- Ако обичате, дайте ми онзи букет рози!
- Заповядайте, 27 и 50!
- Хм... отказах се. А може ли да видя петуниите?
- Разбира се... 33 и 80!
- Хм... ще взема този прекрасен букет кокичета.
- А не мислите ли, че жената заслужава нещо по–така?!
- Да, разбира се, но...
- ... или смятате, че чарът ви ще компенсира факта, че се опитвате да минете метър. Ще ви разочаровам, но хич не сте чаровен!
- Все пак...
- ... все пак ми е омръзнало от мачовци, които смятат, че онова между краката им е входният билет за всяко женско сърце.
- Може ли...
- ... можеше допреди малко, когато още нямах представа какъв човек е влязъл в магазина ми. Цялото ви мъжко племе е такова, вие сте излишни, мразя ви!
- Не сте права, и ще ви го докажа – кой ви е най–скъпият букет?
- Този.
- Но това е венец!
- Разбира се, вие мъжете винаги имате обяснение, оправдание, съображение за всичко. Какво от това,че съм отговорила съвсем точно на въпроса ви, че не съм се опитала да ви подведа...
- Добре, добре, купувам го. Ако може само да махнете от него червената лента, на която пише: “Почивай в мир, Пацо! От колегите”?!