 

 

© Владимир Велев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??